Според проучване, публикувано на 11 ноември от учени от Global Carbon Project, емисиите на CO2, дължащи се на използването на изкопаеми горива – нефт, газ и въглища „ще се увеличат с 1% в сравнение с 2021 г. И ще достигнат 36,6 милиарда тона, малко над рекордните нива от 2019 г., годината преди Ковид пандемията“.
Общите количества емисии на този парников газ, който е основната причина за глобалното затопляне, включително и емисиите, дължащи се на обезлесяването, почти ще се върнат на нивото от 2019 година. Ако този темп се запази, ще имаме само 50% шанс да не допуснем глобално затопляне с повече от 1,5°C през следващите девет години, считат учените от Global Carbon Project, цитирани в репортаж на France 24*.
Това увеличение на емисиите се дължи главно на използването на петрол (+2,2%), заради възобновяването на въздушния трафик и на въглища (+1%). Емисиите, дължащи се на въглища, които намаляват непрекъснато от 2014 г., ще се увеличат с 1% и ще се върнат до или дори ще надминат рекордното си ниво от същата година.
Комбинация от два фактора
„Причината е комбинацията от два фактора: продължаването на икономическото възстановяване след пандемията и енергийната криза, след нахлуването на Русия в Украйна “, обяснява пред AFP Глен Питърс, един от авторите на изследването, публикувано в списанието Earth Systems Science Data по повод провеждащата се международната климатична конференция COP27 в Египет.
Екипът на Global Carbon Project, който обединява повече от 100 учени от 80 институции, изчислява ежегодно емисиите на CO2, както и оставащия ни „въглероден бюджет“, т.е. горната граница на количеството емисии на СО2, което ни позволява да останем под определени равнища на световната температура.
Световната температура всъщност е пряко свързана с концентрацията на този мощен парников газ в атмосферата. Тя се е увеличила с 51% от началото на индустриалната ера, когато сме започнали да изгаряме изкопаеми горива в големи количества, подчертава проучването.
Така учените могат да определят продължителността във времето на оставащия „бюджет“, чието спазване е необходимо за постигането на целите на Парижкото споразумение, крайъгълният камък в борбата срещу глобалното затопляне. При сегашния темп на „разходване“ на този „бюджет“ имаме само 50% шанс да постигнем след девет години най-амбициозната си цел – ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.
Емисиите на парникови газове ще трябва да намалеят с 45% до 2030 г., за да имаме шанс да успеем. За 30 години имаме 50% шанс да постигнем по-малко амбициозната цел от +2°C, а 3а 18 години – за +1,7°C. Но с вече регистрирано затопляне от близо +1,2°C, климатичните бедствия се увеличават навсякъде по света, което се вижда и през текущата година, с поредицата от горещи вълни, суши, наводнения и гигантски пожари.
Да обърнем кривата
„Постигнахме известен напредък“, отбелязва климатоложката Корин Льо Кере, друг от авторите на доклада, която посочва, че темпът на увеличаване на емисиите от изкопаеми горива е преминал от около 3% годишно през първото десетилетие на века до 0,5% годишно през последното десетилетие. „Ние показахме, че политиката за климата работи. Но само съгласувани действия, подобно на предприетите срещу Ковид, могат да обърнат кривата„, подчертава тя.
Сред най-големите замърсители в света от изкопаеми горива през 2022 г. на първо място трябва да посочим Индия с увеличаване от 6%, главно поради потреблението на въглища на фона на силното икономическо възстановяване. Съединените щати записаха +1,5%.
Китай, който се очаква да завърши с -0,9%, отбеляза рязък спад в началото на годината поради политиката на нулев Ковид и кризата в строителния отрасъл, въпреки че последвалата гореща вълна през лятото доведе до спад на дела на електроенергията от ВЕЦ и до покачване на използването на въглищата.
Европейският съюз, преживяващ енергийна криза след руската инвазия в Украйна, се очаква да регистрира -0,8%, като емисиите, свързани с газа, ще спаднат с 10%, а тези с въглищата, ще се увеличат с 6,7%, а с петрола – с +0,9%. Очаква се останалата част от света да отчете увеличение от 1,7%, основно дължащо се на възобновяването на въздушния транспорт.
Емисиите несвързани с изкопаемите горива са около 10% от общите. Те се дължат най-вече на обезлесяването и бележат леко намаление. А глобалното затопляне вече засяга естествените резервоари за поглъщането на въглерода, които играят жизненоважна роля за намаляване на емисиите. Така абсорбирането на CO2 от земните резервоари намаля с приблизително 17%, а това от океаните – с 4% през десетилетието 2012-21.
Поради множеството кризи 2022 г. не е типична година, от която можем да извлечем очевидни поуки, подчертават авторите. Увеличението от 1% може да не е „дългосрочна тенденция“, смята Корин Льо Кере. Но „емисиите не спадат, както би трябвало“.
*Превод Георги Саулов
