Анализът е от блога на Международния валутен фонд…
Икономическото възстановяване на Европа получава така необходимия тласък от нарастващите заплати и по-високите доходи. Но в страни, където застаряването на населението намалява работната сила, политиците може скоро да се изправят пред нови предизвикателства. Краткосрочният натиск върху заплатите може да се комбинира с по-дългосрочно напрежение на пазарите на труда, за да предизвика инфлационен натиск.
След две години на спад на покупателната способност не е изненадващо, че работниците в Европа настояват за повече заплащане. Номиналните заплати са се повишили с 4,5 процента в еврозоната и с повече от 10 процента в други части на Европа през първата половина на тази година. По-високите заплати помагат за облекчаване на натиска върху разходите за живот и подпомагат икономическата експанзия.
Но подобрената производителност, съчетана със строги макроикономически политики, които ограничават компаниите да прехвърлят по-високи разходи върху потребителите, са от съществено значение, ако икономиките искат да си позволят много по-високи заплати, без да разпалват инфлацията.
Ръстът на заплатите е различен в различните страни. В голяма част от напредналите икономики в Европа заплатите трябва да се повишат още, преди да настигнат цените, което означава, че натискът за повишаване на заплатите вероятно ще продължи. В Централна, Източна и Югоизточна Европа растежът на заплатите е по-бърз и е в крак с цените. Този регион е виждал висок ръст на заплатите в миналото, но тогава ръстът на производителността също беше силен. Днес е слабо. Това означава, че по-нататъшното високо увеличение на заплатите ще намали конкурентоспособността.
Натискът върху заплатите едва ли ще намалее скоро. Както показва графиката, по-дългосрочните тенденции вече намаляват предлагането на работна ръка (общо отработени часове). Демографията и по-кратките работни седмици означават, че работодателите са изправени пред жестока конкуренция за намиране на квалифицирани работници и трябва да плащат повече, за да ги задържат.
През последното десетилетие участието на работната сила в Европа нарасна сравнително бързо. Дори ако тази тенденция продължи, предлагането на работна ръка може да намалее с 0,1 процента годишно през следващите пет години, тъй като населението застарява, нарастването на населението се забавя и скъсяването на работните седмици продължава. Обратно, предлагането на работна ръка в САЩ се очаква да нарасне с 0,2 процента, тъй като имиграцията и по-дългото работно време повече от компенсират влошаването на демографията.
Обхватът за компенсиране на тези тенденции на пазара на труда в Европа е ограничен. Предложенията за по-нататъшно увеличаване на възрастта за пенсиониране може да срещнат политическа съпротива. Също така има малко възможности за увеличаване на средното работно време, тъй като по-кратките работни седмици набират популярност.
Какво трябва да направят политиците? Има тънка граница между подпомагането на икономическото възстановяване и прогонването на упорито високата инфлация. Централните банки трябва да следят за възходящи рискове за инфлацията и да следят отблизо уреждането на заплатите и тяхното съответствие с тенденциите в производителността. Забележимо разминаване би било тревожно. Комбинацията от парична и фискална политика трябва да остане подходящо стегната, за да върне инфлацията към целта.
В същото време структурните реформи за повишаване на производителността стават критично важни. Това ще намали както инфлационния натиск върху пазара на труда, така и ще увеличи дългосрочния потенциал за икономически растеж. Увеличаването на предлагането на работна ръка чрез позволяване на работниците да работят повече часове, улесняване на прехода между работните места, подготовка на новите поколения за бъдещи работни места, преквалификация на работниците и улесняване на интеграцията на работниците мигранти, всички те играят важна роля.
