Новият филм „Виетнам – Побеждаване на бедността с пазарна икономика“ спечели наградата „Най-добър международен документален филм“ на тазгодишния филмов фестивал ANTHEM в Палм Спрингс.
ANTHEM е най-големият либертариански филмов фестивал в света, а събитието тази година привлече 2000 посетители.
Продуциран от Томаш Агенцки и Райнер Цителман, филмът е представен от американския икономист професор Марк Скаузен и Стив Форбс, издател на списание FORBES, който препоръчва – „Доналд Тръмп трябва да гледа този филм“. Лентата* е базирана на книгата „Как нациите се измъкват от бедността“ на проф. Цителман, която тази година е номинирана за престижната награда „Хайек“ на Института в Манхатън.
Някои хора твърдяха, че Тръмп е заплашил други страни с високи тарифи само за да постигне ниски тарифи в крайна сметка. „Той заплаши Виетнам с 46% тарифи, но Виетнам отговори, като предложи нулева реципрочна тарифа. Защо Тръмп не се съгласи?“, пита Форбс, който е сред яростните критик на тарифната политика на Тръмп.
Документалният филм показва как Виетнам, някога най-бедната страна в света, е намалил дела на хората, живеещи в бедност, от 80% в началото на 90-те години на миналия век до 3% днес. В началото на 90-те години брутният национален продукт на глава от населението във Виетнам е бил само 98 щатски долара годишно, дори по-нисък от този на Сомалия или Сиера Леоне. Днес Виетнам е една от най-динамичните в икономически план страни в света. И въпреки че Виетнам все още се нарича „социалистически“, рецептата му за успех се основава на отчетливо капиталистически принципи.
В края на 80-те години на миналия век Виетнам стартира програма за икономически реформи, известна като Đổi Mới, което означава „обновяване“ или „ремонт“. Тези реформи въвеждат права на частна собственост, отварят икономиката за чуждестранни инвестиции и осъществяват пазарно ориентирани реформи в множество сектори. Никоя страна със сравним размер не е спечелила толкова точки в Индекса на икономическа свобода на фондация „Херитидж“ между 1995 г. и днес, колкото Виетнам.
Филмът представя няколко успешни предприемачи, включително Као Сеу Лук, основател на най-успешната верига пекарни във Виетнам. Родом от Камбоджа, Лук на косъм избягал от режима на Червените кхмери през 70-те години на миналия век. „Бях в списъка за смърт в Камбоджа и дойдох във Виетнам без пари, без връзки и без да мога да говоря езика“, разказва успешният предприемач, който сам се е изградил като такъв.
Филмът разказва и за Сюан Фуонг, водещ производител на ароматни пръчици във Виетнам, и предприемача Нгуен Куок Тонг, които обясняват, че предприемачите и богатите хора са високо ценени във Виетнам. Това мнение се потвърждава от проучвания, показващи, че социалната завист във Виетнам е много ниска – много по-ниска, отколкото в много европейски страни например.
Наред с икономическите реформи, успехът на Виетнам се основава и на културни фактори и специфичен начин на мислене: Въпреки че е опустошен от войните с американците, китайците, японците и французите през последния век, народът на Виетнам не обвинява други страни, а търси в себе си коренните причини за своята горчива бедност. Както показват социологическите проучвания и интервютата във филма, днес американците се радват на много положителен имидж във Виетнам – независимо от опустошителната война, която двете страни водиха.
Четири урока за други страни
Какво могат да научат развиващите се страни от Виетнам?
- Единственият изход от бедността е повече капитализъм, а не помощ за развитие.
- Международните инвестиции, свободната търговия и глобализацията не са лоши за бедните страни, а са изключително полезни.
- Когато предприемачите и богатите се разглеждат като модели за подражание, а не като изкупителни жертви, това вдъхновява хората и допринася за икономическото възстановяване на нацията.
- Същото правило важи за държавите и отделните хора: Ако обвинявате другите за проблемите си и не търсите причините за неуспехите си в себе си, никога няма да успеете.
Факт е, че неравенството във Виетнам се е увеличило в резултат на реформите в пазарната икономика на страната; виетнамците обаче не виждат това като съществен проблем. Основният им фокус остава върху преодоляването на бедността, а не върху постигането на по-голямо равенство.
В политически план Виетнам все още е еднопартийна държава с ограничена свобода на словото. Но Икономически, Виетнам се е отклонил от традиционните социалистически принципи. Данъчната тежест и публичните разходи са значително по-ниски, отколкото в повечето западни страни.
*Принос за популяризирането на филма има и българският икономист доц. Красен Станчев
