Френската компания за индустриални минерали Imerys обяви, че започва разработването на литиевото находище в Алие, в Централна Франция с план началото на експлоатацията му да бъде през 2027 година. То ще бъде „едно от най-големите“ в Европа и ще играе съществена роля за ускоряване на енергийния преход чрез осигуряването на суровини за производството на електрически автомобили, пише RFI*.
Една от най-големите европейски мини от литиеви минерали ще започне добива през 2027 г. в Централния масив във Франция. Литият е необходим за производството на електрически батерии, които трябва да позволят на автомобилите да се отърват от замърсяващите емисии на СО2.
Проектът „Емили“, обявен тези дни от френската компания за индустриални минерали Imerys, ще помогне на Европа да се отърве от почти пълната си зависимост от Китай за лития, необходим за батериите на електрическите автомобили, които са призвани да бъдат единствените нови коли, които ще могат да се продават в Европейския съюз след 2035 година.
Бяха необходими 18 месеца сондажи и проучвания, извършени от специалисти по минно дело в галериите на кариера за каолин, собственост на компанията от 2005 г., за да се потвърди икономическият интерес от мината.
Добивът на литий – предизвикателството пред Европа за енергийния преход
С експлоатацията на това находище „ние ще помогнем на Европа да се декарбонизира“, заяви Алесандро Даца, изпълнителен директор на Imerys, след като прие представители на местната изпълнителна власт. „Този проект, от изключително значение за околната среда и климата, драстично ще намали нуждите ни от внос на литий“, се похвали френският министър на икономиката Бруно Льо Мер, добавяйки, че проектът ще бъде подкрепен от френското правителство.
Ще бъде оборудвани 700 000 автомобила
От десетината европейски проекта за добив на литий, този на Imerys е вторият по значимост след изоставянето на проекта Rio Tinto в Сърбия през януари и след този на германския стартъп Vulcan, базиран на експлоатацията на солиеви разтвори от долината на река Рейн.
„Концентрациите и количествата“ на литий в Алие се смятат за „много привлекателни“, където от 1850 г. има кариера, произвеждаща 30 000 тона каолин годишно за порцелан и облицовки.
От 60-те години на миналия век Бюрото за геоложки и минни проучвания (BRGM) ясно идентифицира наличието на литий в тези места. Но Imerys доскоро не беше наясно с количеството на залежите и следователно дали находището може да бъде рентабилно. „Оценяваме находището на около един милион тона литиев оксид“, увери Алесандро Даца, което е „много повече, отколкото BRGM смяташе първоначално“ (320 000 тона).
Това е достатъчно за производството на „34 000 тона литиев хидроксид годишно след 2028 г. за период от най-малко 25 години“ и „оборудването на 700 000 електрически автомобила с литиево-йонни батерии“ годишно, според Imerys. Което далеч не е за пренебрегване: сегашното световно производство на литиев карбонат и литиев хидроксид, двете съединения, използвани в батериите, не надвишава 450 000 тона, според Imerys.
А до 2040 г. Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че то ще се увелили 40 пъти. В Алие „може да има повече, отколкото първоначално предполагахме и ще продължим проучванията, за да видим дали експлоатацията на мината ще може да продължи 30 или 35 години“, добави Алесандо Даца.
Концентрацията е от порядъка на 0,9 до 1%, тоест необходимо е да се изкопаят 100 тона руда, за да се извлече един тон литий. Компанията оценява производствените си разходи „между 7 и 9 евро на килограм без първоначалната инвестиция, което би гарантирало „добра възвръщаемост на инвестицията“.
Освен това се обещава в дългосрочен план разкриването на 1000 работни места в Оверн-Рона-Алпи пряко и непряко свързани с дейността. Тя ще се извършва на две площадки: подземна мина за извличане на литиевата руда на дълбочина между 75 и 350 метра; и завод за пречистване на минералите и литиевия хидроксид, който ще се намира на по-малко от 100 километра от мината.
Въздействие върху околната среда
Остават вероятните критики от страна на еколозите срещу този нов минен проект в сърцето на Франция. Imerys обяви, че мината ще приеме изцяло международния стандарт „IRMA“, който се разработва в момента и има за цел да намали токсичните отпадъци и да сведе до минимум потреблението на вода.
Добивът ще се извършва под земята, което ще сведе до минимум праха, а скалите ще се транспортират по тръбопровод и ж.п. линии, за да се избегнат камиони между мината и преработвателния завод. Що се отнася до въглеводородните емисии, компанията ги оценява на 8 кг CO2 на тон литий, срещу 16 до 20 кг в Австралия и Китай.
*Превод Георги Саулов
