Публикуваме резюмето на Икономическия преглед за второто тримесечие, изготвен от БНБ…
През второто тримесечие на 2023 г. динамиката на глобалните конюнктурни показатели дава индикации за запазване на сходен верижен растеж на световната икономическа актив[1]ност с този от първото тримесечие, когато възлезе на 0.8%. Секторът на услугите имаше основен принос за нарастването на икономическата активност в глобален план, докато в сектора на промишлеността продължи да се наблюдава спад. В САЩ конюнктурните показа[1]тели за второто тримесечие дават индикации за реализиране на близък до отчетения през първото тримесечие реален растеж на икономическата активност от 0.5% на верижна база.
В Китай верижният растеж на реалния БВП се забави до 0.8% през второто тримесечие (спрямо 2.2% през първото тримесечие), докато в еврозоната наличните за този период данни за конюнктурните показатели дават индикации за близко до нулата верижно изменение на реалния БВП.
Глобалната инфлация продължи да се понижава на годишна база, което се дължеше на понижението на цените на основни суровини, търгувани на международните пазари. В САЩ и в еврозоната годишната инфлация следваше тенденция към понижение през второто тримесечие на 2023 г., но остана на високи равнища, които са значително над целевите стойности на Федералния резерв и ЕЦБ. През този период двете централни банки забавиха темповете на повишение на основните лихвени проценти. През май Федералният резерв ги повиши с 25 базисни точки, а през юни ги запази без промяна, като интервалът на лихвения процент по федералните фондове в САЩ достигна 5.00–5.25%. ЕЦБ повиши лихвените си проценти с по 25 базисни точки през май и юни спрямо повишение с по 50 базисни точки на предходните три заседания на УС по въпросите на паричната политика на банката. Лихвените проценти на ЕЦБ при основните операции по рефинансиране, по пределното кредитно улеснение и по депозитното улеснение възлязоха съответно на 4.00%, 4.25% и 3.50%. Двете централни банки продължиха да намаляват размера на балансите си, ограничавайки размера на реинвестираните постъпления от падежиращи ценни книжа.
Тези процеси във външната среда предполагат наличие на благоприятни ценови условия на търговия за България през второто тримесечие на 2023 г. и влошаване на условията за финансиране през второто и третото тримесечие на 2023 г. Българският износ на стоки е по-вероятно да не следва динамиката на външното търсене през второто тримесечие на 2023 г. и да се понижи на верижна и годишна база поради специфични за страната фактори.
През периода януари – май 2023 г. България беше нетен кредитор на останалата част от света, като по текущата, капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс беше регистрирано положително салдо. В резултат брутните международни валутни резерви на страната през периода се понижиха с 3.8 млрд. евро при понижение от 2.4 млрд. евро през същия период на 2022 г. Излишъкът по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс за последните 12 месеца към май 2023 г. се повиши до 1.7% от БВП спрямо 0.3% от БВП през декември 2022 г. главно поради по-високите излишъци по капиталовата сметка и по търговията с услуги, както и вследствие на свиването на дефицита по търговския баланс.
Положителното салдо по финансовата сметка за последните 12 месеца към май 2023 г. бе резултат от по-голямо натрупване на чуждестранни активи на българските резиденти спрямо това при пасивите към нерезиденти.
През първите пет месеца на 2023 г. годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система се запази висок, но започна постепенно да се забавя поради по-ниския темп на нарастване на депозитите на нефинансовите предприятия. Същевременно продължаващото нарастване на доходите от труд и запазването на предпочитанията на домакинствата за спестяване в банковата система са основни фактори, които подкрепят ускоряването на растежа на депозитите на домакинствата.
През периода януари – май 2023 г. годишният растеж на кредита за нефинансови предприятия се забави поради по-слабото търсене от фирмите на финансов ресурс за оборотни средства и натрупване на запаси, което повлия за по-ниския темп на нарастване на фирмения овърдрафт. В сектора на домакинствата годишният растеж както при жилищните, така и при потребителските кредити се запази висок. Това до голяма степен се дължи на ограничените ефекти от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната върху лихвените проценти по депозитите и кредитите в сектора на домакинствата, което е сред основните причини за решението на Управителния съвет на БНБ за повишаване на процента по задължителните минимални резерви на банките.
През първото тримесечие на 2023 г., според сезонно изгладените от НСИ данни, реалният БВП се е повишил с 0.5% спрямо предходното тримесечие. На годишна база растежът на икономическата активност продължи да се забавя и възлезе на 2.1%. Това се определяше от едновременното отслабване на растежа на вътрешното търсене и на износа на стоки и услуги, което беше само частично компенсирано от отчетения спад на вноса. Повишение на брутната добавена стойност на годишна база беше отчетено в секторите на селското стопанство и услугите, докато в индустрията се наблюдаваше понижение. Заетостта през първото тримесечие на 2023 г. нарасна с 1.8% спрямо съответния период на предходната година, обусловена главно от увеличението на броя на заетите лица в сектора на услугите.
Същевременно растежът на компенсацията на един нает се забави на годишна база, което се дължеше най-вече на динамиката в промишлеността.
Темпът на растеж на конструирания от БНБ композитен конюнктурен индикатор за икономическата активност в България се забави както на верижна, така и на годишна база през второто тримесечие на 2023 г., което е предпоставка да се наблюдава сходна динамика и при реалния БВП на страната. През третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. реалният БВП се очаква да отчете нисък растеж на годишна база, за който главно ще допринасят разходите на домакинствата и фирмите за потребление и инвестиции. Фактори, които ще ограничават растежа на икономическата активност през второто полугодие, са прогнозираното формиране на отрицателен принос на нетния износ, очакваното понижение на правителственото потребление в реално изражение, както и запазването на тенденцията от края на 2022 г. към намаляване на натрупаните запаси в икономиката.
Годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, продължи да следва тенденция към забавяне и възлезе на 7.5% през юни 2023 г. За това развитие допринесоха най-вече понижението на цените на енергийните продукти и формирането на базов ефект от високите темпове на растеж на потребителските цени през 2022 г., като отчетените темпове на растеж на ХИПЦ на месечна база през първото шестмесечие на 2023 г. продължиха да надвишават наблюдаваните в исторически план стойности. Проинфлационни фактори по линия на вътрешната среда продължиха да бъдат запазващото се силно потребителско търсене и нарастването на разходите за труд на единица продукция в условия на недостиг на работна сила.
Най-висок положителен принос за общата годишна инфлация имаше групата на храните, следвана от услугите и промишлените стоки. През втората половина на 2023 г. очакваме инфлацията да продължи да следва тенденция към плавно забавяне в резултат главно на допусканията ни за спад на годишна база на цените на петрола и природния газ на международните пазари и пренасянето им върху потребителските цени на съответните енергийни продукти в страната. Силното потребителско търсене се очаква да бъде предпоставка за ограничено пренасяне от страна на фирмите на пониженията на международните цени на основните енергийни и неенергийни суровини върху останалите компоненти на ХИПЦ.
