В началото на седмицата, в която се очаква правителството да покаже проекта си за бюджет за следващата година, Институтът за пазарна икономика традиционно представи своя алтернативен бюджет.
Накратко, философията му е – фискална дисциплина без увеличаване на данъците. Изборът, според ИПИ е между държава, която харчи все повече и търси нови данъци, и държава, която се реформира, освобождава ресурс за частни инвестиции и създава условия за устойчив растеж.
Икономистите от ИПИ предупреждават, че България е изправена пред опасността от десетилетие на бюджетни дефицити, ускорено натрупване на дълг и все по-голям натиск за повишаване на данъците.
Проблемът според тях не е в приходите, а в разходите. През последните 25 години бюджетните приходи се движат устойчиво около 36-38% от БВП, докато публичните разходи вече надхвърлят 40%. Правителственият план предвижда дефицит от 4,3% от БВП през 2027 г. въпреки предложените нови приходни мерки, които ще натоварят икономиката с близо 2 млрд. евро.
Цената на отлаганите реформи расте. Според представените бюджетни прогнози държавният дълг ще достигне 33,3% от БВП през 2027 г., а разходите за лихви растат от 516 млн. евро през 2024 г. до близо 1,8 млрд. евро през 2028 г.
ИПИ обобщава предложенията си:
- Разходи до 38% от БВП и публичен дълг до 30% от БВП. Ясни законови ограничения вместо постоянно разширяване на държавните ангажименти.
- 100 хиляди по-малко заети в публичния сектор за три години. Правило 20/10 (до 20% от всички наети да са в публичния сектор и разходите за персонал да са до 10% от БВП), окончателно премахване на автоматичния ръст на заплатите и намаляване на разходите за персонал с 1,5-2% от БВП.
- Реформа на социалните плащания и субсидиите. Спиране на програмата за лични асистенти, като част от ресурса се използва за услуги за подкрепа, а не пари на човек. Повече подкрепа за действително нуждаещите се и прекратяване на финансирането на неефективни дейности.
- Приватизация през фондовата борса. Публично предлагане на дялове в БЕХ, ББР, „Български пощи“, ДКК и други държавни дружества, както и приватизация на „Топлофикация София“.
- Частни инвестиции в инфраструктура за поне 2% от БВП. Концесии за транспортна свързаност, железници и пристанища, с особен фокус върху Северна България. Така поне част от спестяванията ще може да финансират многогодишни провалени инициативи.
- Повече ресурси и отговорност за общините. Преотстъпване на 2 процентни пункта от подоходния данък и нов модел за финансиране на местни инвестиции за над 4 млрд. евро.
Предупреждението на ИПИ е, че икономическият растеж не може безкрайно да разчита на потребление, кредит и бюджетни дефицити. България вече отчита най-високия реален ръст на потреблението на домакинствата и най-бързото увеличение на разходите за труд в ЕС, както и най-високия ръст на банковия кредит за домакинствата в еврозоната.
„С комунистически похвати пазарна икономика не се прави“: начало на сблъсъка за бюджета
