Глобалните икономически и финансови перспективи се подобриха през последните шест месеца. Инфлацията намаля, финансовите условия се облекчиха и рисковете за перспективите са балансирани. Въпреки това, много страни продължават да се борят с висок държавен дълг и фискален дефицит на фона на нови предизвикателства от високите реални лихвени проценти и замъглените средносрочни перспективи за растеж, изтъкват авторите на анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд...
Последният фискален монитор на фонда призовава правителствата да избягват пропуски и да се съсредоточат повече върху възстановяването на буферите и запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.
Фискалната политика се измести към по-експанзионна миналата година след бързо подобряване на дълга и дефицитите през предходните две години. Само половината от световните икономики са затегнали фискалната политика миналата година, което е спад от около 70 процента през 2022 г.
Четири години след началото на пандемията публичните разходи, с изключение на лихвените плащания, остават с около 3 процентни пункта от брутния вътрешен продукт над прогнозите преди пандемията в развитите икономики, с изключение на Съединените щати, и с 2 процентни пункта над тях в икономиките с нововъзникващи пазари, с изключение на Китай . Това ниво на разходите отразява бавното разгръщане на фискалните политики от ерата на кризата и въвеждането на нови мерки за подпомагане, наред с новите мерки на индустриалната политика, включително субсидии и данъчни стимули. По-високите номинални лихвени проценти увеличиха лихвените плащания в повечето икономики.
Глобалният публичен дълг достигна до 93 процента от БВП през 2023 г. и остана с 9 процентни пункта над нивото преди пандемията. Увеличението е водено от двете най-големи икономики, САЩ и Китай, където дългът нарасна съответно с над 2 и 6 процентни пункта от БВП. Тези две икономики също оформят глобалното фискално развитие и перспективи. Забавянето на растежа в Китай може да натежи върху глобалния растеж и търговията, поставяйки фискални предизвикателства за страните със силни търговски и инвестиционни връзки. Високата и променлива доходност на държавните облигации в Съединените щати ще доведе до по-строги условия на финансиране в останалия свят.
Очаква се умереното фискално затягане да се възобнови тази година, но процесът остава в значителна несигурност.
През 2024 г. рекорден брой държави, в които живее повече от половината от населението на света, ще проведат национални избори. Историята показва, че правителствата са склонни да харчат повече и да облагат с по-малко данъци по време на изборните години. Дефицитите в изборните години са склонни да надвишават прогнозите с 0,4 процентни пункта от БВП в сравнение с годините без избори. В тази страхотна изборна година правителствата трябва да упражняват фискални ограничения, за да запазят стабилни публични финанси.
Предвижданото умерено фискално затягане в средносрочен план няма да е достатъчно за стабилизиране на публичния дълг в много страни. При настоящите политики първичните дефицити — които изключват разходите за лихви — ще останат над стабилизиращите дълга нива през 2029 г. в около една трета от развитите и нововъзникващите пазарни икономики и в почти една четвърт от развиващите се страни с ниски доходи. Размерът на необходимите допълнителни корекции варира. Изискваното средно намаление на първичните дефицити е особено голямо за нововъзникващите пазари с нарастващи съотношения публичен дълг към БВП според прогнозите на МВФ. Фондът го оценяваме на 2,1 процентни пункта от БВП. Групите държави в този параграф включват двете най-големи икономики – Съединените щати и Китай – в съответната съвкупност.
Без по-нататъшни усилия връщането на фискалната политика към нормалното й състояние от преди пандемията може да отнеме години. Разходният натиск за справяне със структурните предизвикателства — включително демографски и зелен преход — става все по-неотложен, докато забавянето на средносрочните перспективи за растеж и високите реални лихвени проценти вероятно допълнително ще ограничат фискалното пространство в повечето икономики.
Държавите се нуждаят от решителни усилия за запазване на устойчиви публични финанси и възстановяване на фискалните буфери. Темпът на консолидация трябва да бъде калибриран в зависимост от фискалните рискове и макроикономическите условия, пред които е изправена всяка страна. Държавите ще трябва да действат решително в случаите, когато суверенните рискове са повишени и липсва фискална надеждност.
Правителствата трябва незабавно да премахнат наследството от фискалната политика от ерата на кризата, включително енергийните субсидии, и да продължат реформите за ограничаване на нарастващите разходи, като същевременно защитават най-уязвимите. Развитите икономики със застаряващо население трябва да овладеят натиска върху разходите за здравеопазване и пенсии чрез реформи на правата и други мерки.
Приходите трябва да са в крак с разходите във времето. В развитите икономики насочването към прекомерни печалби като част от системата за корпоративно подоходно данъчно облагане може допълнително да увеличи приходите. Нововъзникващите пазари и развиващите се икономики биха могли да повишат своя потенциал за данъчни приходи чрез разширяване на данъчните основи, подобряване на дизайна на техните данъчни системи и укрепване на администрацията на приходите. Подобни мерки биха могли при идеални обстоятелства да доведат до допълнителни 9 процента от БВП, показва изследването на фонда.
Основите за стабилни и устойчиви публични финанси изискват средносрочен подход към планирането и изпълнението на бюджета. Всички страни могат да се възползват от подобрената прозрачност на публичните финанси и по-широкото използване на модерни технологии, известни като GovTech. За страните в тежко дългово затруднение е важно правилното и навременно преструктуриране на дълга. Продължаващото международно сътрудничество, включително чрез общата рамка на Г-20 и кръглата маса за глобалния държавен дълг, е от решаващо значение за улесняване на ефективен процес на преструктуриране на дълга.
