В контекста на все по-явните промени на глобалната геополитическа среда, най-вече, свързана с воната в Украйна, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи плановете си за укрепване на европейската отбранителна индустрия и военния капацитет на ЕС.
От изявлението й става ясно, че е изпратила писмо до лидерите на страните членки преди Европейския съвет в четвъртък, в което се очертава планът ReArm Europe. Този набор от предложения се фокусира върху това как да се използват всички финансови лостове, с които ЕС разполага, за да се помогне на държавите-членки бързо и значително да увеличат разходите за отбранителни способности. Спешно сега, но и за по-дълго време през това десетилетие.
Планът е в пет части:
- Първата част от този план за ReArm Europe е да се отприщи използването на публично финансиране в отбраната на национално ниво. Държавите-членки са готови да инвестират повече в собствената си сигурност, ако имат фискално пространство. И ние трябва да им позволим да го направят. Ето защо скоро ще предложим да се активира националната клауза за освобождаване от Пакта за стабилност и растеж, изтъква фон дер Лайен. По думите й това ще позволи на държавите членки да увеличат значително своите разходи за отбрана, без да задействат процедурата при прекомерен дефицит. Например: Ако държавите-членки увеличат своите разходи за отбрана средно с 1,5% от БВП, това може да създаде фискално пространство от близо 650 милиарда евро за период от четири години.
- Второто предложение е нов инструмент. Той ще предостави 150 милиарда евро заеми на държавите-членки за инвестиции в отбраната. Посланието е харчите по-добре – и да харчите заедно. Става въпрос за паневропейски области на способности. Например: противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерийски системи, дронове за ракети и боеприпаси и системи за борба с дронове; но също и за справяне с други нужди от кибернетична до военна мобилност например. Това ще помогне на държавите-членки да обединят търсенето и да купуват заедно. С това оборудване държавите-членки могат значително да увеличат подкрепата си за Украйна. Този подход на съвместно снабдяване също така ще намали разходите, ще намали фрагментацията, ще увеличи оперативната съвместимост и ще укрепи нашата отбранителна индустриална база. „И това може да бъде в полза на Украйна. Така че това е моментът на Европа и ние трябва да го оправдаем“, подчертава председателят на ЕК.
- Третият момент е използването на силата на бюджета на ЕС. Според фон дер Лайен мма много неща, които могат да се направят в тази област в краткосрочен план, за да се насочат повече средства към инвестиции, свързани с отбраната. В този контекст ЕК ще предложи допълнителни възможности и стимули за държавите-членки, които ще решат, ако искат да използват програми за политика на сближаване, да увеличат разходите за отбрана.
- Последните две области на действие имат за цел мобилизиране на частен капитал чрез ускоряване на Съюза за спестявания и инвестиции и чрез Европейската инвестиционна банка.
В началото на изявлението си фон дер Лайен изтъква:
„Живеем в най-важните и опасни времена. Няма нужда да описвам сериозността на заплахите, пред които сме изправени. Или опустошителните последствия, които ще трябва да понесем, ако тези заплахи се сбъднат. Защото въпросът вече не е дали сигурността на Европа е застрашена по много реален начин. Или дали Европа трябва да поеме повече отговорност за собствената си сигурност. Всъщност отдавна знаем отговорите на тези въпроси. Истинският въпрос пред нас е дали Европа е готова да действа толкова решително, колкото налага ситуацията. И дали Европа е готова и способна да действа с необходимата скорост и амбиция.
На различните срещи през последните няколко седмици – последната преди два дни в Лондон – отговорът от европейските столици беше толкова звучен, колкото и ясен. Ние сме в ера на превъоръжаване. И Европа е готова да увеличи значително разходите си за отбрана. И двете, за да отговорим на краткосрочната неотложност за действие и да подкрепим Украйна, но и за да отговорим на дългосрочната необходимост да поемем много повече отговорност за собствената си европейска сигурност“.
