Някои от големите световни икономики искат да финализират план за спиране на ново финансиране от частния сектор за въглищни проекти, което да стане преди тазгодишната среща на върха на ООН за климата, съобщава Ройтерс, позовавайки се на свои източници.
Ако бъде одобрено, проектопредложението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ще бъде първият ход на многостранна институция за ограничаване на финансирането за въглища, които са една от най-големите причини за изменението на климата, произвеждаща повече емисии на въглероден диоксид, отколкото нефта или газа, когато се изгаря за енергия.
Проектопланът, който има за цел да установи политика на „златен стандарт“ за начина, по който финансовите институции подхождат към въглищата, инструктира инвеститорите, банките и застрахователите да спрат новото финансиране на съществуващи или планирани въглищни проекти и да прекратят финансирането на компании, изграждащи въглищна инфраструктура, казаха източниците.
Според плана, цитиран от Ройтерс, финансовите институции ще финансират ранното пенсиониране на въглищните централи, вместо да се откажат от тези активи. А ранното затваряне на съоръжения, захранвани с въглища, трябва да бъде съчетано с финансиране за чиста енергия, за да се замени изгубеният капацитет за въглища.
Кредитирането и поемането на заеми от търговските банки за въгледобивната индустрия възлиза на 470 милиарда долара между януари 2021 г. и декември 2023 г., посочва доклад на неправителствената организация Urgewald.
ОИСР – чиито 38 страни членки (към които се стреми да се присъедини и България, б.р.)включват повечето от най-големите пазарно фокусирани демокрации в света – търсят обратна връзка и мнения за предложението, което трябва да бъде пуснато за обществено обсъждане преди официалното му приемане преди срещата на върха на ООН за климата COP29 в Азербайджан през ноември. Политиката на ОИСР няма да бъде обвързваща, но ще има за цел да установи международен стандарт, използван от бордовете на компаниите и акционерите.
Дава се пример с предишни насоки на ОИСР, сред които детския труд, които са приети от някои мултинационални компании, определяйки стандарт за работа със страни, в които не съществуват официални закони за детския труд.
Франция, Съединените щати, Великобритания, Канада и Европейският съюз са сред поддръжниците на предложението, част от инициативата „Ускорител на прехода към въглища“ – идея, предложена от Франция на миналогодишната среща на върха за климата COP28.
Този проект, който също се фокусира върху намаляване цената на капитала за инвестиции в чиста енергия, е подкрепен от зависещи от въглищата нововъзникващи икономики, включително Индонезия и Виетнам – и двете от които са сключили многомилиардни сделки със страни донори, за да намалят зависимостта си от въглища.
Най-големият отпор на предложението на ОИСР идва от Япония, посочват три от източниците на Ройтерс. Япония е третият по големина вносител на въглища в света и получава повече от една четвърт от енергията си от въглища.
В информацията, с която разполага агенцията, се посочва, че предложението все още може да бъде смекчено, потенциално за спиране на проектното финансиране, но не и за общите корпоративни заеми, или може да е насочено към инвестиции в електроцентрали, а не към цялата въглищна инфраструктура.
Лидерите на страните от Г-7 – сред които Франция, САЩ и Япония – се очаква да обсъдят усилията си за постепенно премахване на въглищата на среща на върха в Италия следващата седмица, чийто резултат може да повлияе на целите на ОИСР.
Само една четвърт от финансовите институции в момента имат политики, които ограничават тяхното финансиране на въглища, според S&P Global. Глобалният капацитет за производство на въглища възлиза на повече от 2000 гигавата – с още 500 гигавата нов капацитет в процес на разработка, повечето от които в Китай.
