Анализ на Института за пазарна икономика показва причините за отстъплението на икономическата свобода в България и задава рамката за политики в подкрепа на растежа…
През последните 25 години икономическата свобода в България се разширява, страната бележи почти постоянен икономически растеж и отчита значително подобрение в показателите за сближаване с големите европейски икономики. Фундаменталните котви на българската икономика в този период са валутният борд и стабилните пари, разумните държавни финанси и ниският публичен дълг, ниските преки данъци върху труда и печалбите, както и отвореният достъп до единния пазар на ЕС. Всички тези фактори позволяват на страната да премине успешно през поне три периода на икономически спад, валидни за цяла Европа, както и да регистрира дългосрочен растеж въпреки липсата на напредък по отношение на върховенството на правото.
Изследванията на икономическата свобода показват, че най-свободните държави са поне седем пъти по-богати от най-несвободните и почти два пъти по-богати от държавите във втория квартил на класацията. Доходите на най-бедните 10% от обществото са значително по-високи в групата на най-свободните държави, което показва, че свободата води както до просперитет, така и до повече възможности за всички групи в обществото и свиване на неравенствата. Продължителността на живота също е значително по-висока в най-свободните страни, като достига над 80 години при едва 65 години очаквана продължителност на живота в най-несвободните страни.
Разширяването на икономическата свобода в България в последните 25 г. води след себе си период на почти непрекъснат икономически растеж и повишение на доходите. В периода 2016-2019 г. България за пръв път попада в групата на най-свободните икономики в света (топ 40), което е следствие от добрите показатели по отношение стабилността на парите, свободата на международната търговия и размера на правителството. След настъпването на пандемията обаче се наблюдава стагнация на икономическата свобода в България, а и в региона на Централна и Източна Европа, която е предизвикана от нарастването на държавните разходи и размера на правителството, в някои случаи от увеличената регулаторна тежест и липсата на достатъчен напредък в областта на върховенството на закона.
В последния доклад за икономическата свобода България има резултат от 7,46 и е на 43-та позиция в света, като изпада от групата на най-свободните. Най-висок резултат се отчита по отношение на стабилните пари и свободата на международната търговия, като България е в топ 30 на света в тези категории. Най-нисък резултат страната традиционно получава по отношение на върховенството на правото, като това е основната пречка пред устойчивото присъствие на България в групата на най-свободните икономики в света. Отчитайки високата инфлация през 2022 и 2023 г., България най-вероятно ще получи по-нисък резултат за стабилността на парите в следващи издания на индекса и ще загуби позиции в световната класация.
В края на 2024 г. предстоят поредни парламентарни избори. Това са 7-ми избори в периода 2021-2024 г., като в страната не може да се формира стабилно мнозинство в парламента и съответно правителство, което да провежда дългосрочна политика. Видима е нуждата от формиране на някакъв път напред както в политически план, така и по отношение на икономиката и върховенството на правото. Прегледът на показателите за икономическата свобода в България дава добър ориентир за приоритетите и политиките, които могат да подкрепят растежа.
Необходим е ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда. Това включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси и политики в подкрепа на конкурентоспособността. Сред основните външнополитически котви са поддържането на ниска инфлация и приемането на еврото, както и пълноправното членство в Шенгенското пространство. Ключово е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. На преден план следва да се изведе и политиката за намаляване на регулаторната тежест и ограничаване на непотизма, кронизма и дискриминацията в работата на публичната администрация.
След решението на Конституционния съд и отпадането на възможността за „шокова терапия“ на съдебната власт, борбата за върховенството на правото в България ще трябва да се фокусира върху нормативната рамка и оперативното администриране на съдебната власт, в т.ч. управлението на бюджета, съдебната карта и правилата за атестация и командироване, ефективния граждански контрол и гарантирането на честна процедура за избор на нов главен прокурор. Ключови са и ефективната политика за борба с корупцията и полагането на постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт.
Представяме ви частта от доклада, засягаща Стабилните пари
В категорията стабилни пари почти всички страни в ЕС получават най-силните си оценки по отношение на икономическата свобода. България и другите страни от ЦИЕ имаха сериозни проблеми с инфлацията през 90-те години, в т.ч. хиперинфлацията в България от 1996-1997 г., и съответно отчитаха много слаби резултати спрямо 5-те най-големи икономики на ЕС. В последните 20 години оценките за страните членки от ЕС, в т.ч. и тези вот ЦИЕ, са високи, като през голяма част от периода инфлацията е под контрол. Сравнително сходните резултати в рамките на ЕС са до известна степен следствие и от функционирането и разширяването на еврозоната, като голяма част от страните в ЕС, в т.ч. половината от страните в района на ЦИЕ, споделят обща валута, която в сравнителен план успява да поддържа стабилност на цените. България също получава много висок резултат, което е обвързано със стриктното функциониране на валутния борд и сравнително ниската инфлация в периода преди и непосредствено след пандемията.
През 2022 г. Европа навлезе в период на висока инфлация, който все още не е отразен в публикуваните издания на индексите на икономическата свобода. За пръв път в историята беше премината границата от 10% годишна инфлация в еврозоната, като в някои страни в района на ЦИЕ инфлацията надхвърли 20%. По-сериозният ръст на цените тръгна от енергийните суровини, пренесе се върху храните и в крайна сметка върху всички групи стоки в потребителската кошница.
В края на 2022 г. годишната инфлация в България достигна над 15% (ХИПЦ), което е и най-високата стойност в последните 20 години. Този епизод на висок ръст на цените доведе със себе си и допълнителна намеса на държавата в икономиката под формата за засилени (понякога прекомерни) контролни мерки, опити за намеса в ценообразуването на определени стоки и приемане на компенсаторни мерки през държавния бюджет за определени групи. През 2023 г. инфлацията тръгна надолу, като към средата на 2024 г. годишната инфлация и в България и в еврозоната е в рамките на 2-3%.
По отношение на средногодишната инфлация, която се следи във връзка с приемането на еврото, също се наблюдава нормализация и свиване на разликата спрямо показателите за ЕС, като към август 2024 г. средногодишната инфлация в България спада до 3,8% при 3,1% средно за ЕС (ХИПЦ).
Разликата спрямо средните стойности за ЕС постепенно се свива, като остава отворен въпросът дали към края на 2024 г. инфлацията в страната ще покрие критерия за ценова стабилност за приемане на еврото. На този етап именно инфлацията е последната пречка пред приемането на еврото.
Въпреки високата инфлация в периода 2022-2023 г., България се представя добре на фона на страните от района на ЦИЕ по отношение ръста на потребителските цени в последните близо 10 години. Индексът на потребителските цени на база 2015 г. показва, че към края на 2023 г. цените в България са се повишили с 36%, докато в повечето страни в региона на ЦИЕ ръста е от порядъка на 40-50%.
Инфлацията все пак е по-висока от тази в ЕС, като при 5-те най-големи икономики в Европа увеличението на цените спрямо 2015 г. е от порядъка на 25%. По-сериозното покачване в България спрямо 2015 г. е при хранителните продукти – 70%, ресторантите и хотелите – 60%, енергията и комуналните услуги – близо 50%. Това са сферите, които в най-голяма степен дърпат инфлацията нагоре през последните години.
По отношение на оценките за икономическата свобода може да се очаква сериозно отстъпление на България и страните от района на ЦИЕ в категорията стабилни пари. В следващите издания на индекса, когато се вземат под внимание данните за 2022 и 2023 г., всички страни в региона ще регистрират по-слаби оценки в категорията стабилни пари и съответно спад на общия резултат за икономическата свобода. Макар текущите данни за инфлацията да показват, че оценките в категорията ще се възстановят, този епизод на прекомерен ръст на цените разкрива, че стабилността на парите е от ключово значение за икономическата свобода в ЦИЕ.
Опитът на България, а и на други страни в региона на ЦИЕ, от последните две години показва, че сериозното покачване на цените води със себе си вълна от антипазарни настроения и поставя под риск нормалното функциониране на икономиката. Политическата нестабилност в България през този период допълнително усили тези процеси, като поредица редовни и служебни правителства се заиграваха с темата за цените и търсеха начини за държавна намеса в определени сфери. В същото време с провежданата експанзионистична бюджета политика, нови мерки за административен и фискален контрол, както и с действията или липсата на такива на различни държавни и обществени органи на практика се създаде допълнителен натиск върху цените.
Водещата тема по отношение стабилността на парите в България безспорно е присъединяването към еврозоната. През последните години страната измина дълъг път, като изпълни поредица от ангажименти, а от юли 2020 г. българският лев се присъедини към валутнo-обменния механизъм II (ERM II). През 2024 г. бяха последователно приети новият Закон за Българската народна банка, в сила от датата на приемане на еврото, както и Закона за въвеждане на еврото. С тези стъпки отпаднаха всички нормативни пречки пред приемането на еврото, като законодателната рамка вече отговаря на правилата на ЕЦБ. Последната крачка е изпълнението на числовите критерии, като към момента единственият препъни камък е критерият за ценова стабилност.
Усилията да се покрият икономическите критерии за устойчива конвергенция за приемане на еврото всъщност подкрепят икономическата свобода в страната. Критерият за бюджетния дефицит и опасността от влизане в процедура по прекомерен дефицит играят ролята на спирачка пред публичните разходи в България. Критерият за ценовата стабилност, който е в фокуса на внимание през последните две години, също оказва натиск да се търсят политики за ограничаване ръста на цените. Изпълнението на тези критерии ще е от ключово значение за икономическата свобода и след евентуалното приемане на еврото.
Темата с членството в еврозоната не отменя дебата за инфлацията и политиките, който подкрепят стабилността на парите. Макар инфлацията в България често да е привнесена от външни фактори, продължителният бюджетен дефицит и твърде агресивното покачване на правителствените разходи подкрепят ръста на потреблението и повишението на цените. Допълнителен фактор, подхранващ вътрешното търсене, е и ускоряването на темпа на нарастване на кредита. Различни структурни проблеми, в т.ч. липсата на конкуренция в определени сектори и административните решения в други, също подкрепят ръста на цените. Това показва, че страната може да провежда антиинфлационна политика, която се изразява в охлаждане на ръста на кредита (когато е нужно), ограничаване на фискалния стимул за търсенето, създаване на условия за конкуренция и оттеглянето на държавата от регулация на цените в определени сфери.
