За периода 2014-2018 г. броят на работещите пенсионери се е увеличил с около 30%, като през 2018 година пенсионерите с лична пенсия, които работат са били 295 500 души. Това става ясно от проучване на БСК, представено от Светлана Дончева – ръководител на „Център за управление на проекти“ в камарата.
Застаряването на работната сила се усеща най-силно в секторите на преработващата промишленост, образованието и здравеопазването.
По думите на Дончева липсата на работна сила се усеща в почти всички сфери на икономическия живот, а липсата на висококвалифицирани специалисти се отразява пряко на конкурентоспособността на българските компании. Само за десет години, според последното преброяване на населението, броят на трудоспособното население в България е намалял с 415 000 души. Тази тенденция ще се задълбочава, ако няма адекватни политики, коментира експертът.
Все по-дългият трудов живот, съчетан с негативните демографски процеси, които водят до намаляване на общия брой трудоспособно население, определя все по-голямото значение на т. нар. поколение Т (традиционалистите). Това са хората, които са израснали в периода на утвърждаване на социализма и държавната планова икономика и на които им се налага да удължават своя престой на работното място, защото няма кой да ги замести, допълви Дончева. Този проблем е особено чувствителен в традиционните индустрии, каквато е преработващата промишленост и ще се задълбочава.
Светла Дончева напомня, че коефициентът на демографско заместване в България е с изключително негативна стойност – 69, което означава, че на всеки 100 човека, които излизат от трудоспособна възраст, 69 ги заместват, останалите 31 ги няма и те обикновено се заместват пак от хора, които вече са в пенсионна възраст, коментира експертът. Според нея все по-често ще виждаме работещи пенсионери.
Тя определя като ужасяващ недостигът на кадри в здравеопазването, а в образованието, независимо от това, че беше направено много през последните години за превръщането на тази професия в по-привлекателна за младите хора, все още няма достатъчно положителни резултати.
В същото време е необходимо да бъдат осигурени и съответните условия на труд, съобразени с потребностите към работното място на по-възрастните поколения, тъй като тези хора се превръщат в най-ценните служители и те трябва да бъдат задържани, което започва да се осъзнава от все повече работодатели, каза експертът.
Най-скъпите за изпълнение мерки са свързаните с адаптирането на работните места и подобряване на условията на труда към нуждите на поколението Т. Други мерки, които е препоръчително да залегнат във вътрешно-фирмените програми на компаниите, са свързани с налагането на едно ново разбиране, че спецификите на различните поколения трябва да бъдат използвани за създаването на работна среда, която откроява силните страни на всяко поколение, насърчава взаимното разбирателство и солидарността между отделните поколения в интерес на общите бизнес цели.
По отношение на мотивационните фактори, които движат различните поколения, изследването на БСК развенчава един мит за по-младите работници и служители. За представителите на поколението Z (родени между 1993 и 2001 г.) не размерът на възнаграждението, а смислената работа е от първостепенно значение. За да се чувстват ангажирани, работата трябва да е предизвикателна и разнообразна. Те търсят вълнуващи проекти и начинания, каузи, за които могат да отдадат цялото си време, енергия и страст.
Изтъква се още, че отношението към труда и с новите технологии са повод за конфликтите, възникващи в работна среда, в която се налага в екип да работят хора от различни поколения.
По-възрастните хора по-трудно възприемат технологичните новости, а по-младите им колеги ги усвояват по-бързо, като в даден момент става разрушаване на традиционната йерархия и младите хора повече напредват в професията, защото усвояват технологиите по-бързо и тогава се създават предразсъдъците към по-възрастните, че те вече са негодни за работа, показват наблюденията на експерта.
Според Дончева задачата на ръководителите на екипи е да създадат атмосфера на солидарност, защото всъщност поколението Т няма нищо против да се обучава и да усвоява техническите новости, но се нуждае от достатъчно време за това.
Сред заключенията на изследването е и въпросът за промяната в нагласите на по-възрастните служители, които трябва да осъзнаят, че съвременната работа изисква непрекъснато усъвършенстване и надграждане на съществуващите знания и умения.
