Индексът на изобилието на Саймън (SAI) измерва връзката между изобилието на ресурси и населението. Той преобразува изобилието на глава от населението от 50 основни стоки и размера на световното население в една стойност. Индексът е започнал през 1980 г. с базова стойност 100. През 2024 г. SAI е бил 618,4, което показва, че ресурсите са станали с 518,4% по-изобилни през последните 44 години. Всички 50 стоки в набора от данни са били по-изобилни през 2024 г., отколкото през 1980 г. Глобалното изобилие от ресурси се е увеличило със сложен годишен темп на растеж от 4,22%, като по този начин се е удвоявало на всеки 17 години, изтъкват авторите на анализ за блога на изданието Human Progress…
SAI се основава на идеите на Джулиан Саймън, икономист от Университета на Мериленд и старши сътрудник на Института Катон, който е пионер в изследванията и анализа на връзката между растежа на населението и изобилието на ресурси. Ако ресурсите бяха наистина ограничени, както много хора вярват, би се очаквало увеличаването на населението да доведе до недостиг и по-високи цени. Както обаче Саймън открива чрез изчерпателни изследвания, обхващащи десетилетия, е вярно обратното. С увеличаването на световното население, ресурсите са склонни да стават все по-изобилни.
Как е възможно това? Саймън осъзнава, че атомите, без знание, нямат икономическа стойност. Знанието трансформира атомите в ресурси – и запасите от неоткрити знания са неограничени. Той също така разбира, че само хората могат да откриват и създават нови знания. Следователно, ресурсите могат да бъдат практически безкрайни, а хората са най-важният ресурс.
Eдин пример – преди 19-ти век земеделието е разчитало в голяма степен на оборски тор за торене, което е ограничавало добивите поради ниското му съдържание на азот. С нарастването на населението, фермерите са търсели по-мощни алтернативи. В началото на 19-ти век гуано – птичи изпражнения, богати на азот, фосфор и калий – е открито на острови край бреговете на Перу. Изключителната му ефективност води до глобален бум на търговията с гуано, подхранвайки индустриалното земеделие в Европа и Америка. Към края на 19-ти век обаче запасите започват да намаляват.
Пробивът идва в началото на 20-ти век с процеса Хабер-Бош, разработен от немските химици Фриц Хабер и Карл Бош. Този метод позволи синтетичното фиксиране на атмосферния азот в амоняк, произвеждайки тор в индустриален мащаб. Той отдели производството на храни от естествените източници на азот, революционизирайки селското стопанство и позволявайки бързото разрастване на световното население. Смята се, че без синтетични торове производството на храни на планетата би могло да издържа само четири милиарда, а не осем милиарда души.
Промени в отделните стоки между 1980 и 2024 г.
SAI използва „времеви цени“, за да измери промените в относителното изобилие. Времевите цени казват колко дълго трябва да работите, за да спечелите достатъчно пари, за да купите нещо. Докато работите по-малко време тази година, отколкото миналата година, за да си позволите нещо, вашият стандарт на живот се повишава. Времевите цени са прост и интуитивен начин за сравняване на истинската цена на нещата.
Времевите цени за отделни стоки са намалели средно със 70,4% между 1980 и 2024 г., варирайки от -2,9% за портокали до -85,2% за агнешко месо. Това означава, че средностатистическият жител на планетата е видял увеличение на личното си изобилие от ресурси с 238,1%, варирайки от 2,9% за портокали до 573,6% за агнешко месо. С други думи, същата продължителност на работата, която е позволила на средностатистическия жител на планетата да закупи 1 единица от нашата кошница от 50 стоки през 1980 г., му е позволила да закупи 3,381 единици през 2024 г.
За да продължим примера с торовете: От 1980 г. насам цената на торовете във времето е спаднала с 56,4%. Същата продължителност на работата, която е позволила на средностатистическия жител на планетата да закупи 1 единица тор през 1980 г., му е позволила да закупи 2,2 единици през 2024 г., което е увеличение от 120%.
Накрая SAI се изчислява чрез умножаване на изобилието на личните ресурси по размера на населението. Както беше отбелязано, между 1980 и 2024 г. изобилието на личните ресурси се е увеличило с 238,1 процента. През същия период световното население се е увеличило с 82,9 процента, като се е повишило от 4,444 милиарда на 8,126 милиарда. Съответното уравнение е:
SAI = (1 + процентна промяна в населението) x (1 + процентна промяна в изобилието на личните ресурси) x 100
SAI = 1,829 x 3,381 x 100
SAI = 618,4
За да се разберат по-добре промените в жизнения ни стандарт, трябва да преминем от мислене по отношение на количествата към мислене по отношение на цените. Макар количеството на даден ресурс да е важно, икономистите се фокусират върху цените, защото те съдържат повече информация. Цените сигнализират дали даден продукт става по-изобилен или по-малко изобилен. Цените обаче могат да бъдат изкривени от инфлацията. За да се справят с това, икономистите често преобразуват текущите номинални цени в реални или постоянни цени – процес, който може да бъде субективен и спорен.
За да преодолеем тези предизвикателства, можем да използваме времеви цени. Най-важното съображение от гледна точка на отделния потребител е колко време е необходимо, за да се спечелят парите, необходими за закупуване на даден продукт. Времевата цена е просто паричната цена, разделена на почасовия доход. Докато паричните цени се изразяват в долари и центове, времевите цени се изразяват в часове и минути. Има поне седем причини, поради които времето е по-добър инструмент за измерване от парите:
Времевите цени съдържат повече информация от паричните цени: Тъй като иновациите са склонни да понижават цените и да увеличават заплатите, времевите цени по-добре отчитат ползите от новите знания и растежа на човешкия капитал. Разглеждането само на цените, без да се вземат предвид заплатите, разказва само половината от историята. Времевите цени предоставят по-ясна представа за пълната икономическа картина.
Времевите цени избягват усложненията на инфлационните корекции: Времевите цени надхвърлят всички усложнения, свързани с опитите за преобразуване на номиналните цени в реални цени. Времевите цени избягват субективните и спорни корекции, като например индекса на потребителските цени (ИПЦ), дефлатора на БВП или имплицитния дефлатор на цените (ИПД), индекса на цените на личните потребителски разходи (ИПП) и паритета на покупателната способност (ППС). Времевите цени разчитат единствено на номинални цени и номинални почасови доходи във всеки един момент.
Времевите цени са универсално приложими: Времевите цени могат да се изчислят за всеки продукт с всяка валута по всяко време и от всяко място. Това означава, че можете да сравните времевата цена на портокалите във Франция през 1850 г. с времевата цена на портокалите в Ню Йорк през 2024 г. Изследователите могат също да избират от различни мерки за почасов доход като знаменател.
Времето е обективна и универсална константа: Както отбелязва американският икономист Джордж Гилдър, Международната система от единици (СИ) е установила седем ключови показателя, от които шест са ограничени по един или друг начин от течението на времето. Като единствен необратим елемент във Вселената, с насоченост, придадена от термодинамичната ентропия, времето е крайната отправна система за всички измерени стойности.
Времето не може да бъде завишено или фалшифицирано: Времето е едновременно фиксирано и непрекъснато.
Трябва да измерваме неравенството във времето, а не неравенството в доходите: Тъй като всеки има точно 24 часа на ден, изследването на разликите в начина, по който се изразходва времето, предоставя по-смислена перспектива за жизнения стандарт, отколкото сравняването само на доходите. Този подход дава по-малко негативна – и може би по-точна – картина на неравенството.
Времето не може да бъде купено или продадено: Ако можеше, богатите хора никога нямаше да умрат.
