Около 190 държави приеха допълнителни ангажименти относно биоразнообразието на Конференцията по опазване на биоразнообразието (COP15), която се проведе в Монреал. Те се отнасят преди всичко до разпределението на икономическите ползи, които могат да бъдат извлечени от генетични данни получени от растенията и животните. По темата за опазването на биоразнообразието всички погледи сега са насочени към прилагането на споразумението, което до голяма степен ще зависи от политиката на отделните държави, пише RFI.
Често забравяна от икономическите и политическите лидери, необходимостта от защита на биоразнообразието получи своя „парижки еквивалент“, ако използваме израза, посветен на COP15 в Монреал. Това е едно амбициозно споразумение, чиято цел е защитата и възстановяването на повече естествени територии и за намаляване на въздействието на селското стопанство и замърсяването на природата върху тях. Освен това то се стреми да постави темата в центъра на обществените дискусии, наред с тази за климата.
Филип Гранколас, изследовател на CNRS и специалист по биоразнообразие казва: „Едно от предимствата на тази COP, дори и да изглежда тривиално, е, че успя да легитимира проблемите относно разнообразието на живите организми. Знаем, че биоразнообразието е прехранването, нашето здраве, климатът, а не само красиви екзотични изображения на естествени природни картини или на големи животни. То е ключов въпрос за живота на цялото човечество“.
Всяка държава обаче е отговорна за осъществянето на национално ниво на целите, поставени в глобалната рамка.
Сега е важно да се внимава как страните ще прилагат тези стратегии. Например във Франция, Министерството на екологичния преход ще трябва да преразгледа националната стратегия за биоразнообразието.
Усилията на гражданското общество за наблюдение и контрол ще бъдат решаващи. Първата равносметка за биоразнообразието ще бъде направена след две години на следващата COP, която трябва да се проведе в Турция.
Значението на автохтонните народи за запазването на биолазнообразието, заложено в споразумението
Изгонени от своите земи, когато защитените територии бяха създадени на много места по света, местните народи издигнаха глас по време на конференцията в Монреал и бяха чути. Новата международна пътна карта за защита на биоразнообразието дава гаранции на тези общности, които защитават 80% от биоразнообразието на планетата.
Филип Гранколас (CNRS) се връща към въпроса за коренното население
В Квебек парадоксът е, че се унищожават диви земи за стимулиране на производството на електроенергия.
Някои африкански държави, като Демократична република Конго, изразиха съжалението си по време на тази конферениця за това, че най-богатите страни не им оказват финансова помощ за опазването на природата. По отношение на Квебек редица организации си задават въпроса какви средства трябва да бъдат приложени за да се опази наистина природа.
За Квебек, който е много рядко населен, изглежда лесно да осигури защитата на 30% от територията си. Тази защита обаче засяга за момента само 20% от нея, предимно в северните части на провинцията. И обявяването на решението за няколко зони, които имат потенциала да бъдат защитени, може да бъде блокирано поради подадените заявления за отпускане на минни концесии.
Това е констатацията, направена от Nature Québec, организация за защита на околната среда, която се бори повече диви зони да бъдат обявени за защитени. Те обаче се намират в райони, където може би има значителни находища от полезни изкопаеми.
Решено да подкрепи електрификацията на транспорта, правителството на Квебек разчита на експлоатацията на находищата на литий и кобалт, които се използват в батериите за електрическите автомобили. Това е парадокс, според Ан-Сесил Гийон от Nature-Québec:
„От една страна, казваме, че провеждаме активна политика, за да можем да защитим територията си до 2030 г., но в същото време правим обратното, като допускаме икономическа дейност на нея, която е изключително вредна за околната среда“.
Поради това еколозите възнамеряват да продължат да оказват натиск върху правителствата да удържат думата си.
