- Постановка
Паричният съвет у нас бе въведен в средата на 1997 г. с фиксиран валутен курс на местната валута към германската марка в съотношение 1000:1. Две години по-късно българският лев беше деноминиран и курсът се трасформира към 1:1. Малко по-късно, следвайки съотношението на германската малка към евро, фиксингът на лева се прехвърли от германска марка към евро при непроменено съотношение.
Паричният съвет се наложи като управленска мярка след драстична обезценка на местната валута. В края на 1995 г. местната валута се разменяше с американския долар в съотношение 70.7 BGL/USD, една година по късно курсът вече бе 487 BGL/USD (обезценяване от близо 7 пъти!), а в края на юни 1997 г. българският лев се разменяше вече за 1719 BGL/USD, т.е. в рамките на 18 месеца местната валута се обезцени повече от 24 пъти!
Подобна драматична обезценка беше следствие от многочислени фактори, комбинирани със съществени управленски неудачи. Тя не отразяваше действителното състояние на икономиката на страната към момента.
Показателно е, че до 2011 г. инфлацията у нас превишаваше систематично инфлацията в еврозоната – за 2000-2011 г. прирастът на цените в еврозоната се оценява на 26.1%, докато у нас той е 84.7% (Eurostat). В следващите 5-6 години настъпва известно успокояване, съпроводено с дефлация у нас, докато през 2018-2023 г. отново инфлацията у нас превишава (на моменти – чувствително) тази в еврозоната.
Подобна динамика на цените при фиксиран валутен курс означава реално оскъпяване на местната валута, т.е. обратен ход на махалото. Общо за периода 2000-2023 г. инфлацията в еврозоната е 62.3%, а у нас тя е 148%, т.е. отчита се оскъпяване (ревалоризация) на българския лев спрямо евро примерно около два и половина пъти! Въпреки това сривът на българския лев в средата на 90-те години на миналия век остава ненапълно компенсиран.
Подценеността на местната валута въздейства по всички линии на стопанския ни живот. Тя стимулира (и дори – разглезва) местните производители, поддържа някаква форма на парникови икономически условия и възможности и подтиска инвестиционната активност. Същевременно се ощетяват местните жители, тъй като се наблюдава несанкционирано изтичане зад граница на национален продукт.
Задача на настоящата бележка е да проследи въздействията на паричния съвет и на нездравословната, но безотговорно бетонирана управленска макроикономическа логика, върху възлови финансови структури. Ползваната информация е изцяло от БНБ, НСИ, МФ и Eurostat.
- Параметрични динамики
2.1 Брутни валутни резерви
Брутните валутни резерви (БВР) на България към края на 2024 г. възлизат на повече от 42 млрд.EUR. Средногодишният темп на прираст на БВР след влизането ни в ЕС (2007 г.) е 9% при условие, че средногодишният темп на прираст на номиналния БВП е 7.6%! Наблюдаваният изпреварващ прираст на БВП е следствие до голяма степен от подценеността на местната валута.
Индикатор за оценка на величината на БВР е броят месеци на внос на стоки и нефакторни услуги, които БВР покриват. Общоприет критерий за финансово здравословна величина на БВР е те да покриват примерно три месеца внос на стоки и нефакторни услуги. При нас посоченият средногодишен показател за последните пет години (по оценки на БНБ) е 9.2 месеца, т.е. България поддържа БВР, които превишават повече от три пъти финансово-икономически приемливата им величина. Замразяват се национални резерви за повече от 25 млрд.EUR. За сравнение средногодишните инвестиции („Бруто образуване на основен капитал“) у нас за последните 5 години са 13.4 млрд.EUR.
Законът задължава БНБ да инвестира БВР в първокласни чуждестранни ценни ценни книжа, които са с нищожна доходност. България е най-бедната държава в ЕС, която няма изгледи за откъсване от опашкарската си позиция, но финансира развитите икономики.
2.2 Нетни валутни резерви
По закон БВР покриват редица вътрешни финансови агрегати (пари в обращение, минимални задължителни резерви на търговските банки, преобладаваща част от фискалния резерв на правителството, сметки на други депозанти). След приспадане на тези задължения се оформя остатък, който има основания да се нарече „Нетни валутни резерви“ (НВР). За времето след включването на страната ни в ЕС средногодишния прираст на НВР е 11.6%!
Към края на 2024 г. НВР у нас се оценяват на 6.9 млрд.EUR и са над 91% от фискалния резерв на правителството. Тези резерви са de facto пари на правителството, които то не може да използва. След включване в еврозона те ще се влеят във фискалния резерв и ще намалят абсолютно и относително нетния държавен дълг (примерно с около 30%).
2.3 Пари в обращение
Към края на 2024 г. парите в обращение у нас са повече от 31 млрд.лв. и са сравними по обем с инвестициите („Бруто образуване на основен капитал“). Грубата сметка показва, че средностатистически всеки един гражданин на Република България притежава близо 4700 лв. налични пари в брой – пари, които се съхраняват в домашни условия. Те се използват при нерегламентирани икономически транзакции, тяхното движение не може да се контролира нито от БНБ, нито от МФ. Сами по себе си те са прикрита заплаха за финансовата стабилност в страната и представляват своеобразна ликвидна бомба. При включването на страната в еврозоната тази парична маса ще излезе наяве и остава открит въпросът дали и доколко тя няма да се влее в пазара на стоки и услуги, толкова повече при значително по-строгите мерки за контрол на паричното обращение в еврозоната. В такъв случай инфлацията няма да съумее да се обуздае с всички произтичащи от това негативни социално-икономически последствия.
Парите в обращение у нас са значително повече (като процент от БВП) в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Показателят се свързва хармонично с оценяваното равнище на корупция и нерегламентирана икономическа дейност и опира до качеството на макроикономическото управление у нас. Неблагоприятните ефекти ще се проявят много по-явно и драстично при включването на страната в еврозоната.
Удобно, но неправдоподобно обяснение на високия прираст и обем на парите в обращение у нас е свързването им със сигурността, която се предоставя от паричния съвет (фиксинг към евро). България обаче не е уникален случай. Такива бяха Балтийските страни (Естония, Латвия и Литва), които вече са членове на еврозоната. При тях (както и при другите страни от ЦИЕ, които се включиха в еврозона) с приближаване на фактическото приемане на евро като единствена платежна единица местната валута намалява последователно дела си в паричното обращение, достигайки до и под една десета непосредствено преди включване към еврозоната. Показателна е и ситуацията в друга балканска страна, в която действа паричен съвет (Босна и Херцеговина), където местната валута не се радва на особена почит.
Възможно и приемливо обяснение на наблюдаваната ситуация у нас е чувствителното подценяване на местната валута, т.е. икономическите агенти оценяват цената на евро в местната валута като неприемливо (непазарно) скъпа.
2.4 Резерви на търговските банки
БНБ има правото да задължава търговските банки (ТБ) да поддържат определен размер от разполагаемите от тях депозите в БНБ. Чрез тези задължителни резерви БНБ регулира кредитната активност на ТБ.
През миналата година БНБ повиши изискванията за задължителните резерви на ТБ на 12%. Към края на 2024 г. те са 27 млрд.лв., но средногодишната им величина е около 18 млрд.лв. По своята същност те представляват замразени национални ресурси. Аргументите на БНБ за въвеждането на подобна мярка бяха свързани с необходимостта за подтискане на инфлацията като предпоставка за включване към еврозоната. Беше преценено, че кредитната активност е неприемливо висока, въпреки че инвестиционната активност в страната е на едно от най-ниските си равнища, особено и най-вече в сравнение със страните от ЦИЕ.
При евентуално включване на страната в еврозоната изискванията за величината на задължителните резерви на ТБ ще паднат на 1% (в съответствие с решение на Европейската централна банка), което означава, че ще се освободят примерно около 16-17 млрд.лв. (около 60% от годишните инвестиции в страната). Те ще окажат инфлационен натиск, за чиито последствия БНБ не желае да мисли.
2.5 Резерви на правителството (фискален резерв)
Основната маса от финансовите резерви на правителството (фискален резерв – ФР) се поддържа в БНБ.
Идеята за поддържането на ФР бе предложена от МВФ, при опитите за изход от катастрофалната финансово-икономическа криза от средата на 90-те години на миналия век и въвеждането на паричен съвет. Към това време правителството изпитваше перманентни трудности по редовното обслужване на публичния дълг, а емисиите на публичен дълг струваха прекалено скъпо.
С времето ситуацията се промени качествено. През 1997 г. платените лихви по публичния дълг съставляваха повече от 35% от съвкупните разходи по републиканския (държавния) бюджет, докато през 2023 г. същото съотношение е по-малко от два процента. Кредитният рейтинг на страната (Moody’s) през 1997 г. бе В3, докато през 2023 г. е Ваа1. Съвременната практика не предполага поддържането на скъпо струващи резерви, а емитиране на публични задължения целево и само тогава, когато е необходимо.
Към края на 2024 г. правителството поддържа ФР в БНБ в размер на малко повече от 9 млрд.лв., като средноседмичната стойност на показателя 9.8 млрд.лв. Същевременно дългът на подсектор „Централно управление“ към края на ноември 2024 г. е 47.7 млрд.лв. Елементарна аритметика показва, че в текущата година правителството е платило за лукса да разполага със замразени финансови ресурси във вид на ФР повече от 200 млн.лв.
- Заключение
Представените по-горе оценки третират елементи на специализирана финансова материя. Практиката показва, че специалистите у нас, които съумяват да боравят с описаните взаимодействия, не са многочислени. Такива има и трябва да има в БНБ, но възприетата от БНБ политика е на поддържане на своето собствено пасивно и тихо спокойствие.
Именно БНБ като институция е тази, която трябва да информира и сигнализира макроикономическото управление и обществеността за особеностите на съвременните финансови взаимодействия, да акцентира върху своеобразни неблагоприятни финансови развития. БНБ обаче се задоволява с аморфна и безгласна подкрепа на възприетата правителствена политика без да анализира възможностите и вариантите за усъвършенствуване на макроикономическото и макрофинансовото управление.
БНБ подготвя периодично свои оценки и предвиждания за икономическия растеж, но не си позволява да навлиза в детайли и да дискутира чисто финансовите аспекти на икономическото ни развитие. Представят се факти, но тяхното осмисляне остава незадоволително. БНБ би следвало да се замисли за изработването на определени правила, позволяващи задоволително предвиждане на динамиката на процесите, тяхната сравнителна съпоставка, както и на чисто социалните въздействия и ефекти. Похвални биха били усилията за използване на научната мисъл в страната, обобщаването на конкретните и разнообразни виждания и поемането на ясно очертана и дефинирана отговорност, свързана с непосредствената перспектива – нещо, което се неглижира систематично от управлението на БНБ.
Поведението на БНБ следва да се разграничи от чисто чиновническото придържане към политика, определена от хората, от които зависи преназначаването на управленския състав. Разбирането за необходим „държавен резон“ (по думите на М.Вебер) следва да се замени с отговорен творчески подход.
Страната ни се нуждае остро от възможно най-ефективно използване и материализиране на разполагаемите материални и нематериални ресурси, с оглед откъсване от твърдата ни опашкарска позиция в ЕС.
