Изпускането на около 27 000 изкуствено отглеждани сьомги от развъдник край бреговете на Норвегия ни напомня за екологичната цена, която трябва да платим за тази процъфтяваща индустрия, включително и за въздействието върху нейната посестрима, дивата сьомга, която сега се счита за застрашен вид, отбелязва репортаж на france24, наричайки случилото се „нова екологична катастрофа“.
В началото на февруари буря е повредила загражденията на развъдник за сьомга край бреговете на Норвегия, което позволява на около 27 000 риби да избягат. Незабавно мултинационалната компания Mowi, лидер в производството на сьомга и собственик на развъдника, обещава награда от 500 крони (43 евро) за всяка риба, която бъде уловена отново. Причината е, че излизайки в открити води, тази отглеждана сьомга застрашава околните екосистеми и особено друг вид: нейната дива посестрима. „Това е още една илюстрация на заплахата, която интензивното отглеждане на сьомга представлява за дивите видове“, казва Елвар Фридриксон, председател на Фонда за северноатлантическата сьомга.
Редовни инциденти
През последните години сьомгата започна да заема все по-голямо място в храната на потребителите, поради което нейното производство отбеляза бурен растеж. Според данни, събрани от две френски НПО, Seastemik и Data for Good, то се е утроило за двадесет години като от един милион тона в началото на 2000-те години е достигнало до почти три милиона тона днес. Това представлява приблизително 600 милиона сьомги, които се убиват всяка година.
И Норвегия, със своите студени води, особено подходящи за това развъждане, бързо се утвърди като лидер на световния пазар. Само тя изнася не по-малко от 1,2 милиона тона отглеждана сьомга всяка година. В началото на този потребителски бум, който в основата си се дължи на все по-разпространяващата се консумация на суши, компаниите представяха развъдниците за сьомга като решение за запазване на естествените запаси и по този начин да се защити вида от изцечване. Идеята беше да се използва предимно отглежданата сьомга, за да не се черпи без мярка от природните резерви. След като бъдат изолирани в клетки по крайбрежието, няма да има риск тези риби да се сместват с екосистемите. Днес риболовът на сьомга представлява незначителен дял от световното потребление, 99,9% от което идва от развъдниците.
„Но когато става въпрос за смесване с екосистемите, реалността е съвсем различна. Много често рибите успяват да избягат от загражденията, или защото мрежите са повредени, или поради инциденти като този, който се случи наскоро“, обяснява Елвар Фридриксон. „Той беше изключително голям, но други, от по-малък мащаб, се случват много често“, допълва той.
Засегнати екосистеми и генетично замърсяване
Смесването на питомната и дивата сьомга води до реалната опасност от изчезването на последната.
Сьомгата е от т.нар. анадромни риби. Те се раждат в прясна вода, мигрират към морето, където живеят до достигане на полова зрялост, след което се връщат в реките за своето възпроизводство. Когато избягат от загражденията, отглежданите сьомги естествено се стремят да напуснат моретето и да се върнат в реките. Но тъй като те са по-големи от дивите, завладяват мястото им, крадат пространството и храната им, обяснява Елвар Фридриксон.
Още по-страшното е, че „като се възпроизвеждат заедно, те предизвикват това, което се нарича генетично замърсяване“, продължава той. Нормално на сьомгата са ѝ необходими милиони години, за да се адаптира към една естествена среда. В Норвегия във всяка от 450-те реки, където се среща сьомга, има свой собствен тип риба който се е приспособил специфично към своята околна среда и към своята екосистема. „Като прогресивно се заместват от хибрид на дива и отглеждана сьомга, възниква опасността да загубят своите адаптивни способности и да не могат повече да оцеляват в местообитанието си“, обобщава Елвар Фридриксон. Според научни данни от Норвежкия институт за изследване на природата, 60% от сьомгата в реките вече е засегната от генетични промени.
Разпространение на болести
Освен последствията от тези бягства от фермите, Елвар Фридриксон отбелязва и повишените рискове от прихващането на болести и инфекции с морски въшки.
От много години НПО за опазване на околната среда редовно обръщат внимание на условията за отглеждане в рибовъдните стопанства. Затворени в големи, пренаселени и потопени във водата клетки, сьомгите редовно страдат от различни заболявания – на панкреаса, хрилете или сърцето – но също и от наранявания, причинени от морски въшки – паразити, които се хранят с кожата и кръвта на рибите. Според Норвежкия ветеринарен институт близо 63 милиона сьомги са умрели преждевременно в рибовъдни ферми през 2023 г., което представлява безпрецедентно висока смъртност от 16,7%.
В допълнение към етичните съображения по отношение на хуманното отношение към животните, „тези морски въшки също могат да се промъкнат през мрежите и да засегнат дивата сьомга“, продължава специалистът, което допълнително увеличава натиска върху нея.
Да не говорим, че „за да се отърват от тези морски въшки, фермите ги поливат с инсектициди“, продължава той. „Само че с течение на времето морските въшки развиват имунитет към химикалите и принуждават употребата им все повече да се увеличава. Резултатът е, че морските води стават все по-замърсени.“
Видът може да изчезне
Днес, като добавим към тези ефекти и въздействието на изменението на климата, страховете за дивата сьомга се превръщат в реалност. В световен мащаб популацията е намаляла със 70%. В Норвегия броят им е спаднал от повече от милион индивида в началото на 80-те години на миналия век до около 500 000. „Сега съществува реална опасност видът да изчезне“, подчертава Елвар Фридриксон.
През лятото на 2024 г. техният брой достигна историческо дъно в скандинавската страна, което принуди властите да забранят риболова в десетки реки. В страна, в която риболовът е традиция и широко практикувана дейност, „това лиши много хора заети в туризма от тяхната работа“, отбелязва специалистът.
Призив за мораториум върху развъдниците с отворени мрежи
Въз основа на тази констатация природозащитните неправителствени организации от много години призовават за промяна на практиките и за приемане на мораториум върху развъдниците с отворени мрежи. Това искане, към момента, категорично се отхвърля от норвежкото правителство: през януари министърът на околната среда Андреас Биеланд Ериксен отново изключи въвеждането на такива разпоредби, заявявайки, че вместо това е необходимо да се търси „приемливо ниво“ на генетично замърсяване.
„За да не бъде застрашена дивата сьомга от отглежданата сьомга, трябва да бъдат изпълнени три условия: рибата да не може да избяга от загражденията си, да няма големи инфекции с морски въшки и генерираните отпадъци да бъдат събирани“, обобщава Елвар Фридриксон, призовавайки от своя страна да се дава предпочитания на напълно затворените контейнери или на развъдници, разположени на сушата, далеч от морето. Такива „развъдници-фабрики“ на сушата вече се появяват в страните с умерен климат, които искат да навлязат в този доходоносен бизнес, като Франция и Саудитска Арабия.
„Отглеждането в затворени развъдници консумира много повече енергия, отколкото това в отворени мрежи. Прминаването към затворените развъдници би довело до значително увеличение на производството на енергия, което би имало сериозно въздействие върху околната среда“, твърди пред The Guardian Хенрик Видсуанг Хорйен, говорител на Норвежката федерация на производителите на морски продукти, която представлява около 700 предприятия, включително и развъдници на сьомга.
„Във всеки случай истински лост би бил да се съгласим, че не трябва да ядем толкова много сьомга“, заключава специалистът, призовавайки хората да бъдат информирани колкото е възможно повече за последствията от това интензивно производство. „Но в крайна сметка винаги ще бъде по-дълго и по-сложно да се променят потребителските навици, отколкото да се приемат разпоредби, които да защитават в много по-голяма степен околната среда и биоразнообразието.“
