Ръстът на инфлацията последва уникално сътресение в световната икономика, но все пак предлага важни уроци за централните банки, изтъкват авторите на анализ за блога на Международния валутен фонд…
Пандемичните блокирания първоначално наклониха търсенето от услуги към стоки. Но това се случи в момент, когато безпрецедентните фискални и монетарни стимули засилиха търсенето и много фирми не успяха да увеличат производството достатъчно бързо, което доведе до несъответствия между търсенето и предлагането и покачване на цените в някои сектори.
Например, пристанищата бяха натоварени до или над техния капацитет, отчасти поради свързан с пандемията недостиг на персонал, така че тъй като търсенето на стоки нарасна, това доведе до неизпълнени поръчки. Когато икономиките се отвориха отново, търсенето на услуги се върна рязко и инвазията на Русия в Украйна доведе до скок на цените на суровините, което на свой ред тласна глобалната инфлация до най-високото й ниво от 70-те години на миналия век.
За да разберем неотдавнашния скок на глобалната инфлация, трябва да надникнем отвъд традиционните макроикономически агрегати. Моделирането на МВФ показва как пиковете на инфлацията в определени сектори са се вградили в основната инфлация, по-малко променлива мярка, която изключва храните и енергията. Ключово за анализа е взаимодействието между нарастващото търсене и специфичните за сектора затруднения и шокове. Това предизвика големи промени в относителните цени, които доведоха до необичайна дисперсия на цените.
Когато тесните места в предлагането станаха широко разпространени и взаимодействаха със силното търсене, кривата на Филипс – основният измерител на връзката между инфлацията и икономическия спад – се изостря и се измества нагоре. По-стръмната крива на Филипс предполага, че относително малки промени в икономическия спад могат да имат голям ефект върху инфлацията. Това дойде с лоши и добри новини.
Лошото: инфлацията скочи, тъй като много сектори се сблъскаха с ограничения на капацитета. Доброто: беше възможно да се ограничи инфлацията на по-ниска цена от гледна точка на загуба на икономическа продукция.
Това последно прозрение ни води към новия урок: широко разпространените затруднения в предлагането могат да предоставят на централните банки благоприятен компромис, когато се сблъскват с нарастване на търсенето. Тъй като кривата на Филипс става по-стръмна в такива случаи, затягането на политиката може да бъде особено ефективно за бързо намаляване на инфлацията с ограничени производствени разходи.
Въпреки това, когато пречките са ограничени до специфични сектори с относително гъвкави цени, като стоките, си спомняме един стар урок: обичайната практика на фокусиране на паричната политика върху мерките за основната инфлация остава подходяща. Прекомерното затягане на политиката в такива случаи може да бъде контрапродуктивно, което води до скъпоструващо икономическо свиване и неправилно разпределение на ресурси.
Като се имат предвид тези констатации, рамките на паричната политика на централната банка трябва да идентифицират условията, при които предварителното затягане е подходящо. Това изисква подобрени модели и по-добри секторни данни за измерване на основните инфлационни сили, подобряване на прогнозите и насочване на фината настройка на отговорите на политиките. Първата стъпка в правилната посока може да включва по-често събиране на данни за цените по сектори и ограниченията на доставките, за да се определи дали ключовите сектори се сблъскват с тесни места в доставките. Също така, разбирането на структурни фактори, като например как различните сектори определят цените и връзките между тях, би предоставило допълнителна ценна информация.
Няколко централни банки планират да преразгледат своите политически рамки през следващите месеци. Тези прегледи предоставят възможност за включване на добре дефинирани клаузи за справяне с инфлационния натиск, когато съвкупните криви на Филипс се изострят. Бъдещите насоки трябва да интернализират тези дерогационни клаузи и да позволяват предварително планиране на затягане в такива ситуации.
Подобна допълнителна гъвкавост трябва да позволи на централните банки да бъдат по-добре подготвени в бъдеще и да спомогне за запазването на техния трудно спечелен авторитет.
