Заседанието на Съвета на Международния орган по морското дъно (ISA) се откри на 31 октомври в Кингстън, Ямайка. Тази среща е много важна, тъй като може да отвори вратата към добива на полезни изкопаеми от морското дъно. А това е нещо, което предизвиква сериозна съпротива, изтъква RFI* в свой репортаж по темата.
Разломът Кларион-Клипертон със сигурност не е добре познат на широката публика. Дълъг 7240 километра, той минава по дъното на Тихия океан. От няколко години обаче той е в центъра на множество дискусии. Действително океанското дъно там е богато на все още неизползвани ресурси. „Става дума за подземни изкопаеми като кобалт, никел, манган“, обяснява Жан-Марк Даниел, директор на отдел „Физически ресурси и екосистеми на морското дъно“ в Националния институт за океанографски изледвания. „Голяма част от тези метали се използват главно в производството на елктрическите автомобили и телефоните“.
Това наистина са основни компоненти за производството по-специално на батерии. Следователно те ще бъдат призвани да играят още по-важна роля през идните години с нарастващата електрификация, като например на автомобилния парк, необходима за осъществяването на екологичния преход. „Но метал като кобалта ни прави зависими от една единствена държава, тъй като практически само Демократична република Конго го произвежда. Нарастването на търсенето и зависимостта от малко играчи допринасят за повишаване на вниманието и на напрежението“, продължава той.
Все още няма договори за добив към днешна дата
В този смисъл все още неизползваните ресурси на морското дъно привличат голям интерес. Към днешна дата все още няма сключен договор за експлоатация, но Международният орган по морското дъно, който регулира дейностите в морските недра, вече е предоставил 31 лиценза за проучване, като19 от тях са за ралома Кларион-Клипертон.
Корабите кръстосват района, за да картографират богатствата и първите миннодобивни компании вече са отправили искания да преминат от етапа на проучване към експлоатация. „Но преди да експлоатираме, трябва да знаем“, казва Кристиан Тамбурини, изследовател в Средиземноморския институт по океанология и специалист по морските недра. „Засега знаем много малко за морското дъно. Работя по тази тема от двадесет години, но едва от няколко години международната общност започва да се интересува от нея. Едва сега разполагаме с технологии и инструменти, които ще ни позволяват да провеждаме изследователска дейност. Липсата на достатъчно знания в тази област е един от аргументите, които използват противниците на разработването и експлоатирането на морските недра. Все още не разбираме как функционира океанът на големите дълбочини“, обяснява изследователят.
Какво е въздействието върху околната среда
При тези условия, как може да се оцени въздействието на такива проекти върху околната среда и биоразнообразието? „Като имаме предвид, че океанът трябва да се разглежда в неговата цялост и непрекъсваемост, разработването на част от океанското дъно ще има последствия върху водния стълб“, продължава Кристиан Тамбурини. Това е пространството между дъното и повърхността. „Биоразнообразието, което между другото не познаваме добре, се намира на океанското дъно, в седиментите и във водния стълб над тях. Знаем, че огромен брой организми живеят на дълбочина от 500 метра и мигрират към повърхността през деня, след което се връщат обратно към дъното през нощта. Работата на корабите, които ще подпомагат експлоатацията на морските недра, ще оказват въздействие върху зоната с дълбочина от 200 до 500 м, където има множество важни организми. Не ги познаваме добре, но знаем, че са там”.
Добивът на морското дъно може да предизвика други вредни последици – химически, светлинни, звукови и т.н., които да засегнат райони с радиус от десетки или дори стотици километра от мястото на находището. И накрая, последното възможно въздействие се отнася до въглерода, натрупван в продължение на милиони години в седиментните скали, покриващи морското дъно. Ако бъде освободен, той би представлявал потенциална климатична бомба, за която все още е трудно да се каже дали може да избухне или не в резултат на тази дейност, поради липса на достатъчно познания.
Идеята за мораториум не се приема единодушно
Да се копае в „света на тишината“, както казваше Жак-Ив Кусто, неизбежно ще има последствия, особено след като става дума за една от последните екосистеми, които все още относително са предпазени от човешката дейност. Поради тази причина много държави, по-специално тези разположени на тихоокеанските острови, се обявиха в полза на въвеждането на мораториум. Президентът на Палау Сурангел Уипс отправи специален призив в тази посока по време на последната конференция за океаните, организирана от ООН през юни 2022 г.
Не всички тези държави обаче са единни и една от тях, Науру, оглави движението за разрешаване на експлоатацията на морското дъно. „Разпространено е мнението, че тихоокеанските държави могат да се разглеждат като единен блок срещу разработването на морските недра, но това не е така”, казва Ан-Софи Ру от Ocean Sustainable Alliance. „Мнозинството наистина е против, но държави като Науру искат да се ускори експлоатацията. Това е държава в южната част на Тихия океан с 10 000 жители. Единственият ѝ интерес от това е икономически. Те направиха съвместно дружество с канадската минодобивна компания The Metals Company. Тя е поканена от Науру да добива там редки метали в замяна на астрономически суми за развитието на острова“.
Именно в този контекст The Metal Company отправи искане през юни 2021 г. до Международния орган по морското дъно да трансформира своя договор за проучване в договор за експлоатация. Това искане предизвика двугодишно забавяне до юни 2023 г. на подписването на конвенцията. След това, ако няма отговор, „всяка минодобивна компания, след като поиска, ще може да получи разрешително за работа само на базата на съществуващия проект за минна конвенция“, обяснява Ан -Софи Ру. „Това е много опасно, защото ще бъде само проект на нормативна уредба, която няма да има никаква задължителна сила“.
Точно в такава обстановка се открива Управителният съвет на Международния орган по морското дъно, предпоследният преди изтичането на този период и активирането на „двугодишния закон“. Именно поради тази причина привържениците на мораториума хвърлят всичките си сили в битката. „По време на последните преговори Чили и Коста Рика оказваха натиск в тази посока“, спомня си Ан-Софи Ру. „Тези две държави непрекъснато настояваха мораториумът да бъде подложен на гласуване от държавите-членки на организацията. Оттогава все повече държави се присъединяват към тях. Испания и Португалия се движат в тази посока”.
Франция също може да пледира в полза на мораториума
Наистина, по време на конференцията за океаните, организирана от ООН в Лисабон през юни, Еманюел Макрон зае изненадваща позиция: „Мисля, че трябва да разработим правна рамка, за да спрем експлоатацията на морските недра и да не допуснем нови дейности, които биха застрашили екосистемите“. Тъй като Франция е втората по големина морска сила в света, нейният глас е важен в Управителния съвет на Международния орган. Особено, след като първата сила не е член: Съединените щати никога не са ратифицирали световната конвенция по морско право.
*Превод Георги Саулов
