През последните две десетилетия много европейски предприятия са се ангажирали с „международно снабдяване“, което се отнася до трансграничното движение на работни места, изпълнявани преди това в рамките на предприятието. Предприятията могат да участват в международно снабдяване по различни причини, като намаляване на разходите или повишаване на конкурентоспособността.
Проучване на Евростат показва информация, свързана с интеграцията на ЕС в глобалните вериги на стойността, движението на работни места от ЕС към страни извън ЕС и мотивацията зад това движение на работни места.
Данните за 2018 – 2020 г. показват, че повечето международни доставки на европейски предприятия се извършват от една държава-членка на ЕС в друга: 77% от всички предприятия в ЕС, снабдяващи се в чужбина, произхождат от други държави-членки на ЕС, което подчертава значението на европейския единен пазар. С други думи, когато работните места от ЕС се преместят в друга страна, е по-вероятно те да останат в съюза.
Има доказателства, че както културната, така и географската близост остават важни мотивационни фактори за участие в международни доставки, като повечето доставки извън ЕС са предназначени за други европейски страни (17%), Обединеното кралство (14%) или САЩ и Канада (11). %). Изключение от това е Индия (17%), откъдето снабдяването е привлекателно поради по-ниските разходи, което продължава да бъде основната мотивация за неговото осъществяване. От друга страна, законовите и административните бариери са сред основните бариери пред увеличаването на международните доставки.
Разглеждайки данните за броя на загубените/създадените работни места поради международно снабдяване, в абсолютни числа са създадени 17 481 работни места (или 0,04% от всички работни места в предприятия с повече от 50 служители), а 92 027 са загубени (0,23% от всички работни места) през периода 2018-2020 г. в 15-те държави членки с налични данни и Норвегия. През този период производствените предприятия са били основният двигател на международното снабдяване (45% от всички предприятия, снабдяващи се в чужбина).
Ако едно предприятие се ангажира с международно снабдяване, по-вероятно е поне част от работните места за производство на стоки или ИТ услуги да бъдат снабдени от чужбина в сравнение с работните места в други видове дейност.
Като цяло обаче е малко вероятно работни места да бъдат намерени в чужбина, тъй като последиците от международното снабдяване върху заетостта са ограничени (74 546 нетно загубени работни места или 0,18% от общия брой работни места). Независимо от това, макар и ограничен, кумулативният и косвен ефект от снабдяването през годините не трябва да се подценява.
От данните за 2020 г. се вижда, пандемията от COVID-19 значително е засегнала международните планове и дейности за снабдяване, което е довело до много търговски затруднения. Повече от половината предприятия с повече от 50 служители съобщават за затруднения във вътрешната търговия, свързани с отказ или анулиране на входящи поръчки (59,3%), затруднен достъп до услуги от доставчици (54,4%) и затруднения при придобиване на суровини/междинни продукти от доставчици ( 51,6%).
Освен това, някои от тези предприятия са претърпели прекъсване на плановете за международни доставки (10,7%), решили са да преместят или планират да върнат работни места, които преди са били снабдявани от чужбина (5,1%) или дори са планирали да се ангажират с нови международни доставки (4,7%) ) като пряк ефект от свързаните с COVID-19 събития и бариери.
