Анализът на Теодор Недев е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
През миналия месец Световната банка публикува Икономически меморандум за България, в който се анализира потенциалът за растеж на страната и възможността ѝ да догони средноевропейските нива на доходи. Какви са ключовите изводи от доклада?
В основата на анализа е предизвикателството за постигане на висок икономическия растеж – макар България да е член на Европейския съюз от повече от петнадесет години, БВП на човек от населението е едва малко над половината от средния за ЕС. Оттук и централният въпрос пред развитието – при какви условия и за колко време тази дистанция може да бъде преодоляна? Според изчисления на Световната банка, пътят до средното ниво в ЕС би могъл да бъде извървян за петнадесет години, но за целта икономиката на страната трябва да расте с 4,1% годишно в дългосрочен план. Банката разглежда този сценарий като „оптимистичен“ – той изисква смели и амбициозни реформи, насърчаващи растежа. Страната ни би могла да мине и през т.нар. умерен сценарий, при който се извършват реформи, макар и с не толкова голяма интензивност и всеобхватност. При него икономиката на България се очаква да расте средно с по 2,9% годишно до 2050, като това би довело до сближаване със средноевропейското развитие към 2045г.
Притеснителен обаче е т.нар. базов сценарий, при който страната не се ангажира с никакви структурни реформи – или, с други думи, продължаваме сегашните политики. Авторите на доклада изтъкват, че ако икономиката расте със средния темп от миналото десетилетие от 2,1%, БВП/човек, тя никога няма да достигне средноевропейските нива. Нещо повече, моделите на Световната банка очертават понижаване на растежа с наближаването на 2050г. до нива от едва 1,25% в базовия сценарий – ако нищо не се промени, не просто няма да постигаме по-бърз растеж, а той допълнително ще се забавя. Също така се посочва, че високите темпове на растеж от преди 2008г. вече не са реалистични. Те са основно резултат от рязкото натрупване на капитал и работна сила в икономиката в началния процес на догонване от много ниска база. Днес пътят към растежа минава най-вече през постигането на по-висока ефективност на фирмите и изграждането на по-високи умения на работната сила. Докладът разглежда възможностите за допълнителен растеж на икономиката по четири взаимно свързани направления – инвестиции, подобряване на човешкия капитал, повишаване на производителността в частния сектор и изграждането на конкурентна среда.
Инвестиции
От 2008г. насам се наблюдава свиване на дела на инвестициите спрямо цялата икономика, като причината за това се корени основно в активността на частния сектор, и особено на рязкото отдръпване на преките чужди инвестиции след глобалната финансова криза от 2008-2009 година. Понижението обаче изглежда е резултат и от влошаването на инвестиционната среда – например недостиг на работна ръка, лоша инфраструктура, тромава регулаторна рамка – предвид изоставането по инвестиции спрямо останалата част от ЕС, както и от страните в Средна и Източна Европа.
Един от начините да бъде преодолян този проблем е ефективното насочване на европейските средства. Тук е важно да се спомене, че според изчисленията на авторите фискалният им мултипликатор е сравнително нисък, т.е. ефектът им върху икономиката в краткосрочен план е ограничен. Същевременно обаче наличната литература по темата открива, че ефектът от фондовете върху дългосрочната производителност на икономиката е значителен, стига да бъдат инвестирани рационално и ефективно.
При публичните инвестиции подобрения могат да се направят чрез стандартизирането на критериите и мониторинга за обществените поръчки, както и чрез по-задълбочено и прозрачно прогнозиране и планиране на капиталовата програма. В частния сектор инвестициите биват възпрепятствани от извънпроцедурни практики, недостиг на работна ръка и регулаторни пречки, например при издаването на разрешителни и лицензи.
Подобряване на човешкия капитал
Един факторите, които налагат нуждата от инвестиции в човешкия капитал в страната, са неблагоприятните демографски тенденции – до 2070г. се очаква населението на страната да намалее с 2 милиона души спрямо 2019г., а работната сила да се свие с повече от една трета. Част от свиването се дължи на емиграцията в чужбина. Изчисленията на авторите предвиждат обръщане на миграционния тренд – т.е. завръщане към страната – при условие на успешни реформи, ускоряващи растежа, нивото на доходите и качеството на социалната среда. В умерения сценарий това би довело до 0,11 пр. п. по-висок растеж на БВП годишно, а в оптимистичния – допълнителни 0,19 пр. п. или дори 0,40 пр. п., в случай че позитивната демографска тенденция е съпътствана от увеличение на икономическата активност от 73% до 80%.
Що се отнася до самото развитие на човешки капитал, голяма пречка се оказват неравенствата. България се нарежда на челно място в ЕС по неравенство на възможностите. У нас то се обяснява най-вече с образованието на родителите и населеното място. Така например, у нас корелацията между достигнатото образование при децата е в най-голяма степен корелирано с образованието на родителите в целия ЕС. Практически това означава затворен кръг на бедността и социалното изключване. Всичко това показва, че страната ни има голямо поле за отключване на икономически потенциал чрез подобряване достъпа до възможностите и шансовете за социална мобилност.
Образованието е основен инструмент за борбата срещу социалните неравенства, но за съжаление България се представя слабо в ЕС и по редица свързани критерии. Една от слабостите е в достъпа и предотвратяване на ранното напускане на училището. Проблеми има и в качеството, както се вижда от тенденциозно влошаващите се резултати на изпитите PISA, според които над 40% от учениците са функционално неграмотни. Забелязва се и силна връзка между образованието на родителите и представянето на учениците, т.е. образованието се проваля в ролята си на изравнител на икономическите възможности.
Според изчисленията на авторите на доклада, провеждането на реформи, насочени към развитие на човешкия капитал, биха могли да осигурят на страната допълнителен ръст на БВП с 0,4 пр. п. годишно. Такива мерки включват навременно идентифициране на риска от отпадане от образователната система, обновяването на учебните планове, така че придобитите знания и умения да отговарят по-адекватно на нуждите на икономиката, подобряване възможностите за учене през целия живот и други.
Повишаване на продуктивността на частния сектор
Най-важният стълб за допълнителния растеж в оптимистичния и умерения сценарий според модела, използван в доклада, е производителността. Ако например средната производителност на българската икономика се вдигне дори само до средното ниво на прибалтийските страни, това би дало тласък от 1,5 пр. п. на средния годишен растеж до 2050г.
Ключов механизъм за увеличение на производителността е пазарът да може ефективно да разпределя ресурсите от по-слабо продуктивните към по-високо продуктивните фирми. В периода 2012-2018г. продуктивността на фирмите като цяло в страната расте, но в много от годините ръстът е бил спъван от преразпределяне на ресурси към по-непродуктивни фирми, като това важи особено за промишлеността. Възможен извод от тези резултати е, че много фирми оперират в защитени от пазарна конкуренция ниши или се радват на някакъв тип протекция или изолиране от въздействието на международните пазарни сили.
Изграждане на по-конкурентна институционална среда
Важен фактор за продуктивността е именно конкуренцията между фирмите и възможността на пазарите да разпределят средства към най-продуктивните участници. Тук отношение взима и институционалната среда, по която страната ни също има широко поле за подобрения.
Например страната ни бележи най-високия резултат по индекса PMR (Product Market Restriction), който мери доколко държавата ограничава частната конкуренция. Примери за подобни ограничения са сложните процедури за стартиране на бизнес, наличието на силно регулирани пазари като този за електроенергия, остарелите практики при управлението на държавните компании и наличието на крайно рестриктивни регулации за т.нар. свободни професии.
Други проблем, подкопаващ конкурентната среда, е корупцията. Според анкети на Световната банка сред представители на бизнеса, фирмите в България са по-склонни да отчетат прибягване до подкупи с цел спечелването на обществена поръчка или издействането на разрешителни за внос, за провеждане на дейност или за строеж, спрямо други държави в Източна Европа. Освен това 27% от анкетираните бизнеси определят корупцията като спънка за дейността им, като за фирмите в „структурните връстници“ този дял е 18%.
Страната има и сериозен проблем с възлагането на обществени поръчки, чрез които се разходват средства на стойност на около 12% от българската икономика. Докладът разглежда т.нар. индекс за риска от корупция (CRI), който бележи сравнително устойчив ръст от 2016г. насам. Ако се разгледат основните му компоненти се наблюдава влошаване по отношение на практики като липса на състезателна процедура, наличие на единствен кандидат, както и проблеми с конкурсния период и типа процедура за обществена поръчка. Нещо повече, делът на обществените поръчки с единствен кандидат расте значително през последните години – от 20% през 2011г. до почти 45% през 2021г. Подобни нива се срещат и в други държави, но България се отличава с рязкото влошаване по този показател.
Решението на всички тези проблеми е сложно и изисква предприемането на редица мерки – от по-стриктното следене за качественото възлагане и изпълнение на обществени поръчки, през повишаване на стандартите на работа на държавните фирми до олекотяване на действащата нормативна уредба.
Най-важният извод от анализа е, че икономическият растеж не бива да се приема за даденост. Той открито ни казва, че достигането на средното ниво на доходи в ЕС всъщност никога няма да се случи, ако не се предприемат смели действия за повишаване на производителността на икономиката чрез повече инвестиции, усилия за развитието на човешкия капитал и изграждането на по-конкурентна среда за частния сектор. И обратно – при по-смели и дълбоки реформи растежът може да е многократно по-висок, а това означава и обозримо сближаване в рамките на до две десетилетия.
