За българите, най-очакваната полза от енергийния преход са стабилните или по-ниските цени на енергията, сочи осмото издание на климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка сред 23 000 души във всички 27 държави членки на ЕС.
Попитани какво очакват да донесе енергийният преход, при наличие на няколко отговора, 77 % он българите споменават по-стабилни или по-ниски цени, 74 % – намалена зависимост от вносен нефт и природен газ, а 66 % – забавяне на изменението на климата. Във всички държави членки мнозинството очаква да се забави изменението на климата, от 58 % в Естония до 87 % в Унгария.
За сравнение преди четири години забавянето на изменението на климата е най-често споменаваната полза в България и в 18 други държави членки, ограничаването на вноса на нефт и природен газ се споменава в 8, по-стабилните или по-ниските цени не се споменават.
Днес, по-стабилните или по-ниските цени са на първо място в България и в седем други държави членки, намалената зависимост – в 16, а климатът – в три.
От данните става ясно, че поскъпването на природния газ, горивата за превозни средства, мазут/нафта за отопление или електроенергията „силно“ са намалиле покупателната способност на близо три-четвърти (74 %) от българите през последните 12 месеца (ЕС: 60 %), сред най-високите нива в ЕС, като 23 % посочват „много силно“ отражение (ЕС: 20 %).
За да оцелеят на фона на растящите цени, 50 % споменават свиване на ежедневните разходи за храна или здравеопазване (ЕС: 38 %), сред най-високите нива в ЕС, като 26 % посочват икономии от отоплението. За някои растящите цени на енергията означават повече от икономии: 20 % твърдят, че са задлъжнели, търсили са финансова подкрепа или са забавили плащането на сметки за енергия (ЕС: 16 %).
Промени се наблюдават и при превоза, като повече от половината българи (56%) казват, че растящите цени са оказали влияние върху начина им на ползване на автомобил; 26 % са ограничили пътуванията за основни потребности като пазаруване, час при лекаря или административни задачи; 24 % са се отказали от пътуване в почивните дни, почивка или семейна или приятелска сбирка; 16 % шофират по-бавно, за да пестят гориво; 19 % са заменили личния автомобил с общи пътувания, обществен транспорт или велосипед.
За да успее преходът, 87 % от българите искат ниско въглеродната енергия да стане приоритет (ЕС: 87 %). Слънчевата енергия е на първо място (45 %), следвана непосредствено от ядрената енергия (42 %; ЕС: 28 %), едно от най-високите нива в ЕС, докато вятърната енергия е на опашката (23 %).
Българите искат изграждане на конкурентоспособна европейска промишленост с чисти технологии, като това трябва да се случи с общи усилия, а не самостоятелно: 80 % искат страната им да си сътрудничи по-тясно с другите (ЕС: 68 %), едно от най-високите нива в ЕС, докато 14 % смятат, че страната трябва да разчита предимно на собствените си сили (ЕС: 23 %).
