Четири са основните направления, в които се движи населението, променяйки своето местоживеене в рамките на страната: „от градовете – в градовете“, „от градовете – в селата“, „от селата – в градовете“ и „от селата – в селата“. За формирането на тези потоци основно влияние оказват множество социално-икономически фактори, развитието на регионите, както и условията на живот в отделните населени места.
През периода 2011 – 2021 г. 224 хил. души, или 56.6% от всички мигрирали лица, са променили местоживеенето си от един град в друг в рамките на страната. Лицата, преселили се от градовете в селата, са 88 хил., или 22.1%, следват мигрантите по направлението от селата към градовете – 62 хил., или 15.6%. Най-малък е относителният дял на мигрантите, променили местоживеенето си от едно село в друго – 22 хил., или 5.7% от всички мигрирали лица.
Това сочат поредните данни от националното преброяване, представени от НСИ.
Към 7 септември 2021 г. 395 690 лица са декларирали, че са променили населеното място на обичайното си местоживеене през периода 2011 – 2021 година. Жените мигранти са 213 558, или 54.0%, а мъжете – 182 132, или 46.0% от мигриралите лица.
С най-висок относителен дял са лицата на възраст 25 – 34 навършени години – 26.1%, а с най-нисък – лицата на възраст 80 и повече навършени години – 2.8% от мигриралите лица.
Сред мигрантите на възраст от 35 до 54 години преобладават мъжете, докато жените са с по-висок относителен дял сред по-младите възрастови групи (до 35 години) и сред лицата на 55 и повече навършени години.
През периода 2011 – 2021 г. 139 931 души, или 35.4% от всички мигранти, са се заселили в населено място на същата област, в която са живели, като 49.0% са се заселили в градовете, а останалите (51.0%) – в селата на областта.
Заселилите се в населени места извън областта, в която са живели, са 255 759 души, или 64.6% от мигриралите лица. От тях 84.9% са мигрирали към градовете, а 15.1% – към селата на други области. Най-висок е относителният дял на мигриралите извън границите на областта, в която живеят, в областите София (столица) – 87.8%, Смолян (82.4%) и Кюстендил (77.2%). Най-нисък е този дял в областите Бургас – 51.0%, и Пловдив – 44.7%.
От НСИ отбелязват, че миграцията е обект на наблюдение още от първото преброяване на населението в Княжество България през 1880 година. До 1946 г. тя е регистрирана предимно чрез сравняване на месторождението и местоживеенето на преброяваните лица. Данните от проведените през този период преброявания показват, че миграцията има предимно външен характер – изселвания от страната на население с небългарски произход и заселвания на българи от територии, останали в съседните държави след войните.
От 1946 до 1985 г. миграцията се наблюдава чрез съпоставяне на местоживеенето при предходното и текущото преброяване. През този период движението на населението има предимно вътрешен характер. Основното направление на миграцията е от селата към градовете, което е резултат от протичащите през периода процеси на колективизация в селското стопанство, индустриалното развитие на градовете и засиленото строителство. В края на 1965 г. е регистриран и най-големият брой мигрирали лица – близо 1 500 хиляди.
През периода 1986 – 2021 г. в програмата на преброяванията е включен въпрос, чрез който се наблюдава последната промяна на местоживеенето на лицата в периода между две преброявания. След 1992 г. и във връзка с настъпилите промени в политическата система и отварянето на границите на страната се наблюдава увеличаване на потока на пребивавали в чужбина и завръщащи се в страната.
