Като представител на поколението Z, съм изучавал ефектите на социалните мрежи върху психичното здраве на подрастващите от гледна точка, която липсва на повечето изследователи в психологията: аз самият* израснах под тяхното влияние.
Между 12 и 17-годишна възраст бях със затлъстяване, социално изолиран и пристрастен към фентъзи видеоиграта RuneScape. Обучавах се вкъщи, живеех само с майка си и рядко излизах навън. Натрупах над 10 000 часа само в тази игра – почти една трета от будното ми време през тези години.
Това дори не включва безбройните допълнителни часове, които прекарвах пред други видеоигри, телевизия и, разбира се, социални мрежи. Създавах приятелства чрез онлайн чат стаи и сайтове за кореспонденция, защото в реалния живот нямах такива. Средно прекарвах значително над 10 часа на ден пред различни устройства.
Ако някога е съществувал пример в подкрепа на твърдението, че екраните разрушават младите умове, аз изглеждам като идеалния случай. И въпреки това днес съм 26-годишен психолог по развитие с докторска степен от Харвард. В добро психическо и физическо здраве съм и имам дълбоки приятелства както онлайн, така и извън интернет.
Може би съм изключение. А може би вредите са преувеличени.
Бестселърът на Джонатан Хайдт „Тревожното поколение“ („The Anxious Generation“) твърди, че смартфоните и социалните мрежи са „пренастроили“ детството и са причинили епидемия от психични заболявания. Книгата помогна и вдъхнови налагането на ограничения върху социалните мрежи в Австралия и в няколко американски щата, както и за оформянето на начина, по който цяло поколение родители възприема технологиите.
Ограничаването на времето пред екрана и достъпа до социални мрежи е разумна цел при възпитанието на децата. Но като въпрос на обществена политика аргументите за регулация се основават на научна база, която е много по-слаба, отколкото твърдят нейните поддръжници.
Аргументът на Хайдт се основава на наблюдението, че показателите за психично здраве при подрастващите са се влошили около 2010 г., когато смартфоните и социалните приложения, популярни сред младите хора – като Instagram и Snapchat – започват да се разпространяват масово. Но корелацията не означава причинно-следствена връзка, а изследванията предполагат, че част от предполагаемата криза в психичното здраве всъщност представлява епидемия от свръхдиагностициране. Богатите западни демокрации с най-високи нива на използване на смартфони също така разшириха достъпа до психиатрични услуги и преживяха културна промяна към по-честото разпознаване и етикетиране на психологическия дистрес, както твърди Абигейл Шрайър в книгата си от 2024 г. „Лоша терапия“ („Bad Therapy“).
Междувременно младите хора се справят по-добре по много други показатели: по-малко престъпност, по-малко тютюнопушене, по-малко употреба на наркотици, по-малко тийнейджърски бременности и по-малко отпадане от училище. Ако социалните мрежи наистина „пренастройваха“ мозъка на подрастващите, бихме очаквали вредите да бъдат по-последователни, а не да наблюдаваме влошаване по някои показатели и подобрение по други.
Много изследвания са докладвали връзка между използването на социални мрежи и проблемите с психичното здраве сред младите хора. Въпреки това анализ от 2024 г. в списание JAMA Pediatrics на 143 изследвания с данни от над 1 милион подрастващи по света установява, че връзките между използването на социални мрежи и лошото психично здраве са слаби, непоследователни между различните проучвания и се основават предимно на данни от общата популация, а не от клинични групи.
Една от причините изследванията да дават смесени резултати е, че много от тях не отчитат фактори като личностни характеристики и социална подкрепа, които независимо предсказват както интензивното използване на екрани, така и психичния дистрес. Например използването на социални мрежи може да бъде свързано с тревожност и самота не защото ги причинява, а защото социално тревожните хора са по-склонни да търсят връзки онлайн. Статистическият контрол върху подобни фактори често обяснява връзката между социалните мрежи и психичното здраве.
Не отхвърлям възможността някои деца да бъдат увредени от определено съдържание в определени ситуации. Много хора от моето поколение са били изложени онлайн на графични сцени на насилие и сексуално съдържание, с които никое дете не би трябвало да се сблъсква. Но общото твърдение, че използването на социални мрежи води до масови психични проблеми на цяло поколение, не съответства на доказателствата.
Екраните не причиниха моите проблеми. Те бяха механизми за справяне с вече съществуващи проблеми: самота, нестабилна семейна среда, социална тревожност и отсъстващ баща. Факторите, които предсказват психичното здраве на младите хора, не са часовете, прекарани в социалните мрежи, а социалната подкрепа, устойчивостта и чувството за принадлежност. За да помогнем на затруднените подрастващи, доказателствата сочат към укрепването на тези качества, а не към отнемането на телефоните им.
През най-изолираните години от живота ми онлайн връзките бяха единствените положителни взаимоотношения, които имах. Интернет форумите ми помогнаха да се ориентирам в кандидатстването за университет и ме научиха да броя калории, което постави началото на пътешествие за отслабване, променило живота ми. Дори в RuneScape изградих дисциплина и навици за поставяне на цели, които по-късно пренесох в академичната работа и научните изследвания.
Притесненията относно социалните мрежи са добронамерени. Но искреността не е доказателство. Драматичните твърдения, че животът на децата би се променил коренно чрез намаляване на излагането им на социални мрежи, приличат повече на моралните паники около минали технологии и увлечения – от радиото през комиксите до видеоигрите – подхранвани от слаба социална наука и силни обществени емоции. В Съединените щати, според данни на Centers for Disease Control and Prevention, психичното здраве на младите хора напоследък се подобрява, въпреки че достъпът до социални мрежи не се е променил. Най-простото обяснение може би е, че социалните мрежи не са толкова вредни, колкото хората смятат.
*Анализът, публикуван в блога на изданието Human Progress, е на Адам Омари, научен сътрудник в Центъра за глобална свобода и просперитет към Института Катон. Той е получил докторска степен по психология от Харвардския университет.
