Страховете от пренаселването датират още от Древна Гърция, когато Троянската война е била представяна като решението на Зевс на проблема с прекомерното население. Макар подобни тревоги да са разбираеми в прединдустриалния свят, те губят актуалност, когато технологиите започват да разширяват производствения капацитет на човечеството. Въпреки това малтусианските идеи продължават да влияят върху политики и екологична риторика дори в условията на технологичен напредък и намаляваща раждаемост, коментира Челси Фолет в анализ за блога на Human Progress…
Одисея дава възможност на днешната публика в киносалоните да надникне в митовете на далечното минало, но една от най-изненадващите идеи в Омировата традиция звучи забележително съвременно: пренаселването.
В гръцката митология Троянската война е кървав конфликт, който Зевс предизвиква, за да се справи с пренаселването на човечеството. Според запазен фрагмент от Киприя — предистория на Илиада и Одисея на Омир:
Имало време, когато безбройните племена на хората, макар и разпръснати нашироко, натежавали върху повърхността на плодородната земя, и Зевс видял това и се смилил. В мъдростта си той решил да облекчи земята, която храни всички, от човешкия товар, като предизвика великата Троянска война, така че смъртта да изпразни света от това бреме. И така героите били избити в Троя и замисълът на Зевс се изпълнил.
Днес мнозина биха могли да съчувстват на някои аспекти от тази логика. Неотдавна публикувано изследване в списание Sustainable Development препоръчва човечеството да се стреми да намали световното население с повече от половината — до около 4 милиарда души — за да подобри дългосрочната устойчивост. Междувременно проучване на YouGov от 2026 г. показва, че над 60 процента от американците смятат пренаселването за сериозен глобален проблем и се тревожат, че ресурсите на планетата са подложени на прекомерно натоварване. Подобни страхове от пренаселване са много по-древни, отколкото повечето хора си представят.
Вероятно Киприя е била съставена в края на VII век пр.н.е. По това време населението на Земята се оценява едва на между 50 и 100 милиона души: по-малко от една трета от сегашното население на Съединените щати, около пет до десет пъти по-малко от днешното население на Средиземноморския регион и приблизително 100 пъти по-малко от днешното световно население. Самият факт, че се е смятало, че това население изчерпва способността на света да поддържа живот, показва колко изключително нисък по съвременните стандарти е бил прагът за това какво се е считало за „пренаселване“.
Това възприятие е отразявало технологичните реалности на древния свят. Земеделските добиви били ниски, а транспортът — бавен и опасен. Преминаването през „винено-тъмното море“, както Омир нарича Средиземно море, е било страшно с основание, докато провалите на реколтата и гладът били чести и предизвиквали постоянен страх. Както отбелязва Еврихолх, вторият по ранг след Одисей: „Всяка смърт е омразна за нещастните смъртни, но да умреш от глад и така да срещнеш съдбата си е най-жалкото.“
През по-голямата част от историята повече хора са означавали повече уста за хранене, а не по-голям производствен капацитет. В това отношение светът се е променил забележително малко между епохата на Омир и началото на Индустриалната революция. Когато Томас Малтус публикува Есе върху принципа на населението през 1798 г., почти две и половина хилядолетия след създаването на Киприя, той формулира по същество същия страх, който е мотивирал Зевс в старата епическа традиция: ако не бъде ограничено, населението в крайна сметка ще надхвърли наличните ресурси за неговото изхранване. Но дори докато Малтус пише своето есе, Индустриалната революция вече променя отношенията на човечеството с природата. Механизацията, научното земеделие, усъвършенстваният транспорт, а по-късно и напредъкът в медицината и санитарните условия означават, че за първи път технологичният прогрес увеличава производствения капацитет по-бързо от растежа на населението.
Древният страх, че растежът на населението ще изпревари ресурсите, е бил разбираем в свят със застинали технологии. Той става далеч по-малко убедителен в свят, в който човешката изобретателност може непрекъснато да предефинира ограниченията, налагани от природата. За съжаление обаче този първоначален страх продължава да влияе върху разрушителни политики дълго след като технологичният прогрес подкопава предпоставките, на които те се основават. Например китайската политика за едно дете (1979–2015 г.) и за две деца (2016–2021 г.) е била обосновавана именно с този страх. Тя е довела до стотици милиони принудителни стерилизации, както и до други тежки нарушения на човешките права.
Дори днес, когато много държави са изправени пред раждаемост под равнището на заместване на поколенията, а се очаква световното население да достигне своя пик и в крайна сметка да започне да намалява, повечето американци не знаят, че глобалната раждаемост спада. Организации като Population Connection продължават да разпространяват остарелите страхове от пренаселване чрез учебни материали, които по думите на самата организация достигат до милиони ученици годишно. Междувременно в последния доклад Global Environment Outlook на Програмата на ООН за околната среда се твърди, че „повечето държави в света могат да бъдат определени като пренаселени“ и се изразява тревога от прекомерното използване на ресурсите. Споменатото по-горе изследване в Sustainable Development, което се застъпва за мащабно намаляване на населението, е просто поредната версия на отдавна дискредитирания страх.
Решението на Зевс да намали населението чрез война е представено като „мъдро“, защото увеличаването на производствения капацитет на света е било отвъд въображението на древните гърци. Живеейки в прединдустриална икономика с почти никакъв устойчив ръст на производителността, те лесно са могли да си представят, че по-малко хора ще решат проблема с недостига, но не и че разширяването на ресурсите ще позволи да бъде поддържано по-голямо население. Днес няма оправдание за подобен ограничаващ светоглед.
Глобализираните пазари и съвременните технологии постигнаха това, което дори Зевс не би могъл да си представи в най-смелите мечти на древните. Човечеството отмести ограниченията, които някога са изглеждали толкова неизменни и неизбежни, колкото съдбата на героя в Омировия епос. Днес ние без особени затруднения изхранваме население, което е може би 100 пъти по-голямо от онова, познато на древните гърци.
Ако само обществената мъдрост можеше да догони този напредък.
