Последни инициативи за “наблюдение” на търговията
Поредното служебно правителство през февруари 2023 г. обяви, че ще въведе “ежедневен механизъм за наблюдение и контрол по цялата верига на доставките на храни – от производителя до щандовете в магазините“. Основанието: имало разлика между цените на производител и цените на дребно от 20 до 30 на сто. След ден-два стана ясно, че борбата с цените щяла да осъществява чрез страница за тях в Интернет. А малко след обявата на това намерение министърът на икономиката сподели, че “ започват масирани проверки на търговските вериги заради отчетени от тях свръхпечалби”. Масираните проверки очевидно са се имали предвид именно като “ежедневен механизъм за наблюдение”.
През март миналата година бе готов ценовият портал FoodPrice.Bg. През май той бе получил данни само от две търговски компании. Но все пак началото на нещо друго освен “масирана проверка” бе поставено.
Пълното наименование на портала (на ползата от който ще се спрем по-долу) е “Информационен портал за наблюдение и сравнение на цените на част от хранителните продукти в малката потребителска кошница в България”.
В допълнение към идеята за този портал, настоящото правителство започна кампания на “Достъпно за вас” (ДЗВ). Замисълът е стоките от първа необходимост да имат постоянно ниски цени. Мотивът е “борба” с инфлацията. Търговците, предполага се, ще участват доброволно в инициативата на министерството на икономиката. И всяка седмица ще правят кампания и ще слагат значка “ДЗВ” на дузина и половина продукти от първа необходимост, продавани в техните магазини. На пръв поглед инициативата е доброволна и безобидна. Най-вече защото търговските вериги много често правят такива кампании, независимо дали и мат такива значки или други наименования. Като част от собствената маркетингова политика.
ДЗВ не отменя, а използва Food.Price.Bg.
Порталът се поддържа от три държавни органа: Комисията за защита на потребителите, тази за защита на конкуренцията и Агенцията за безопасност на храните.
За желаещите да се запознаят с цените са дадени четири напътствия:
- “Порталът дава информация за цените на стоките по цялата верига на доставките, от производителя до щанда в магазина, и възможност за сравнение с цените на същите продукти в няколко страни от Европейския съюз.”
- “Данните се актуализират и предоставят всяка седмица от държавните структури, които разполагат с информация за всеки етап от веригата на доставки.”
- “Цените в търговската мрежа в страната се събират чрез посещения на място в търговски вериги във всички 28 области в България и в 7 европейски държави.”
- “Информацията е предназначена за свободно използване.”
Приложение на инициативата за наблюдение на търговията
За да разберем какъв е ефектът от наличието на този портал, нека видим първо какво от обещаното е изпълнено и след това да направим опит да разберем какво следва от факта на неговата наличност.
Споменатите в т. 1 и 3 възможности “за сравнение” не са предоставени. Причината вероятно е обстоятелството, че за другите страни не може да бъдат събрани данни със същите честота и равнище на подробности. Изглежда в един момент преди година замисълът бе данните да се събират от търговските представители на България в столиците на страните членки на Съюза. Но тази информация едва ли би била точна и още по-малко полезна.
Проблемът е в това, че във всяка страна от ЕС условията за работа на сектора търговия на дребно са много различни, различни са и доставките и сезонното търсене на стоки, които попадат в т.нар. “малка потребителска кошница”. В тях, както и в България, регионалните специфики на доходите и политиките на търговците са подложени на влиянието на безброй фактори, които формират ценовата политика на търговците. Очевидно е например, че според сезона в курортните места, например в Алпите или Пиринеите, (какъвто впрочем е случаят с Банско и Пампорово през зимата), или френската, италианската и Хърватската “ривиери”, гръцките острови и крайбрежие, балтийските курорти на Полша и Германия и испанските, португалските курорти на брега на Антлантическия океан (и островите, какъвто е случаят с всички туристически дестинации по Черноморието) търсенето на стоките от “малката кошница” е “извънредно високо” и влияе върху цените.
Освен това секторите “търговия на дребно” в различните страни са с различно равнище на концентрация на бизнеса. Съответно различни са и въздействията върху цените, макар общото правило е, че те зависят от конкуренцията.
Освен извънредните събития (както показаха политиките за ограничаване на разпространението на Ковид-19) върху цените влияят и динамиката на индивидуалните доходи, и политиките по на правителствата за подкрепа на тези доходи, заетост и прочее.
Тези фактори за България ще бъдат разгледани отделно по-нататък, в следваща статия, продължение на настоящия текст, и в сравнителен план.
По т. 2 двете комисии и агенцията разполагат с около 3 хиляди служители – най-много са те в БАБХ (2 500 души). Попълването на данните отнема първоначално около или малко над половин година. Периодите, за които е налична информация са (засега) от две седмици до една година. Би било относително лесно към него са се добавят данните, събрани от началото на периода. (Защото по-дългите периоди на статистическите редове дават възможност за по-добра ориентация.)
Освен тези три органа, наблюдението на цените става е чрез НСИ и Комисията по стоковите борси и тържищата. Разликата е, че те не правят “проверки на място”. Косвено цените на търговците стават известни и на НАП, която има информация за динамиката на оборотите и печалбите, внесените от търговците преки и непреки данъци.
По т. 3 очевидно кипи “извънреден труд” на трите споменати държавни органа. В тази точка едно от важните “нововъведения” са “посещенията на място”. Те вероятно променят стимулите на поведението и изпълнението на задълженията на служителите от тези държавни структури. Според последните отчети на БАБХ (за 2022 г.), служителите на агенцията наблюдават и проверяват 250 хиляди предприятия, бизнеси и търговци средно на година, като от тях 200 хиляди са магазини.
Увеличението на обема работа предполага повече разходи не само за проверяващите и събиращите информация, но и за онези, които я предоставят – тези 250 или 200 хиляди. “Проверките на място” с голяма вероятност имат и странични ефекти, които са характерни за всички увеличения на квази-данъците, т.е. на разходите за работа с правителството и за съблюдаване на законодателството и регламентите.
Може да изглежда странно, но от най-голямо значение е т. 4 – свободното ползване на събраната информация, която всеки може да намери на FoodPrice.bg. Вероятните последици от това свободно ползване дават ориентация в това, доколко е полезна новата инициатива за наблюдение на търговията.
Преди да се спуснем в този анализ, не е излишно да видим дали и доколко в миналото е имало подобни политики и какъв е бил ефектът от тях.
“Борбата” със спекулата: минало и настояще
Кампанията “ДЗВ” е хем политика на правителството, хем не е политика. За нея на страницата на министерството на икономиката има четири материала – интервюта на министъра и един от неговите заместници.
В тях те разказват, че от средата на ноември миналата година до средата на януари тази година в “ДЗВ” първоначално участват 250 търговски обекти, след това над 400 и че до към февруари кампанията е намалила цените с около 10%.
Това твърдение не може да бъде проверено. Доколкото е възможно обобщение по повод динамиката на цените, отчетена през FoodPrice.bg, намалението на цените в “малката кошница” наистина е налице. За почти всички стоки обаче то започва преди появата на кампанията “ДЗВ”.
При първоначалното обяваване на намеренията на сегашното правителство за “разговори” с търговците за намаляване на цените, министърът (в серия интервюта от ноември м.г.) обяви, че с помощта на Комисията по стокови борси и тържищата органите на неговото министерство ще наблюдават разликите между цени на едро и цени на дребно, с намерение да коментират дали са налице неоправдани печалби.
Това е повторение на оправданието на служебното правителство от преди година, когато то започна “борба със спекулата и свръхпечалбите на търговските вериги”.
Тази идея не е нова. Тръгвайки от наши дни към миналото, можем да посочим няколко исторически жалона на “борба” със спекулата.
Последният закон за борба със спекулата (ЗБС) е от октомври 1990 г., приет от Великото народно събрание. Той остава в сила до април 1999 г., когато е отменен от закона за защита на потребителите и правилата за търговия”. През 1999 г. Институтът за пазарна икономика организира конкурс „Най-неразумен стопански регламент на годината“. На предно място в списъка бе този закон, но неговото достойнство бе отмяната на закона за борба със спекулата.
Според чл. 2., ал. 1 на ЗБС спекулативна стопанска дейност е “продаването на стоки и извършването на услуги по цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред”. Изказването на действащия министър за разликите между цените на едро и дребно и на служебния премиер от преди година всъщност повтарят възгледа на законодателя от 1990 година.
Все пак обаче става дума за различен контекст…
През 1990 година правителствата (на Георги Атанасов и Андрей Луканов) забавят либерализацията на цените за след изборите и предизвикват дефицити на стоки от първа необходимост. По времето на приемането на ЗБС 98% от цените се определят административно, те са “определени” и “утвърдени” по съответния ред.
Подобни на този закон от 1990 г. законопроекти и политики се появяват (и са подходящо, но без ефект коментирани) след 2021 г. През 2023 и 2024 г. съответните министри имат предвид нещо подобно, предполагайки негласно, че има пряка връзка между цени на дребно и едро, или такива на производител и потребител.
През пролетта на 2012 г., по идея на БСП започна обсъждане на законопроект за изменение и допълнението на закона за защита на конкуренцията. Правителството и министърът на икономиката имаха намерение да дадат определение на „злоупотреба със значителна пазарна сила”. А злоупотребяващите бяха “разкрити” в търговските вериги като основните виновници за слабостта на малкия бизнес. Обсъждането на законопроекта тогава отнема около две години. То доказва следните няколко обстоятелства.
- “Виновниците” опосредяват около 40% от търговията на дребно в България. В старите страни членки на ЕС – над 60% от оборотите, а в новите този процент е между 50 и 60.
- Обемите на търговия на тези вериги в България, са три пъти по-малки от тези в сравними с нея страни като Чехия и Унгария
- Проведеното от Маркет Линкс през март 2012 г. Сондажно проучване на отношението на българските производители от хранителната индустрия към веригите за модерна търговия доказва, че:
- Работата на местните производители с големите търговски вериги има следните съществени за тях последици: увеличаване на обема на производството – за 54% от респондентите, достигане на нови пазари – 47%, повишаване на качеството на продукцията – 45%.
- По-малко, но също важни, са ефектите като откриването на нови работни места – при 28%, достигането на нови пазари в чужбина – 23% и разкриването на нови бази за производство – 19%.
- За потребителите ефектите от навлизането на веригите са повишение на асортиментът (48%) и спад на цените (41%).
През пролетта на 2014 г. се състоя обсъждане на въпросния проектозакон и той е отхвърлен заради доказани от екип на Световната банка вреди за икономиката.
Първият закон, който наподобава политиките за борба със спекулата е законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имоти, приет през 1919 г. от мнозинството на земеделци и техни партньори в законодателното събрание при управлението на Александър Стамболийски. (Закон с подобно заглавие в България действа от 2005 г., прилага се от специална комисия – без особено забележим ефект.)
Може би също толкова значими за традицията на борба със спекулата са законите от периода след 1944 г.
Първият от тях е от 1946 г., приет по идея на Георги Димитров и е с наименование “закон за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти”. “Законът за собствеността на гражданите” от 1973 г. има специална глава трета, която урежда “отнемането в полза на държавата на нетрудови доходи, получени от граждани”. В нея (чл. 33 от закона) разликата в цените е посочена като едно от основанията за конфискация.
Какво може да даде наблюдението на търговците?
Нека сега се върнем към портала “FoodPrice.bg„. Какво вижда предполагаем образован или без специална подготовка посетител? Отговорът на този въпрос е важен, защото замисълът на самия портал е “свободното ползване на събраната информация”.
Първото впечатление е “големия диапазон” на флуктуация на цените. Особено в кратки периоди. Например до 90 дни. Да вземем за илюстрация графиката на 90-дневната (от декември до края на февруари) динамика на цената на един килограм ориз. Тя (естествено) е показана в ординатната ос поразява визуално с това, че обхваща 2/3 (66%) от всички разграфени стойности.
Всъщност обаче става дума за разлика в цените от четири стотинки, забелязана в период от края на януари до началото на февруари. При 12-месечната динамика най-поразителният “скок” на цената на тази стока е от април до септември 2023 г. и е 20 стотинки.
Същото е положението с данните за почти всички наблюдавани “чувствителни стоки”. При някои от тях (например 250 грама краве масло) краткосрочното изменение от 1 стотинка заема половина от разграфените ординатно стойности. (Но от март миналата до края на януари тази година спадът в цената е почти 8%.)
Разбира се, при стоки с ярка изразена сезонност, като зеленчуците, динамиката следва сезоните и в края на лятото повечето цени достигат относително ниско равнище като през следващата зима те се връщат на приблизително същото равнище.
Графичното изображение е технически проблем. “Шокът” от ценовите разлики изчезва с удължаването на статистическия ред. Естествено е обаче графиките да се използват и за пропагандни цели. Например, както стана дума, общият спад на цените и инфлацията започва преди сегашните политики за наблюдение на търговците като “начин за справяне” с инфлацията.
Какъв може да бъде ефектът от свободното ползване на информацията за цените на потребителските стоки от този портал или от други източници?
Очевидно е, че изменение на цена от 1 стотинка на две седмици, 4 или 20 стотинки за три седмици или 2% за година не могат да повлияят на поведението на купувачи или продавачи. При сезонните стоки като зеленчуците цените се променят до два пъти, това е известно, по някакъв начин отдавна присъства в културата и диетата или са намерени заместители от внос или парниково производство.
По внимателният поглед не ще намери нова информация за цените, различна от тази, която предоставя НСИ за Индекса на потребителските цени. В нея освен годишните и месечните данни за същите по същество (но и други) групи стоки може да се намери и сравнение с цените през 1995 г.
Данните на НСИ за потребителските цени имат един недостатък: те не позволяват лесно сравнение с динамиката на доходите. Например без ровене в статистическите годишници и архива на НСИ, доходите и разходите на домакинствата са представени в интерактивен вид една след 2008 г.
Между другото, фактор на ценовата инфлация за стоките от малката потребителска кошница в сравнителен план (каквато е една от неосъществените цели на FoodPrice.bg) са доходите. Да вземем за пример сравнението на доходите между България и Белгия за периода от 2014 до 2023 г. според данните от последното Изследване на социалното включване и условията на живот: за тези десет години следените доходи в България са се увеличили 2.2 пъти, а в Белгия – около 27%.
Ако за ориентир се вземат данните за БВП на човек от населението от 1992 до 2022 г., в България увеличението е от 1 212 щатски долара на 13 772, а в Белгия “само” два пъти.
Сравнението на цените на хранителните стоки, представени в портала, с тези на други стоки и с динамиката на доходите и разходите на домакинствата, е подходът, който позволява ориентация както на отделния потребител (сравняващ и избиращ според личните стойности тази “показатели” и собствените си желания), така и на икономическите анализатори и на онези, които се опитват да правят политика. Ако от отделния купувач се очаква да разглежда само една стока или една група стоки като потребител, това ще рече, че от него се очаква да отговори на въпроса от детския виц за “разликата между крокодила”. (Както е известно, “крокодилът е по-зелен, отколкото дълъг”.)
Казано иначе:
- Порталът и наблюдението на цените през него не дават представа за реалните избори, които правят хората;
- Цените имат тенденция към спад, която не зависи от правителствените инициативи
- Сравнението на цените на хранителните стоки сами по себе си, без алтернативните цени на желанията и пропуснатите ползи от избора на една стока вместо друга е, меко казано безсмислено;
- Дори и да беше възможно, сравнението с други страни не дава никакво съществено знание;
- Но е винаги възможно да се използва политически “факта”, че един вид кашкавал или олио в някой магазин в Белгия е по-евтин, отколкото в България;
- Статистиката и анализите на НСИ, ЕВРОСТАТ и безброй други публични и частни организации са по-полезни за правенето на политика по повод инфлацията, отколкото “нововъведенията” в регулирането на търговията от последните години.
Това не означава, че тези нови – на пръв поглед – политики нямат странични въздействия. За стопанския контекст и потенциалните странични ефекти от тях – следва продължение…
