Няма абсолютно фундаментални исторически и съвременни данни, които категорично да потвърждават, че т.нар. „средна класа“ намалява или е изложена на натиск…
„Единствените мои пари са тези, които вече съм похарчил.“
(Стар анекдот)
Като при всяко измерване, проблемът е какво точно се има предвид. Затова и казвам фундаментални.
Обикновено в Европа, пък и в Световната банка и други организации, се ползва определение, което е вариант на използваното от ОИСР. В ОИСР „средна класа“ са домакинствата с доход от 75 до 200% от медианния (централният среден) доход на домакинство. По този критерий в страните членки на организацията, между 1985 и 2015 г. делът на тези семейства наистина спада от 64 на 61%. Това има и поколенчески измерения: при родените около 1960 г. „средна класа“ са 70%, а сред тези след 2000 г. – 60%. Аналогични данни за България получи в серия изследвания през 2013 г. и Стоян Панчев. Неговите изводи бяха широко коментирани. Според ОИСР, Центъра за изследвания Пю, Световната банка и Международния икономически форум „средната класа“ или намалява, или е „притисната“ (такава е констатацията на Пю и ОИСР) и затова намалява.
В тези оценки има няколко фундаментални проблема:
- Медианният доход за последните 60 години се увеличава по съизмерими цени, което предполага, че се увеличава и жизненият стандарт, подобрява се и глобално, и за повечето страни в света, накъсо – хората живеят по-добре.
- Този доход като критерий не отчита цената на богатството, т.е. на активите – финансови и в недвижимо и недвижимо имущество, които са собственост на възрастните граждани на дадена страна. Това богатство се увеличава според годишния Глобален доклад на богатството на Креди Суис през последните 20 години. Доскоро най-бързо това увеличение бе в страни като България.
- Доходът като централен среден критерий не отчита добре разходите на домакинствата. Разполагаемият доход, спестяванията и инвестициите на домакинствата (когато има тази данни, а те се събират за Европа от Евростат) показват по-точно състоянието на домакинствата.
- Тъй като мидианният доход се променя, има други по-твърди, свързани с разходите, критерии за оценка на това как живеят хората, които подсказват, че „средната класа“ както и да се определя тя, по-скоро се увеличава и глобално, и по страни (поне повечето). Такива подоходни критерии са разходите на човек на ден, показващи от процента хора в крайна бедност (до октомври м.г. – 1.9 щатски долара на ден, сега, поради промяна в методиката, 2.15 щ.д. на ден) до над 40 щ.д. на ден.
- Както посочва Панчев, античното схващане на Аристотел е, че „средната класа“ е групата хора между безимотните и „твърде състоятелните”. Може би това определение е по-фундаментално и подходящо за оценка на съвременното състояние по страни и изобщо.
Разходите като критерий за „средна класа“
Не е измислен начин да се яде риба, която преди това да не е уловена. Същото е и с разходите: всеки разход трябва преди това да е доход.
По групи (един вид „класи“) разходи на човек, картината в света през 2022 г. е следната.
- Крайната бедност (2.15 щ.д. на човек на ден) в света спада до 8.2% от населението. През 2020 г. имаше предвиждания, че пандемията от COVID-19 ще спре тенденцията за намаляване на броя на крайно бедните. А тази тенденция е трайна и впечатляваща: преди 63 години 54.15% от населението на Земята живее с по-малко от 1.9 щ.д. на ден, през 2015 г. 9.98%
- Към 2019 г. в три разходни категории броят на хората глобално намалява в сравнение с 1990 г. И това са групите на най-ниските разходи на ден: при тези с разходи от 1 до 2.15 щ.д. и от 2.15 до 3.65 щ.д. намалението е от 2.5 на 1.6 милиарда души. Намалението при живеещите с под 1 щ.д. на ден е от 162 милиона на 115 милиона души.
- При всички останали групи на този праг след 1990 г. се наблюдава разширяване на броя хора, които попадат в тях. По-конкретно, по данни на Световната банка положението се подобрява в групите със средни доходи, тези от 3.65 до 30 щ.д. на ден. През 1990 г. в нея попадат малко под 1.9 милиарда души, а през 2019 г. – над 5 милиарда. За по-малко от 30 години броят на тези хора се увеличил 2.65 пъти. При това разширението при разполагащите с възможности за относително високи разходи от 30 и 20 щ.д. на ден, броят на хората се е увеличил съответно с приблизително 30 и 45%. При другите увеличението на броя е почти три пъти.
- Броят на най-богатите с възможност за разход от над 40 щ.д. на ден е от 419 до 503 милиона души.
Групите с високи възможности не задължително намаляват потенциала и размера на „средната класа“. Високият доход е възможност за висок разход. Но този разход не задължително е за крайно потребление. Високият доход в същото време е възможност за инвестиции, преки (в предприятия или капиталов пазар) или чрез посредничеството на банковия сектор (чрез спестяванията).
Други статистически показатели за разширяването на средната класа в света, ЕС и България
За същия период населението на Земята се разраства от 5.2 на 7.7 милиарда души. Вероятно част от хората в групите със средни разходи и доходи преминават по-скоро групата на тези с възможности за най-високи разходи. Това е малка група. Но динамиката е общо взето от категориите с ниски възможности към такива с повече възможности за по-добър живот.
През 2021 г. в Северното полукълбо има само три страни в категорията на тези с „ниски доходи“ по класификацията на Световната банка (Афганистан, Северна Корея и Сирия). В ЕС и ОИСР всички страни, без България и Турция (като член на ОИСР), са в групата на тези с „високи доходи“, т.е. с брутен национален доход (БНД) над 12.7 хиляди щ.д. на човек. България е в групата с „високи средни доходи“, относително близо до групата на високите . Същата е и категорията на страните от т.нар. Западни Балкани.
През 1997 г. всички страни от т.нар. „Нова Европа“ без Полша са страни с „ниски средни доходи“. За период от 5-6 години всички преминават в класацията „високи средни доходи“. България попада там през 2007 г.
Групите на страните с „високи“ и „високи средни“ доходи непрекъснато се разширяват. Страните с „високи“ доходи произвеждат 60% от глобалния БВП при 1/6 от населението на света. В тях средната продължителност на живота е 80 години, а естественият прираст на населението срез 1999 г. е далеч под 1%, а през 2021 г. е нулев.
Това ще рече, че част от „свиването“ на „средната класа“ се дължи и на демографски процеси като нисък естествен прираст и дълга продължителност на живота, а вероятно има и статистически ефекти и от намаляването на броя на членовете на домакинствата.
В повечето страни с високи доходи делът на националния доход в ръцете на най-заможната една четвърт от населението от 1960-те години намалява. Откак има статистика за България, това се случва и тук – доста по-видимо (от 22.6% през 2015 г. на 21% през 2018), отколкото в повечето страни от ЕС. В Румъния, повечето балкански страни и Естония той се увеличава, а в Хърватска например се запазва на приблизително едно и също ниво. В същото време за периода 1998 – 2018 г. БВП на човек в България (поради ниската начална точка на отчитане, благодарение на стопанските развития през 1995 – началото на 1997 г.) нараства с 121%, а този на Естония или Хърватска – 75 и 76%.
Много е вероятно намаляването на този дял да означава или да има като резултат разширяването на „средната класа“. Но отсъствието на група с високи доходи, може да означава и по-малко инвестиции. Това, при други равни условия, предполага отрицателен ефект на средата за функциониране на „средната класа“.
В тази среда факторите за формиране на „средната класа“ имат разполагаемите доходи, инвестициите и спестяванията.
За разполагаемите доходи данните на Евростат за България са за периода 2010-2017 г., а за целия ЕС – до 2021 г.
- От 2010 до 2021 г. този доход нараства от 18.9 хиляди на 24.3 хиляди евро; Хърватска от 11 хиляди на 16.4 хиляди евро, а Естония от 10.7 на 17.6 хиляди евро;
- През 2010 г. разполагаемият доход в България е 7.7 хиляди евро, през 2017 г. – 10.5 хиляди.
Не е ясно защо в Евростат няма данни за спестяванията в България. Но според статистиката на БНБ процентът спестявания спрямо дохода на домакинствата е приблизително същия като този за Естония след 2010 г. А в годините на пандемията, особено през 2020 г., ръстът на средните по размер е най-голям. Това свидетелства за ръст и на „средната класа“ у нас.
В Хърватска за същия период спестяванията варират от 6, през 4 до 14% от дохода на домакинствата през 2020 г. В Еврозоната спестяванията на домакинствата са близо 14% от дохода им. Пак там брутният дълг на домакинствата за последните шест години е 94-96% от дохода, в Естония за същия период средно около 70%, а Хърватска – 54-55%.
Какво ни казва всичко това
„Средната класа“ е най-непостоянният елемент в социалната стратификация. (Затова и я споменавам в кавички.)
Всички данни показват, че насочената нагоре тенденция – от „безимотните“ към „твърде състоятелните”, е по-силно изразена исторически, особено след 1820 година. Според Диердре Маклоски основният фактор е освобождаването на предприемаческата инициатива, което се случва по трудно разбираеми и идеологически неправилно разтълкувани събития в икономическия живот по време и след индустриалната революция. Сред тях е и моралната – приемане, уважението към градското съсловие, т.е. буржоазията, капиталистите, предприемачеството.
Резултатът е, че доходът на човек от населението на Земята нараства оттогава до 2010 година с над 3 000 процента.
Общата динамика на доходите и разпределението както глобално, така и в България, ЕС и страните, които избрах за сравнение, не показват значителни заплахи за съществуването на „средната класа“.
По-елементарните, но и по-точни показатели за благосъстоянието, свързани с разходите на домакинствата по-скоро свидетелстват за общо глобално разрастване на броя хора, които попадат в „средна класа“, независимо как се определя това понятие.
Дали нейните финансови показатели (доход, спестявания, инвестиции и дълг) съдействат за разширяването й или намалява броя на домакинствата от тази „класа“? Отговорът на този въпрос зависи до голяма степен от инвестиционния климат и бизнес циклите.
За различните страни динамиката на размера, броя домакинства или хора, които се отнасят към „средната класа“, не задължително следват глобалните показатели. Вероятно е обаче в страните с по-ниски доходи „средната класа“ да расте, а в страните с по-високи доходи тя да се свива поради общоикономически и демографски причини.
Към общо икономическите причини спадат пак разходите за образование, свободно време, недвижимост, здравеопазване и старини. А те зависят от цените. Измерени в пари, цените се влияят от паричната политика и инфлацията.
Но измерени във време, необходимо за изработването на доход, за да се закупи определена стока и услуга, цените всъщност не променят чак толкова благосъстоянието. От 1980 г. до 2018 г. основните 50 ресурси и стоки поевтиняват 3.6 пъти.
Това до известна степен обяснява защо общото благосъстояние се подобрява и защо в развитите страни, независимо от статистическите тревоги на ОИСР, ЕС и различни изследователски центрове, повечето хора смятат, че принадлежат към „средната класа“.
Политически обстоятелства
Политическата тревога, подкрепена със статистическите анализи на ОИСР, ЕС и организации като Пю, Брукинс и много други, вероятно ще мотивират политически инициативи за подкрепа на „средната класа“.
Затова е важно икономическият живот да бъде предпазен от политики, които увреждат стопанския живот на обществото.
Две исторически и едно съвременно българско обстоятелство заслужават внимание, за да бъде постигната такава профилактика.
Статистически „средната класа“ започва да се отчита за първи път във Великобритания през 1851 г., както показва прегледът на определения, направен от Панчев. Мотивът за такова внимание е опитът за налагане на прогресивно данъчно облагане, започнал през 1845 г. и приключил без успех десет години по-късно. Тъй или инак, в статистиката на Обединеното кралство „средната класа“ присъства от 1913 г., поради въвеждането на социалната държава с „Народния бюджет“ за 1911 г. (Впрочем този бюджет е разработен от Лойд Джордж и Уинстън Чърчил, тогава либерали, с цел спечелване на изборите, но е приет от правителство на лейбъристите.)
Най-артикулирана защита на „средната класа“ и малките и средни предприятия преди Втората световна война е предложена от програмата на Националсоциалистическата работническа партия на Германия. В общи линии идеята е тя да се осъществи за сметка на не-германците и „големия бизнес“.
Състоянието на българската стопанска политика за последен път бе оценена през 2022 г. в сравнение със страните от ОИСР, т.е. по презумпция най-развитите като държавно управление и политики страни (плюс Хърватска, Румъния и България като страни кандидати за членство). Това прави докладът за Индикаторите за устойчиво управление.
По десетобалната система те оценят различните области на политики за тези 41 страни. Рангът на България е 36. По отношение на „средната класа“ в България, най-важни са следните достижения:
- Изключително добър е показателят държавен дълг на едно дете (бал 9). България е на първо място по този показател сред всички страни в класацията. Той показва, че потенциалната тежест на сегашните политики ще бъде общо взето поносима за нашите деца (ако не се осъществят опитите за поемане на несъразмерен държавен дълг). Въпреки относително ниския дял на подрастващото поколение в демографската структура на населението.
- Хроничният държавен и общ дълг са част от макро-факторите, които намаляват броя на хората в „средната класа.
- Съответно една от тези причини за ръст на „средната класа“ у нас е ниският дял на държавния дълг в БВП, като тук България е втора в класацията след Естония. Ниският дял на вече споменатите задълженията по кредити в бюджетите на домакинствата и относително ниският дял на спестявания в сравнение с домакинствата в по-заможните страни от ЕС и Еврозоната, може да бъде резерв за ръста на „средната класа“ у нас. При положение, че други политики не пречат на разширяването на избора на стопански начинания от отделния човек.
- Засега на този избор не пречат нито бюджетната, нито данъчната политика. В бюджетната политика България е 6-та в класацията, заедно с Естония, Нова Зеландия и Норвегия. И близо до Швейцария, Швеция и Дания, които заемат първите три места. За отбелязване е обаче, че анализът на индикаторите не включва недалновидната бюджетна и стопанска политика на 2022 и началото на 2023 г.
- Данъчната политика поставя България в първата половина на съответните рангове. Балът е практически същият като на този на Австралия, Испания, Малта, Нидерландия, Словения и Чехия. И България е на първо място по достойнства на облагането на личните и корпоративните доходи. Общият бал на България тук е нисък поради това, че данъчната система се смята за относително сложна (което е само донякъде вярно).
Онова, което липсва на България, е нормален, т.е. разпространен сред изследваните страни, процес на координация на стопанската и социалната политика, както и твърде краткият хоризонт на планиране на стопанската политика. Това не е недостатък на представителите на „средната класа“. Експертизата на гражданските и бизнес организациите за планиране на политики и законодателство е оценена на същото равнище като водещите страни в класацията според Индикаторите за устойчиво (държавно) управление.
*Част от тази статия е цитирана в интервю за в-к „24 часа“
