На 13 септември Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, произнесе годишната си реч за състоянието на Съюза. Това е ключов момент, защото определя амбициите на нашия континент за идващите години. През тази година очакванията бяха още по-големи, тъй като наближават изборите за европейски парламент, които трябва да се проведат през юни. Резултатът е притеснителен, защото докладът разкрива слабостта и икономическата наивност на Европа в световната битка, се изтъква в анализа на Кристиян Шавеньо за alternatives-economiques.fr.
Първият фрапиращ пример е препотвърдената вяра в добродетелите на конкуренцията. „Нашата индустрия и нашите технологични компании обичат конкуренцията. Те знаят, че глобалната конкуренция е добра за бизнеса.“ Но в какъв свят живее мадам фон дер Лайен! В разгара на американския IRA (Закон за намаляване на инфлацията), на огромните китайски инвестиции в авангардните технологии, области, в които страната води тотална икономическа война, посланието на ЕС се състои в препотвърждаване на принципите на конкуренцията и да се оплакваме, че другите са лоши и не вярват в свободната игра на пазара.
И оттук идва съобщението за започване на разследване на субсидиите за електрическите автомобили от Китай. Няма нужда да губим време и пари, резултатът е ясен още сега: секторът на електрическите коли, както много други, са субсидирани в Китай. Експертите се затрудняват да определят точните суми, но Френският институт за изследване на международната икономика показа през лятото, че те са значителни.
Изоставането на европейските производители се дължи на това, че те направиха грешен избор в миналото като не инвестираха достатъчно в електроавтомобилите. И това изоставане вероятно ще продължи, защото те предпочитат да разработват електрически коли висок клас, докато в същото време Китай се готви да ни наводни с по-достъпни автомобили. И дори, все пак, ако европейските производители в крайна сметка успеят да наваксат, те ще останат зависими от китайските батерии.
Американската и китайската доминация
Същата наивност се проявява в областта на компютърните технологии и изкуствения интелект. Европа е доминирана от десетилетия от американските и китайските гиганти. Но това не е страшно, тя „стана световен пионер в защитата на правата на гражданите в цифровия свят“, казва гордо председателят на Комисията. ЕС изтъква този аргумент от дълго време: мултинационалните компании от останалия свят определят целите, чертаят пътищата, прибират печалбите, но това няма значение, защото ние се занимаваме с незначителни неща!
Налагането на глоби за неконкурентно поведение на Gafam и въвеждането на правила за модериране в социалните мрежи далеч не компенсира факта, че технологичният и финансовия избор, изборът за местоположението на работните места се правят основно другаде, а не тук. Ще видим какво ще каже Марио Драги, натоварен с разработването на доклад за бъдещето на европейската конкурентоспособност.
Подобно на това, което се случва във Франция, вместо да настоява за иновации, Урсула фон дер Лайен иска да компенсира нашата липса на конкурентоспособност и слабостта на нашия бизнес с общи про-бизнес мерки, които правят либералите щастливи. Това се вижда в представените от председателката на Комисията три икономически предизвикателства.
Недостигът на работна ръка фигурира на първо място (но нищо не се споменава за лошите условия на труд, загубата на самостоятелност на труда и смисъл от работата, които допринасят за неговото засилване). На второ място е инфлацията, сведена само до цената на енергията, без да се каже нито дума за заплатите, покупателната способност или свръхпечалбите в определени отрасли. И накрая, малките и средните предприятия, разглеждани като предприемачески модел, ще се ползват от специален представител, без обаче отново да стане дума за техните работници.
Черешката на тортата – Урсула фон дер Лайен завърши речта си, като призова ЕС да бъде разширен до тридесет и повече члена, когато той вече изпитва трудности да се справи с 27. Европа е изправена пред големи трудности, за да може да гарантира икономическата си сигурност.
Слабостта на Европа в световната конкуренция се дължи на лошите стратегически решения, взети от нейните компании, и на лошото качество на съотношението публично-частно, което е основен стълб на всеки икономически успех. Но не ориентирите, които г-жа фон дер Лайен предлага, могат да ни приближат до излизането от това положение.
