Световната банка намали прогнозата си за глобален растеж за 2026 г. до 2,5% поради войната в Близкия изток и заяви, че растежът може да се забави до едва 1,3%, ако прекъсванията на енергийните доставки се окажат по-сериозни и дойдат със значителен стрес на финансовите пазари, съобщава Ройтерс.
Глобалният растеж достигна 2,9% през 2025 г., съобщава банката в своите полугодишни „Глобални икономически перспективи“, което е с 0,2 процентни пункта повече от прогнозата ѝ през януари. Прогнозата ѝ за 2026 г. е с 0,1 процентен пункт по-ниска от януарската, най-ниската стойност, наблюдавана от пандемията от COVID, която започна в края на 2019 г.
Банката понижава прогнозите си за две трети от страните в резултат на войната, като най-големите ревизии засягат Обединените арабски емирства, Ирак и други страни в Близкия изток, чийто енергиен износ беше силно засегнат от конфликта.
Данните за България сочат, че след растеж на икономиката с 3.4% през 2024 година и 3.1% през 2025-та, за 2026 година прогнозата е 2.6%, което е ревизия с 0.3% надолу спрямо януарската прогноза. И 2027 е ревизирана (-0.2%) – 2.9 на сто ръст на икономиката. Прогнозата за 2028 година е 3%.
Слабият растеж в развиващите се икономики забавя напредъка към нива на доходи на развитите икономики, като десетки развиващи се страни, освен Китай и Индия, са изправени пред „изгубено десетилетие“, в което не са видели напредък в намаляването на разликата в доходите на глава от населението с развитите икономики, се казва в доклада.
Развиващите се икономики са по-силно засегнати от войната, като банката сега прогнозира растеж от 3,6% след пандемията тази година, в сравнение с 4,4% през 2025 г., съобщи банката.
Банката запазва прогнозата си за 2,2% растеж на икономиката на САЩ през 2026 г., но заявява, че това може да се понижи до 2,1% през 2027 г. и 2% през 2028 г. Очаква се еврозоната да нарасне с 0,8% през 2026 г., в сравнение с 1,4% през 2025 г.
Световната банка прогнозира растеж на БВП от 4,2% в Китай през 2026 г., което е намаление с 0,2 процентни пункта, след 5% растеж през 2025 г.
Намалява се и прогнозата за растеж на БВП в Близкия изток, Северна Африка, Афганистан и Пакистан с 2,7 процентни пункта до 1,6% през 2026 г., в сравнение с 4% през 2025 г., но се посочва, че растежът в региона може да се възстанови до 5% през 2027 г.
Банката също така понижава прогнозата за растеж на БВП на Турция за 2026 г. с 0,9 процентни пункта до 2,8%.
Световната банка посочва, че Индия остава най-бързо развиващата се голяма икономика в света, като се очаква БВП да нарасне с 6,6% през 2026 г., след растеж от 7% през 2025 г. Очаква се темповете на растеж в Индия да останат сравнително високи през следващите две десетилетия.
Що се отнася до данните за Русия, за настоящата 2026 годин нямао промяна на прогнозата от януари и тя остава 1% нарастване на икономиката, което обаче представлява сериозно свиване на темпото, на фона на 4.9% за 2025 година. За 2027 Световната банка прогнозира още по-нисък резултат (0.7%), при който вече има ревизия от -0.3 на сто спрямо януари.
Мрачните перспективи на Световната банка идват, тъй като войната, започната от ударите на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари, навлиза в четвърти месец. Това доведе до рязко покачване на цените на енергията поради затварянето на Ормузкия проток, подновен инфлационен натиск в световен мащаб и подхрани очакванията за по-строга парична политика в много страни. Цените на торовете също се повишиха рязко, което поражда опасения относно голяма криза с доставките на храни.
Цените на петрола затвориха с близо 2 долара по-високо в сряда, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще атакуват Иран „много силно“, ако не бъде финализирано мирно споразумение, след една от най-значимите размени на огън от април насам.
Световната банка заявява, че базовата ѝ прогноза приема средна цена на суровия петрол Brent от 94 долара за годината, което е с 36% повече от 2025 г., и че най-тежките прекъсвания на енергийните доставки ще отшумят до края на юли, като глобалната инфлация ще бъде 4%. Тя прогнозира, че растежът може да се забави до 2,1%, ако прекъсванията на енергийните доставки продължат по-дълго и цените на петрола средно достигнат 115 долара за барел тази година, което може да доведе до инфлация до 4,4%. Перспективите биха се влошили допълнително, като растежът би се забавил до едва 1,3%, ако енергийният шок засегне финансовите пазари, което би довело до по-ниски цени на енергията, по-голяма волатилност и по-слабо доверие, се казва в съобщението.
„Тези рискови сценарии показват колко бързо биха могли да се отслабят перспективите, ако енергийният и финансовият натиск се подсилват взаимно“, коментира Айхан Косе, заместник-главен икономист на Световната банка, цитиран от Ройтерс. Ако енергийният шок предизвика шок на финансовия пазар, доверието може бързо да се ерозира, каза той.
Очаква се глобалният растеж да се подобри до 2,8% през 2027 г. и 2028 г., но това остава с 0,4 процентни пункта под средните темпове, наблюдавани през 2010-те години, поради редица фактори, включително по-бавен растеж на населението, по-бавен растеж на частните инвестиции, намаляващи публични инвестиции, нарастващ държавен дълг и по-бавен растеж на търговията.
„Световната икономика е много по-малко устойчива днес, отколкото беше през 2008 г. и дори в сравнение с 2018 г.“, отбелязва главният икономист на Световната банка Индермит Гил, прогнозирайки, че следващите години ще бъдат белязани от висока политическа несигурност, инфлационен натиск и високи лихвени проценти.
