Водата в половината от езерата и изкуствените водоеми в света намалява, се посочва в ново проучване, публикувано в списание Science и цитирано от France 24*. Причините за това са комбинираното въздействие на няколко фактора: повишаването на температурите, човешката дейност и намаляването на валежите. Водоемите играят ключова роля също и в съхранението на въглерода.
По този начин са застрашени жизненоважните източници на прясна вода, като проучването до голяма степен приписва тази тенденция на климатичните промени и прекомерната употреба на вода от хората. Около една четвърт от световното население живее в район с езеро или воден басейн (където дебитът на водата се регулира от язовир), които пресъхват, предупреждава изследването.
„Езерата са застрашени в световен мащаб и това има широки последици“, казва Баладжи Раджагопалан, професор в университета в Колорадо Боулдър и съавтор на изследването. „Те осигуряват живота на човечеството, но въпреки това не получават уважението, което заслужават.“
Езерата покриват около 3% от земната повърхност, но представляват 87% от течащата прясна вода на планетата. Те се използват за потребление от хората, за селското стопанство и дори за производството на електроенергия. Предишни изследвания вече бяха посочили спада на нивото на водата в по-големите езера поотделно. Но това е първото, което предлага детайлен анализ на общите тенденции и причините за наблюдаваните промени, базиран на сателитни наблюдения.
Общо изследователите са проучили 1972 водни басейна, представляващи по-голямата част от естествените езера (с акцент върху тези, по-големи от 100 км2) и изкуствените водоеми. За почти 30-годишния изследван период (от 1992 г. до 2020 г.) проучването стига до извода, че те са загубили вода равна на цялото количество, потребено от Съединените щати през 2015 г.
Загубата на вода се наблюдава както в сухите, така и във влажните зони
Проучването показва един неочакван резултат: езерата губят вода не само в сухите, но и във влажни зони.
„Прието е да се смята, че когато климатът се затопля, сухите райони стават още по-сухи, а влажните – още по-влажни“, обяснява Баладжи Раджагопалан. Но дори и в последните „водата в езерата намалява“, което е „изненадващо“, подчертава той, давайки пример с Индия.
За да определят причините за наблюдаваните тенденции, учените са разделили своя анализ според типа воден басейн. За естествените езера те приписват около половината от загубената вода на човешката дейност и повишаващите се температури, които предизвикват повишено изпарение, а то от своя страна е предизвикано от изменението на климата.
Но друг важен фактор, а именно липсата на валежи, „също може да се отдаде на изменението на климата в някои райони“, отбелязва Баладжи Раджагопалан. Освен това по-високите температури могат да принудят хората и животните да консумират повече вода.
„Ясно е, че въздействието на изменението на климата вече е налице“, казва изследователят.
Що се отнася до изкуствените водоеми, изграждането на нови язовири позволи да се увеличи общият им воден обем, но в близо две трети от тях водата също намалява. Натрупването на седимент е основният фактор, намаляващ капацитета им, въпреки че сушите също засягат някои от тях, като например в югозападните райони на Съединени щати.
„Не е прекалено късно да се намесим“
Последиците от този спад са многобройни. Липсата на вода може да причини миграционни процеси. Качеството ѝ също може да бъде засегнато, ако нивото на водоемите е ниско.
Подобно на океаните, езерата също съхраняват въглерод и с намаляването на водата те вече не могат да играят тази роля, което на свой ред увеличава глобалното затопляне.
Но посланието на изследователите не е фаталистично: напротив, те се стремят да провокират осъзнаването на проблема.
За някои езера „не е твърде късно да се намесим“, подчертава Баладжи Раджагопалан. Политиците сега вече са „въоръжени с информация“. От резултатите от проучването е създадена една интерактивна карта, която разглежда детайлно наблюдаваните тенденции за всяко едно езеро.
„Общият спад на количеството вода в света е обезпокоителен, но не трябва да засенчва регионалните различия“, коментира Хилари Дуган, специалист по лимнология (изследване на езерните води) в Университета на Уисконсин в Медисън. „Разглеждането на промените, езеро по езеро, ще даде на политиците в рамките на тяхната юрисдикция по-добро разбиране за опасностите.“
Авторите на изследването пледират за повече контрол и наблюдение, по-специално на най-малките езера, на които се отделя по-малко внимание, и за подобряване на управлението на регионално ниво, като се следят повече езера, по модела на управлението на реките, което се извършва от няколко органа едновременно.
И накрая, те подчертават значението на превантивните мерки, като например преминаване към друг източник на вода, ако прагът на даден водоем достигне критично ниво.
„Езерата са от първостепенно значение. Ние трябва да се грижим за тях и тогава и те ще се погрижат за нас“, подчертава Баладжи Раджагопалан.
*Превод Георги Саулов
