Анализът на Лъчезар Богданов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Предложеният от служебното правителство на президента Радев механизъм за въвеждане на временна солидарна вноска върху свръхпечалбите на енергийните компании е, меко казано, скандален. Внесеният в Народното събрание законопроект, който в спешен порядък бе одобрен в бюджетна комисия, изглежда като нагъл опит за безобразен по мащаб подарък за „Лукойл“. Привидно мотивите за избрания подход препращат към Регламент 2022/1854 на Съвета от 06 октомври 2022 г. за спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. Предложението идеално се описва като „измиване на ръцете“ или „замазване на очите“ – ето, правим нещо за горивата, при това използваме европейски подход, не ни занимавайте повече.
В действителност, не постига нищо. Ето защо:
- Да припомним, че България „издейства“ дерогация от ембаргото за руски петрол в полза на „Лукойл“. Руският петрол се продава с отстъпка от пазарната цена – ако сравним с „Брент“, разликата е между 23 и 35 долара на барел за месеците от началото на войната. След влизане в действие на забраната на 05 декември вероятно спредът отново ще нарасне, но нека за момент допуснем, че той се запази на ниво около 25 долара на барел.
- Така възможността да купува по-евтин петрол, съществуваща единствено благодарение на волята на българското правителство, се материализира в допълнителна – да я наречем „свръх“ – печалба от около 100 милиона долара на месец, или над 1,2 милиарда долара на годишна база. Тази оценка отразява средномесечните количества обработен петрол по данни на НСИ, както и посочените ориентири за натоварването на рафинерията в годишния финансов отчет за 2021 г.
- И така, само от това „Лукойл“ ще получи допълнителна чиста печалба от близо 2,5 милиарда лева. Само че тя няма да се види в отчетите на рафинерията в Бургас. Първо, години наред „Лукойл“ концентрира печалбите от дейността си в свои дъщерни компании извън България, и съответно е хронично на загуба тук и не плаща никакви данъци.
- Още повече, от 2021 г. това даже е „признато“ формално – рафинерията преминава към „бизнес-схема процесинг (ишлеме)“, като заплащането е на база себестойност на преработката плюс надбавка. Казано просто, в България остават само средства да платят заплати, ток, поддръжка на машините плюс мъничко отгоре. През 2021 г. Лукойл Нефтохим Бургас отчита печалба преди данъци от 75,2 млн. лева.
- Как ще се приложи новата мярка според внесения от служебното правителство законопроект? „Свръхпечалба“ е всичко, което надхвърля с повече от 20% средната печалба за четирите години 2018-2021 г. Обаче рафинерията, както стана дума, твърди, че е много губещо предприятие, и въпросната историческа печалба е отрицателно число. Според европейския регламент, който България твърди, че иска да приложи чрез този конкретен законопроект, в такива случаи за база се приема нула. През 2022 и 2023 г., освен ако отново не видим счетоводно творчество и не се декларира загуба, вероятно рафинерията ще покаже леко нараснала – с 20-30% – печалба заради увеличените количества преработка.
- Да приемем „оптимистичен“ вариант – рафинерията увеличава декларираната печалба с 1/3, т.е. вече показва 100 млн. лева. Според предложения в проектозакона механизъм, вместо 10 млн. лева корпоративен данък, компанията би платила 33 млн. солидарна вноска и още 6,7 млн. лева корпоративен данък.
- В обобщение – така чаканият обещан механизъм ще върне в държавата под 30 милиона лева, докато с „другата ръка“ България е предоставила „бонус“ от 2,5 милиарда. Ако пък отстъпката на руския петрол догодина стане 30 или 35 долара, компанията ще получи подарък от 3 или 3,6 милиарда лева.
Съвсем ясно и за третокласниците е, че и 99% от нула пак е нула – с други думи, когато една компания манипулира финансовия си резултат по свое усмотрение, няма как да го обложиш с каквато и да е ставка.
Работещото решение е вноската да се налага като специфична стойност на базата на количества внесен и преработен руски петрол от рафинерията. Размерът на вноската за всеки барел руски нефт може да се определя периодично според отстъпката в цената на „Уралс“ спрямо „Брент“, а обхватът може да е както общите количества, така и само тези, насочени в последствие за продажба на вътрешния пазар. Обхватът и конкретната формула могат да се приемат по начин, който балансира постигането на максимални приходи във фонда за компенсации на потребителите и запазването на икономически стимул за рафинерията да поддържа дейността си и да печели.
Единствената легитимна причина България да защитава дерогация от ембаргото срещу Русия е българските потребители да получават по-евтини горива – нито страните в Европейския съюз, нито българските граждани могат да приемат резултатът от това да са няколко милиарда повече в швейцарската сметка на руски петролен гигант. Това е безобразие!
