Отминаха поредните избори за народни представители, които определиха новите 240 депутати за 48-мото Народно събрание. Като четвърти поред за последните година и половина, тези избори логично бяха с намалена избирателна активност.
След края на изборите Централната избирателна комисия /ЦИК/ обяви, че за народни представители са гласували 2 601 963 граждани на страната от 6 602 990 човека в избирателните списъци или избирателна активност от 39.41 процента.
Никой не е обърнал обаче внимание, че съществува явна грешка в резултатите от преброяването на действителните гласове. От една страна е записано, че броя на действителните гласове, подадени за партии, коалиции и независими кандидати е 2 505 271. Ако се сумират действителните гласове по партии и коалиции, числото наистина е правилно. В обобщения протокол обаче в „т. 7.1 Брой на действителните гласове, подадени за кандидатските листи на партии, коалиции и инициативни комитети“ е записана цифрата 2 505 272. Разликата е в един глас, но все пак има разлика, иначе казано, някой в ЦИК отново се е оа*ал. Въпросът с липсващия глас е също толкова екзистенциален, колкото и въпросът, който повтаряше един истеричен женски глас по една от националните телевизии, крещейки „Къде е Венко Сабрутев?„. Но така ли трябва да е?
Все пак ЦИК обяви процента избирателна активност с ясното съзнание, че ще излъже, що се отнася до тези проценти или иначе казано добави още от горепосоченото. От години се говори, че избирателните списъци трябва да се изчистят от така наречените „мъртви души„, които изкривяват избирателната активност. Заради липсата на добро електронно управление търпеливо бяха изчакани да изминат 10-те години, след които да бъде направено статистическото преброяване на населението, което приключи през месец септември 2021 година. Въпреки това, една година по-късно данните отново не бяха оповестени, нито списъците редуцирани.
Какъв е проблемът с мъртвите души?
Основният проблем е,че „гласовете“ на тези мъртви души, по неведоми пътища скачат в урните по време на избори. Сигналите за това през годините са безброй (дори от ЦИК), но случаите по разследването им се стопяват в небитието на времето. Или до следващите избори. От друга страна това поставя под съмнение легитимността на изборите и изважда на фокус въпроса, какво е представителството на гражданите в Народното събрание.
Втората причина е, че колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-малка е тежестта на контролирания вот. Едно е да контролираш 100 човека, когато тези 100 човека ще са ти 100% под контрол и съвсем друго ще е да контролираш 100 човека от 500 възможни, когато процентът ти ще е едва 20%. Така и цената на купения вот ще е висока, което е важно за купуващите гласове. В зависимост от това, в коя част от страната има повече или по-малко мъртви души в избирателните списъци, това би повлияло и на броя на мандатите от съответната област.
Не на последно място е проблемът, че част от починалите някак си участват и в подписките при регистрациите на партиите и коалициите, което е в нарушение на закона.
Ден след изборите, или на 3 октомври, на Националният статистически институт му бе позволено да публикува данните от последното преброяване. В Таблица 1 са илюстрирани официалните данни от това последно преброяване през 2021 и предходното, проведено през 2011г.
Колко са „мъртвите души“ в избирателните списъци?
От Таблицата се вижда, че официално според миналогодишното преброяване, протекло между 7 септември до 10 октомври 2021 г., населението на страната ни е било 6 519 789 души. От тях трябва да отделим тези, които са имали право да гласуват (навършили 18 години) към 03 октомври 2022г. – това са всички над 18 години плюс онези, които към миналата година са били с навършени 17 години, или приблизително 3/5 от възрастовата група 15-19 години. Това са общо 5 487 571 човека. За по-голяма прецизност можем да извадим и починалите лица за периода октомври 2021г. – септември 2022г., които са 135 828 души и гражданите на страната ни, пребиваващи в затворите, които към края на 2021г. са малко под 7000 човека. Така с максимална приблизителна точност можем да твърдим, че в избирателните списъци за последните избори би трябвало да присъстват 5 344 743 броя български граждани. Това означава, че на последните избори активността е била 48.68%, а не 39.41 процента както твърди Централната избирателна комисия.
Разлика между обявените от Централната избирателна комисия брой лица с право на глас и имащите право да гласуват е 1 276 077 човека, или 19.27% от броя на присъстващите в избирателните списъци. Това е реално броят на „мъртвите души“, които са присъствали в избирателните списъци на проведените избори за парламент в началото на месеца.
Числото наистина не е малко и силно изкривява избирателната активност. След изнасянето на данните от преброяването би трябвало списъците да бъдат редуцирани. Дали това ще се случи или не, ще разберем вероятно скоро на следващите парламентарни избори.
