Путин е изключително притиснат, а в такива ситуации рискът от внезапна ескалация нараства драматично. Ако не се лъжа – до края на юни ще бъдем свидетели на такава ескалация.
Какво се случи само през последните седмици?
Блестяща операция на Украйна направи Крим голям пасив, вместо актив на Русия. В момента сухопътната връзка на север е прекъсната чрез взривяване на всички мостове; а Керченският мост към Русия и връзките по море са под постоянния прицел на украинските дронове.
Основната цел на Украйна е същата: прекъсване на нефтените и газовите доставки, без които цялата военна машина на Путин започва да буксува.
Двата милиона жители чакат понякога с дни да могат да заредят автомобилите. Мнозина от тях, сред които видни военни пропагандисти не само започнаха да критикуват Путин, но и да напускат Крим. Там става все по-сложно да се живее, но още по-скъпо струва на Русия да поддържа своите бази там.
Прекъснатата връзка по магистралата “Новорусия” между Крим и Донбас пък има опасност да остави в “чувал” без храна и поддръжка над 100-хилядна армия в Запорожието. По самата магистрала вече не могат да минават военни части и доставки, защото веднага са ликвидирани. Кремъл стигна дотам, че да прикрива такива доставки в граждански превозни средства, често сред мирни граждани – с идеята, че Украйна няма да ги обстрелва.
И цената за Крим е само част от цената за поддръжка въобще на нормалния живот в Русия на фона на постоянния обстрел на нейните нефтопреработвателни мощности. Стигна се не само до забрана на износ на керосин, а и до публична молба от Захарова за внос (!) на нефтени продукти от приятелски страни. Същевременно, кипи бурно строителство на военни поделения и жилища по финландската чак до норвежката граница – за изненада на скандинавските държави.
Дали ще издържи бюджетът на Русия при над 40% спад на приходите и постоянни военни разходи не е ясно – но винаги лошата икономика поставя началото на края.
У нас, парадоксално, Радев и Ко. не личи да се съобразяват с развитието на събитията и сякаш оперират в парникови условия. “По-силният глас в Европа” е все повече глас на самоизолация и срещу Европа. И няма как Радев да се впише в Европа – след като цяла Европа иска да накара Русия, а той Украйна да седне на преговори.
Затова пък се предоговаря “успешния” БОТАШ, като ще дадем на Турция безплатно, или под пазарни цени вероятно, достъп и до нашата електропреносна система и кой знае какви инфраструктурни проекти. Срещи се правят и с Китай – от чиито зависимости България се опазваше досега под руска опека.
Не знам още на кой авторитарен режим Радев не е постлал килим. Дори с Тръмп не е ясна политиката – освен на поклони неофициално (срещи с неговия доверен кръг) и перчене срещу САЩ на домашния екран.
Като добавим накрая и как държавата започна да спонсорира “ивенти” за промоция на руски пропаганден внос – отново България е на два стола. Като от здравия гледа да седне на счупения.
Колко сме се парили…
Текстът е от фейсбук профила на финансиста Евгени Канев…
