Европейската централна банка повиши лихвените проценти за девети пореден път, като ограничи възможността за пауза следващия месец, тъй като упорито високата инфлация и тревогите от рецесията дърпат политиците в противоположни посоки, информира Ройтерс.
Борейки се с историческия скок на цените, ЕЦБ повиши разходите по заемите с общо 425 базисни пункта от миналия юли, притеснена, че ръстът на цените може да бъде засилен както от нарастващите разходи, така и от заплатите в изключително стеснен пазар на труда.
С движението от 25 базисни пункта днес лихвеният процент на ЕЦБ по депозитите е 3,75%, което е най-високото ниво от 2000 г. насам, преди евробанкнотите и монетите дори да бъдат в обращение. Основната ставка на рефинансиране е определена на 4,25%.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард изтъква, цитирана от Ройтерс, че това, което следва, е в баланса, въпреки че централната банка е решена да „счупи гърба“ на инфлацията. Припомня се, че ЕЦБ беше широко критикувана за бавната реакция на първоначалния скок на цените миналата година.
„Защото, както казах, данните, които току-що обсъдихме, и оценката на (входящата) информация всъщност ще ни кажат дали и колко трябва да покрием през септември и на следващите срещи“, заявява Лагард
В пълното политическо изявление на ЕЦБ се казва, че лихвените проценти ще бъдат определени на „достатъчно ограничителни нива толкова дълго, колкото е необходимо“ за своевременно връщане на инфлацията към нейната цел от 2%.
Но отпада позоваването на лихвите, които трябва да бъдат „доведени“ до ниво, което намалява инфлацията достатъчно бързо – нюанс, който може да се разглежда като сигнал за по-нататъшни увеличения, които не са гарантирани.
„Има възможност за повишение (следващия път). Има възможност за пауза. Това може би е решаващо“, изтъква Лагард, добавяйки, че в УС на банката са едновременно „отворени“ и обединени.
Ясно е, че най-бързото затягане на ЕЦБ в историята е към своя край, като се обсъжда дали е необходим още един малък ход, преди лихвите да се запазят стабилни, вероятно за дълго време.
Проблемът е, че инфлацията намалява бавно и периодът може да продължи до 2025 г., за да падне обратно до 2%, тъй като скокът на цените, първоначално предизвикан от енергията, се просмука в по-широката икономика чрез големи надценки и подхранва цената на услугите.
Въпреки че общата инфлация сега е само половината от пика си през октомври, по-трудният за преодоляване основен ръст на цените се движи близо до исторически върхове и може дори да се е ускорил този месец.
Лагард коментира, че рисковете от така наречените „втори кръг“ ефекти не са се влошили от миналия месец. Пазарът на труда обаче остава изключително напрегнат, като рекордно ниската безработица повишава риска от скок на заплатите, тъй като работниците използват нарасналата си сила за договаряне, за да възстановят реалните доходи, загубени от инфлацията.
Ето защо много инвеститори и анализатори очакваха ЕЦБ да „дръпне отново спусъка“ през септември и да спре само ако есенните данни за заплатите осигурят облекчение.
„Общото ми усещане е, че всички очакваха Лагард да подчертае, че банката е зависима от данни и е малко по-ядосана (отколкото Фед), какъвто е стилът на ЕЦБ“, казва Кит Джукес, валутен стратег на Societe Generale. „Но това, което беше поразително, е, че тя всъщност излезе и каза, че всички последни данни сочат, че крайният резултат не е е добър.“
