Подкрепени от всички парламентарни групи, на първо четене минаха предложените от БСП промени в Кодекса на труда, свързани с определяна на минималната работна заплата.
Ако бъдат приети окончателно, Министерският съвет ще бъде задължен до края на ноември да определи минимална заплата от началото на 2023 г., която не може да е по-ниска от 50% от средната брутна заплата за страната за годината – или най-малко 850 лв. Същият принцип за определяне на най-ниските заплати ще важи и за всяка следваща година, пише „Дневник“.
По време на дебата стана ясно, че партиите ще внесат множество промени преди второто четене.
Сблъскаха се три основни подхода – БСП предлагат като критерий да се взема средната заплата за предходните 12 месеца. От „Продължаваме промяната“ са на мнение, че минималната заплата трябва да стане 50% от средната работна заплата в частния сектор, за последните шест месеца, но да важи и за държавния сектор.
„Периодът е важен, защото в период на инфлация, колкото е по-близо до крайния срок, когато се взима това решение, толкова по-актуализирана е тази заплата“, коментира съпредседателят на ПП Кирил Петков, цитиран от изданието.
Бившият социален министър Деница Сачева пък обърна внимание, че „трябва ясно да си даваме сметка какви са финансовите възможности на държавата, защото на минимална заплата работят все повече хора в държавния сектор„. По думите ѝ има данни, според които увеличаването на минималната заплата с 10 лв., струва 50 млн. лв. на държавния бюджет.
