Нова среща на върха за подобряване на продоволствената сигурност с 1600 участници, между които и няколко десетки държавни и правителствени ръководители, се откри в Рим. Тази отдавна подготвяна среща идва в момент, когато има опасения от нов скок на цените на земеделските продукти, отбелязва репортаж на RFI*.
Световната инфлация започва да намалява, с изключение обаче на плодовете, зеленчуците, зърнените храни… Накратко – без всичко това, което стои в основата на изхранването на човечеството. Цените паднаха незначително в сравнение с 2022 г., но остават ненормално високи. Според Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) световният внос на хранителни продукти през тази година за първи път ще доближи границата от 2000 милиарда долара. Първата причина за безпокойство е метеорологичното време. Горещините и липсата на вода компрометират реколтите както от плодове и зеленчуци, така – и от зърнени култури. Китай, най-големият производител на пшеница в света, ще има нужда от допълнителен внос, за да задоволи потребностите си. Производството му на ориз също е застрашено, а Тайланд, един от трите най-големи износители на ориз, намали площите с насажденията си поради суша.
В тези тревожни за пазара на ориз условия, Индия обяви на 21 юли ембарго върху износа си
Индия е най-големият доставчик на най-консумираната в света зърнена култура и ключов износител за африканските страни. Силозите му са пълни догоре, проблеми с реколтата няма. Но правителството иска преди всичко да успокои вътрешната инфлация на храните. На дребно цената на индийския ориз се е повишила с 9% за една година. Осем месеца преди следващите общи избори, всички мерки, които могат да доведат до намаляване на натиска върху цените, са добри. Индийските власти обещаха да изнасят в страните, които са най-уязвими по отношение на храните, ако техните правителства поискат това. Така ще има достатъчно ориз. Но на каква цена? Ембаргото ще има положителен ефект върху индийските цени. От друга страна, то ще доведе до пакачването им на световните пазари. Тези, които зависят от ориза за осигуряването на прехраната си, ще трябва да плащат повече, за да задоволят нуждите си.
Що се отнася до зърнените и маслодайните култури, сведенията за състоянието на реколтите са по-скоро успокояващи
Производството на пшеница в Европа ще бъде по-малко. За 27-те страни от ЕС това вероятно ще бъде най-слабата реколта от 2007 г. Феноменът Ел Ниньо, това топло въздушно течение, което задълбочава проблема с горещите вълни, от които северното полукълбо страда в момента, също може да влоши реколтата в САЩ. За сметка на това се очаква Русия да ожъне рекордна реколта от пшеница, а Бразилия – от царевица и соя. Така че наистина няма основания за притеснения относно предлагането, въпреки че Русия излезе от споразумението за Черноморския коридор, и въпреки че руската армия насочва ударите си срещу пристанището на Одеса, за да попречи на Киев да изнася пшеницата си. Владимир Путин поднови предложението си за безплатен износ на зърнени култури, за да бъдат заменени липсващите украински количества. Зърнените храни са налице, но пазарът остава нервен в очакване на последните новини от украинския фронт.
Може ли съвкупността от метереологични, политически и геополитически фактори да доведе до продоволствена криза?
Индийското ембарго събужда болезнени спомени. Наложеното от Делхи ембарго върху ориза през 2008 г. доведе до бум на цените и предизвика скветовна продоволствена криза. Днес броят на хоратаq страдащи от недохранване бързо нараства. Според последния доклад на ООН за продоволствената сигурност, 783 милиона жители на земята се сблъскват с глада. Това е със 120 милиона повече от 2019 г. – поради Ковид-19 и войната в Украйна, които забавиха доставките на хранителни продукти. Следователно през 2023 г. има тревожно влошаване на продоволствената сигурност за най-бедните страни.
В тези условия в Рим си дават среща всички участници по веригата от момента, в който даден хранителен продукт е произведен до момента, в който той е сложен в нашата чиния. Целта? Да да се обменят добрите практики в производството и потреблението по по-дълготраен начин.
Например Корина Хоукс, директор на отдел в Организацията на ООН по прехрана и земеделие, е убедена, че продоволственият сектор може да даде решения на големите предизвикателства на XXI век. Тя признава, че той първо трябва да се промени из основи: „Относно глобалното затопляне, например, бихме могли да преобразуваме продоволствената система, но в момента тя е отслабена и няма потенциала да предостави решения“.
Укрепването на хранителната система изисква, според Корина Хоукс, споделяне на добри практики, така че едно по-устойчиво, по-справедливо и по-отговорно производство да не се сблъсква с други приоритети. „Често поставяме икономически цели пред хранителните системи, които са легитимни, но не винаги са в съответствие с целите за намаляване на парниковите газове“, добавя Хоукс.
Срещата на върха в Рим трябва да позволи да се направи списък на дълготрайните инициативи, появили се след последното ѝ издание през 2021 г., за да станат достъпни за всички участници в хранителния сектор.
Тази среща на върха идва в момент, когато гладът се разпростанява неумолимо в света и по-специално в конфликтни зони като Судан, където от три месеца двама генерали се сблъскват в кървава война. Три милиона души са изселени, а 260 000 от тях са намерили убежище в Чад, където хуманитарните работници се опитват да им помогнат.
*Превод Георги Саулов
