Брутният външен дълг в края на септември 2023 г. възлиза на 43 948 млн. евро (46% от БВП), което е със 132.1 млн. евро (0.3%) по-малко в сравнение с края на септември 2022 г. (44 080.1 млн. евро, 51.4% от БВП), съобщават от БНБ. Прави впечатление и разкото намаляване на дълга спрямо БВП.
В края на септември краткосрочните задължения са 8067.7 млн. евро (18.4% от брутния дълг, 8.4% от БВП) и се понижават с 498.4 млн. евро (5.8%) спрямо година по-рано (8566.1 млн. евро, 19.4% от дълга, 10% от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 35 880.3 млн. евро (81.6% от брутния дълг, 37.5% от БВП), като се повишават с 366.3 млн. евро (1%) спрямо края на септември (35 514 млн. евро, 80.6% от дълга, 41.4% от БВП).
Към края на септември 26 376.4 млн. евро (60%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79.6% от брутните външни задължения, при 79.1% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември е 9085.4 млн. евро (9.5% от БВП). Спрямо края на септември 2022 г. (8406.5 млн. евро, 9.8% от БВП) той нараства с 679 млн. евро (8.1%).
Външните задължения на Централната банка са 2098.7 млн. евро (2.2% от БВП). Те намаляват с 13.1 млн. евро (0.6%) спрямо края на септември 2022 г. (2111.9 млн. евро, 2.5% от БВП). Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 6762.7 млн. евро (7.1% от БВП). Те се увеличават с 622.8 млн. евро (10.1%) спрямо края на септември 2022 г. (6139.9 млн. евро, 7.2% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14 312.1 млн. евро (15% от БВП) в края на септември 2023 г., което е със 139.4 млн. евро (1%) по-малко спрямо година по-рано (14 451.5 млн. евро, 16.8% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32.6% към края на септември 2023 г., при 32.8% година по-рано.
