Каквото и да бъде развитието на войната в Близкия изток през идните седмици и месеци, икономическите последици ще бъдат значителни. Дори ако по чудо се постигне трайно решаване на конфликта, няма да има връщане към нормалното състояние на нещата, коментира за alternatives-economiques.fr Изабел Тис Сен-Жан…
Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) повече от 70 инфраструктурни обекта са били повредени, като една трета – сериозно или много сериозно. Някои ремонти могат да отнемат между три и пет години. Шокът е толкова силен, че директорът на МАЕ го определи като „най-голямата заплаха за световната енергийна сигурност в цялата история“1.
Затварянето на Ормузкия проток на практика означава блокиране на 10% от световното потребление на петрол, или 10 милиона барела на ден (тоест два пъти повече, отколкото по време на първите две петролни кризи през 1974 и 1979 г.). Що се отнася до втечнения природен газ, Катар, вторият най-голям производител в света, и Обединените арабски емирства преустановиха производството си.
Значително въздействие върху цялата икономика
Наистина, въздействието върху цените на въглеводородите досега е по-малко, отколкото по време на първите две петролни кризи през 70-те години или на тази от 2008 г. Цената на суровия петрол достигна 120 долара, което е увеличение малко под 100% и все още е далеч от 140-те долара през 2008 г. (които се равняват на повече от 210 долара днес). А при кризите през 70-те години цените дори се увеличиха тройно.
Що се отнася до втечнения газ, той действително надхвърли 60 евро през март (30 евро преди конфликта), но това остава далеч под 350-те евро, достигнати при началото на войната в Украйна. Това се обяснява най-вече с диверсификацията на източниците на доставки и използването на 20% от запасите на страните от МАЕ.
Въпреки това не бива да се подценява сериозността на ситуацията и тежестта на икономическите последици, включително в Европа, макар че само 4% от нейния внос на петрол преминава през Ормузкия проток. Освен енергийния сектор, войната доведе до поскъпване на множество материали, чието производство е свързано с въглеводородите. Така силно засегнат е целият нефтохимически сектор, както и аграрният и хранително-вкусовият заради торовете (засегнати са една трета от световните доставки). Трябва да се спомене и хелият, който играе ключова роля в биомедицината и сектора на информационните технологии, тъй като е необходим при производството на полупроводници.
Последните данни, публикувани наскоро от Евростат, показват, че инфлационният процес вече е започнал и увеличенията на цените ще се разпространят в цялата икономика – далеч отвъд цените на горивата, чието нарастване, разбира се, е най-голямо, докато същевременно икономическият растеж намалява.
„Инфлация“ и „забавяне на икономическия растеж“ са думите, които ще характеризират поне следващите две години, макар че нивото им ще зависи от развитието на конфликта, както показват различните икономически анализи, публикувани от Банката на Франция, Европейската централна банка (ЕЦБ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Международния валутен фонд (МВФ). Ако войната и блокадата на протока продължат, ще трябва да се добави и думата „дефицит“.
Мерките трябва да бъдат съвместими с климатичния преход
Каквото и да стане занапред, този конфликт е поне четвъртото голямо събитие за по-малко от шест години – след здравната криза, войната в Украйна и търговската война, започната от Доналд Тръмп по време на „Деня на освобождението“, което показва зависимостта и уязвимостта на Европа, поради това, че през 2024 г. вносът на енергия покрива 57% от нейните нужди.
За да излезе от тази криза, Европейският съюз не трябва да повтаря грешките от 2022 г., когато при поскъпването на енергията вследствие на войната в Украйна една зависимост (от руския газ) беше заменена с друга (от американския втечнен газ). Предприетите мерки трябва да смекчат въздействието върху най-уязвимите групи от населението и икономически сектори, но също така да бъдат съвместими със засилването на енергийната му независимост и декарбонизацията на неговата енергия. Това е необходимо както по климатични причини, така и с оглед на настоящата геополитическа реалност.
Следователно Европейският съюз не трябва да отстъпва пред натиска на десницата и крайната десница за премахване на въглеродния данък, а да направи всичко възможно за реализиране на инвестициите, необходими за осъществяване на прехода. Изчисленията показват, че те не са непосилни (за Франция например, малко над 60 милиарда евро годишно за следващите десет години, от които половината публични, а другата половина – частни).
Тези инвестиции са значително по-малки от огромната икономическа цена на бездействието. Според изследване от 2024 г. тя може да достигне около 50% от брутния вътрешен продукт до 2100 г.
Необходимост от нов общ европейски дълг
При всички положения Европа трябва да се справи и с нарастващите разходи за отбрана, продиктувани от геополитическото напрежение, особено с Русия, както и от заплахите за оттегляне на нашия американски „съюзник“ от НАТО. Освен това последните кризи значително влошиха публичните финанси на държавите-членки (както и на една трета от страните, на които се падат 80% от световната икономика, начело със САЩ, както показват проучванията на МВФ).
Посрещането на тези инвестиции и подкрепата за най-уязвимите части от населението и икономически сектори ще изискват мобилизирането на два ключови лоста. От една страна, добре известно е, че това не може да стане без нов общ европейски дълг, който Германия и т.нар. „пестеливи“ държави трябва да приемат. От друга – извънредните печалби, които големите компании от въглеводородния сектор реализират още веднъж и от тази криза, трябва да бъдат обложени, нещо, за което настояват шест европейски държави (между които Испания, Германия и Италия, но, уви, не и Франция).
В противен случай, другият път, който се открива е твърде мрачен. Това е този, който беше следван след двете петролни кризи от 70-те години и след кризата от 2008 г. – разработването на нови находища на въглеводороди. След тези в Северно море през 80-не тодини и неконвенционалните ресурси в САЩ през 2010-те години, ще дойде редът на Арктика, за което настояват някои от най-големите петролни компании. Макар най-лошото да не е неизбежно, то остава реална опасност.
