В България липсва ясна регулаторна рамка за включването на гражданите в енергийната система. Те рядко са активни участници в процеса по създаване на енергийни политики и нямат достъп до достатъчно информация, която да улесни формирането на енергийни общности и като цяло децентрализацията на електроенергийното производство.
Това са част от основните изводи от експертна, виртуална дискусия, организирана от Центъра за изследване на демокрацията, съвместно с Асоциацията на дунавските общини „Дунав“, с фокус върху „Иновативни решения за насърчаване на гражданското участие в енергийния преход“.
Изтъква се още, че българското правителство продължава да отлага транспонирането на Директивата на Европейския съюз за енергията от възобновяеми източници. Българските потребители практически са възпрепятствани да участват в енергийни общности и в програмите за обновяване на сградния фонд, което блокира ключови процеси за осъществяването на енергийния преход.
Именно активната роля на гражданите в производството и потреблението на енергия е в основата на тази Директива, а заради неспазване на срока за транспонирането й Европейската комисия предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз, припомнят от ЦИД.
Активното участие на гражданите в нисковъглеродния енергиен преход има потенциала да има значим принос за постигането на целите на прехода. Липсата на ефективни процедури, регионален административен капацитет и информация относно добрите практики в повечето общини са едни от основните пречки пред активното енергийно гражданство в България.
Участниците в дискусията са се обединили около тезата, че либерализацията на енергийния пазар и премахването на административните и регулаторни пречки на национално и регионално ниво са основните пречки пред отключването на потенциала за инвестиции в малки ВЕИ централи.
