- Постановка
ЕС и САЩ са основни играчи на световната икономическа сцена. Има безусловно и други големи икономики в световен план, но ЕС и САЩ са технологически иноватори и диктуват до голяма степен проявленията на научно-техническия прогрес. Показателно е, че от общо 1143 лауреата на Нобелова премия за 1901-2021 г. 383 са от САЩ и 366 от ЕС. Ако към лауреатите от ЕС се прибавят и тези от Великобритания, числото набъбва на 498. От всеки четири лауреата на Нобелова премия трима са от ЕС, САЩ и Великобритания. Този дял е по-висок за технологичните новости и открития, каквито са физика, химия, медицина и икономика, като делът на лауреатите на Нобелова премия от страните от ЕС, САЩ и Великобритания при посочените четири науки достига 90%!
Историята показва, че двата региона си вляят и си въздействат. Поддържат се тесни контакти между тях както по линия на научно-техническия прогрес и технологично сътрудничество, така и по икономическо развитие. Всяко пионерно проявление е уникално в краткосрочен план и бързо се разпространява и в двата региона.
Проследяването на измененията на основни икономически показатели в двата региона дава възможност за оценка на провеждани политики. Същевременно то е и основа за попълване на знания и за повишаване на икономическата ефективност.
Използваната по-долу информация е по Eurostat (за инфлацията), допълнена за САЩ за месеците май-юли 2022 г. по информация от Trading Economics, и по OECD (за темповете на прираст на БВП).
2. Инфлация
На Фигура 1 е представена динамиката на инфлацията (по месеци, на годишна база) за ЕС и за САЩ през времето на действие на Covid-19 (2020-2022 г.).
И в двата региона инфлацията започва да набира скорост от началото на 2021 г., но ЕС се представя като по-гъвкав икономически регион, с по-непосредствена и по-остра реакция на ценовите изменения. По-ускореният ценови прираст в ЕС за първата половина на 2021 г. обяснява последвалата относителна обезценка на EUR спрямо USD. Практически обезценката на EUR спрямо USD противодейства на икономическата редукция в ЕС.
В двата региона действат различни неявно изразени макроикономически цели. Важно за ЕС е избягване и недопускане на вариантни разновидности на икономическа рецесия, която би могла да бъде асиметрична за страните-членки и да предизвика нежелани центробежни напрежения. По-различна е ситуацията в САЩ, където съществува сравнителна икономическа еднородност между отделните щати, поради което инфлацията набира по-плавно скорост и като цел стои пред икономическата динамика.
Показателно е, че динамиката на ценовите прирасти в двата региона се изравняват в края на разглеждания период. Инфлацията в САЩ продължава инерционния си марш нагоре, докато в ЕС се отчита известно успокояване. При всички случаи то е условно, доколкото ценовият прираст в ЕС в средата на 2022 г. е спрямо по-висока база от предходната година. Принципно и психологически (субективно) обаче процесите са различни. В ЕС се разчита на ускорен начален прираст (дори и изненадващ) на цените, което поставя населението пред определена форма на свършен факт, докато в САЩ очакват и разчитат на своевременна адаптация на производство и потребление към новите ценови реалности.
Показателно е също, че въздействието на войната на Русия в Украйна върху ценовата динамика както в САЩ, така и в ЕС, е специфично. То е следствие от рязкото ограничаване на икономическите контакти на развития Запад с Русия и е основно по линия на изкуственото повишение на енергийните цени. Инфлацията стартира своя възходящ тренд поради действието на фундаментални фактори, свързани с необходимостта за икономическо преструктуриране, а войната на Русия в Украйна е допълнителен утежняващ фактор. Прирастът на цените през юли 2022 г. спрямо февруари 2022 г. в САЩ се оценява на 4,4%, а в ЕС – на 5%.
Историята показва, че развитите икономики съумяват да се справят с проблеми от подобен вид (изкуствено повишаване на енергийните цени), както най-вероятно ще бъде и сега. Непосредствено след началото на войната на Русия в Украйна цените на нефта се повишиха с около една трета, но от началото на август се наблюдава процес на намаление, като за месец те слязоха до под предвоеното равнище.
Много по-изненадваща бе енергийната криза от средата на 70-те години на миналия век, която бе последвана от нов енергиен шок в края на 70-те години. Оценява се, че цените в САЩ, например, през 1981 г. са били повече от два пъти по-високи от тези през 1973 г., т.е. средногодишната инфлация за 8-годишния период в САЩ е била 9,4%! Този период е добър урок и се помни от централните банкери, които най-вероятно няма да изпуснат контрола над ценовия прираст както в САЩ, така и в ЕС.
3. Икономическа динамика
На Фигура 2 е представена динамиката на БВП в двата региона, по тримесечия, на годишна основа.
Пандемията въздейства значително по-сериозно на икономиката на ЕС в сравнение с икономиката на САЩ. По-нататък се отбелязва възстановяване, което изглежда по-чувствително за ЕС. Темповете на икономически растеж се поизравняват през втората половина на 2021 г., но през първото полугодие на текущата година ЕС съумява да се справя по-добре икономически от САЩ.
Разположението на кривите на Фигура 2 през първата половина на текущата година се обяснява и се свързва с различието на разположението на инфлационните криви на Фигура 1. Европейската централна банка прояви относителна въздържаност при прилагането на рестриктивни мерки за подтискане на инфлацията най-вече поради риска от поява на нежелан ефект с редукцията на икономическата динамика. Вероятно ще е невъзможно да се елиминира определен натиск за свиване на икономическата динамика, най-вече поради огромните непроизводителни разходи, които са свързани с подкрепата на Украйна срещу агресивната инвазия на Русия. Развитието на процесите зависи пряко от поведението на руския агресор, а и особено от поведението и отношението на самия руски народ към това, което се случва в Украйна.
4. Заключение
В ЕС и САЩ вървят паралелни икономически процеси независимо дали са планирани или не. Съществуват различия, повече неявни, които са свързани със спецификата и регионалните особености.
Данните показват, че ЕС съумява да се справя задоволително с макроикономическата си проблематика, най-вече по линия на поддържането на междустранов икономически баланс и поносимост. Ситуацията се усложнява от настъпването на изборни времена, когато нерядко се популяризират неудачни решения от слабоподготвени субекти, които могат да индуцират социални напрежения. Историята показва, че цената на подобен тип „отплесвания“ е непредотвратимо и непредвидимо висока.
Това, с което се сблъска светът в началото на текущата година, е неочаквано, нежелано и силно негативно. Но и не трябва да се забравя приказката: „Всяко зло – за добро“. Всички ние, цялото човечество, живеем в единствен единен и ограничен свят и трябва да намерим начин да живеем заедно при взаимно уважение, без разлика дали някой е по-голям или по-малък, по-силен или по-слаб, по-богат или по-беден. Светът преминава през определен катарзис, който видимо трябва да се изживее, но най-важното е да няма непоправими разрушителни последствия. И още по-важно е човечеството да си направи необходимите изводи и винаги да ги помни.
България търпи и ще понася икономически лишения. Определена част от тях (свързани с войната на Русия в Украйна) са непланирани, неочаквани, поради което и населението се оказа недостатъчно подготвено. Много по-добре е обаче предприемането на превантивни мерки и изпреварващо консумиране на неблагоприятни ефекти с оглед предотвратяване на бъдещи „неочаквани“ изстъпления. Примиряването с относително спокойствие днес се заплаща с „неочаквано“ висока цена утре.
