Анализ на Венсан Викар, анализатор по международна търговия, заместник-директор на CEPII, за alternatives-economiques.fr*…
10 милиарда евро за за завода на Intel в Магдебург в Германия, 2,9 милиарда за завода на ST-Microelectronics и GlobalFoundries в Крол във Франция, 3,5 милиарда долара за този на TSMC в Кумамото в Япония.
Държавните субсидии се изливат върху заводите за полупроводници и те се измерват в милиарди, суми, които не сме свикнали да виждаме в тези страни. Секторът на полупроводниците не е единственият облагодетелстван. И други, начело със зелените индустрии и с мегазаводите за производство на батерии за електрическите автомобили, също се ползват от щедри субсидии както от двете страни на Атлантическия океан, така и в Азия.
Тези публични разходи бележат голямото завръщане на политиките в подкрепа на индустрията. Като започнем със Съединените щати на Джо Байдън със Закона за чиповете и науката (Chips and Science Act), отнасящ се за полупроводниците и Закона за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act), който има за цел да развие зелените сектори на територията на страната, и стигнем до Китай с Made in China 2025, насочен към укрепване на икономическата му независимост, виждаме, че отново се появяват големи планове за активни политики в полза на индустриално развитие. Дори Европейската комисия се включва с европейската версия на закона Chips Act и индустриалния план за зелената сделка, обявен тази година от Урсула фон дер Лайен.
Фалшиви обещания?
Индустрията се намира в сърцевината на двете големи предизвикателства на днешния ден: икономическата сигурност и екологичния преход. Политическите лидери в богатите страни все повече разглеждат тези проблеми като възможности за реиндустриализация на техните икономики след десетилетия на деиндустриализация и изместване на производството към Азия и най-вече към Китай.
По този начин те се надяват да създадат отново добри работни места в своите страни, които ще бъдат от полза за средната класа. Тази цел е афиширана от Джо Байдън: неговата външна политика в полза на средната класа се проявява в Закона за намаляване на инфлацията, който преследва три неща: декарбонизация на американската икономика, намаляване на зависимостта от Китай и създаване на качествени работни места в промшлеността.
Деиндустриализацията доведе до поляризацията на заетостта, която беше особено изразена през 2000-те години, когато средноплатените работни места изчезнаха за сметка на тези с високо или с ниско възнаграждение, което засегна преди всичко средните класи.
Разполагаме с множество проучвания, които показват, че китайската конкуренция се е отразила особено тежко на най-засегнатите територии, което е довело до рязко увеличаване на гласовете за крайната десница. Така реиндустриализацията би могла едновременно да укрепи икономическата сигурност, да участва в необходимата декарбонизация на нашите икономики и да осигури качествени работни места за средната класа и за деиндустриализираните територии, като по този начин може да води борба срещу възхода на крайната десница.
Работните места в индустрията стават все по-малко
Проблемът е, че заетостта в промишлеността става все по-малка в световен мащаб. Това не е нещо ново за богатите страни, където деиндустриализацията се усеща, дори в тези от тях, които са запазили силна индустрия като Германия, Южна Корея и Япония. Но това е ново явление за целия свят.
Дълго време нарастването на заетостта в промишлеността в останалата част от света позволяваше да се компенсира нейният спад в богатите страни. Една част от обяснението е в прехвърлянето на промишлени производства в страни с по-ниска производителност, и следователно с необходимост от повече работници за една и съща продукция. Но днес това вече не е така: след като делът на заетите в промишлеността в световен мащаб се запази в рамките на 14,5% между 2000 г. и 2008 г., то през следващото десетилетие той намаля, за да стигне 13,6% през 2021 госина.
След 2010 г. заетостта в индустрията в богатите страни продължава да намалява, макар и по-бавно в сравнение с предходното десетилетие, но това също се наблюдава и в страните с относително по-висок среден доход (в тази група сега можем да включим Китай, Бразилия, Индонезия, Мексико, Турция), което представлява обрат в сравнение с предходното десетилетие. Увеличението на заетите в промишлеността, което продължава в страните с по-нисък доход, вече не е достатъчно, за да компенсира този спад на дела на заетостта в производството в общата заетост.
Тази световна деиндустриализация има поне едно последствие: заетостта в промишлеността трудно ще може да постигне всички цели, които ѝ се поставят, особено по отношение на създаването на атрактивни за средната класа работни места в западните страни.
Традиционно по-бързото нарастване на производителността в промишлеността, отколкото в другите отрасли на икономиката, е изместено от увеличаването на търсенето на услуги, което е резултат от повишаването на жизнения стандарт. Така че реиндустриализацията няма да може да поправи това, което деиндустриализацията унищожи по отношение на заетостта.
Географско разпределение
За Франция например, прогнозите предвиждат стабилизиране на дела на работните места в промишлеността в икономиката до 2030 г. А дори според амбициозния сценарий за реиндустриализация, увеличаването на работните места ще компенсира загубените такива, дължащи се на повишаването на производителността. При тези условия реиндустриализацията сама по себе си не може да представлява политика за подобряване на качеството на работните места за средната класа.
Поради това една индустриална политика, насочена към създаване на качествени работни места, не може да пренебрегне сектора на услугите, който представлява по-голямата част от работните места както днес, така и за в бъдеще. Това изисква преосмисляне на нейните инструментите, за да се насърчи увеличаването на работните места изобщо, а не само в промишлеността.
Този извод налага приспособяването на държавната политика към спецификите на услугите (видове предприятия, местоположение, колективно представителство и т.н.). Това изисква интегриране, от една страна, на разнообразието на секторите в услугите и работните места, които те осигуряват, и от друга страна, въздействието на тази политика не само върху броя, но и върху типа работни места, които се създават.
Въпреки че са ограничени като брой, работните места в промишлеността имат специфична роля предвид географското им разпределение. Те са относително по-добре представени в по-слабо населените места, докато работните места в услугите и търговията са по-концентрирани в големите градове.
Държавната политика трябва да е насочена към приоретизиране на разполагането на новите промишлени предприятия в деиндустриализираните територии и тези, коите са застрашени от бъдещите индустриални промени (например да се създават заводи за батерии в райони, които ще бъдат засегнати от изчезването на производството на двигателите с вътрешно горене). Така трябва да се извлече най-доброто за съживяване на деиндустриализираните територии и насърчаване на създаването на атрактивни работни места.
*Превод Георги Саулов
