Хакването на хладилници в супермаркети може да звучи като нещо незначително. Но не е така. Това е предупреждение за икономическите сътресения, които изкуственият интелект (ИИ) може да предизвика в един все по-уязвим свят, отбелязва коментар на Ройтерс.
Само през последните няколко дни неизвестни престъпни групи или държавни субекти стоят зад най-голямата киберкражба в историята (Binance, б.р.), пробива в системите за предупреждение на противовъздушната отбрана на Украйна и спирането на работата на фризери в супермаркети из цяла Европа.
Опитите за пробив в криптирани финансови сметки, както и икономическите и военни саботажи, се превърнаха почти в ежедневие. Според някои оценки в индустрията глобалните щети възлизат на трилиони долари, като броят на целите във финансовия сектор нараства. Ако тази дейност бъде допълнително усилена от модели и системи – за които дори водещи лаборатории за ИИ се опасяват, че биха могли да подкопаят човешките системи и самото човечество – икономическите загуби неизбежно ще нараснат. Може да се наложи преосмисляне на сигурността на инвестициите, а пазарната волатилност може да се засили.
Опасенията относно рисковете за цифровото криптиране в банковия и инвестиционния свят например обикновено се свързваха с евентуалната поява на работещи и мащабируеми „квантови“ компютри – технология, която според много експерти е още далеч в бъдещето.
Но скоростта, с която ИИ вече може да предизвика икономически и финансов хаос – независимо дали е в ръцете на престъпници, държавни структури или дори чрез неконтролирани модели на ИИ – изисква сериозна оценка.
Голяма част от вниманието на финансовите пазари към ИИ е насочено към това дали историческият инвестиционен бум в инфраструктурата за ИИ може да продължи със същия темп, както и каква ще бъде възвръщаемостта за компаниите, харчещи стотици милиарди за мащабиране на тези технологии, и за водещите лаборатории за ИИ.
Миналият месец станахме свидетели на сериозен спад при технологичните акции, породен от съмнения относно гореспоменатите въпроси, на фона на затягане на финансирането и огромни разходи от страна на т.нар. „хипермащабиращи“ компании (hyperscalers). Това от своя страна хвърли сянка върху перспективите за развитие, тъй като съмненията за бъдещи печалби рискуват да забавят изграждането на инфраструктурата.
И все пак, рязкото нарастване на киберрисковете сякаш не е сред основните притеснения в макроикономически план. Това се дължи отчасти на факта, че хакерските атаки досега се разглеждаха предимно като частен проблем, засягащ отделни компании.
В период на засилващо се геополитическо напрежение обаче изглежда, че кибероперациите, подкрепяни от държави, излизат извън рамките на шпионажа и преминават към атаки срещу обществената инфраструктура, сигурността, веригите за доставки и финансовата система. Напълно възможно е те да достигат едно съвсем ново, по-опасно ниво.
Гео-хакинг
Военните лидери по света смятат, че в момента участват в надпревара във въоръжаването, свързана с кибервъзможности и изкуствен интелект (ИИ). Използването на тези технологии в текущия конфликт, включващ Иран, се изтъква като ключов фактор; същото важи и за напредналите способности на Украйна в използването на дронове, които помагат за отблъскването на руската инвазия вече четири години.
Нарастващите бюджети за отбрана в САЩ, Европа и Азия все по-често ще бъдат насочвани към тези сфери – наравно с инвестициите в танкове, кораби и самолети.
Данни, събрани от Съвета за международни отношения (Council on Foreign Relations), показват, че през последните 20 години около 77% от операциите вероятно са били спонсорирани от Китай, Русия, Иран или Северна Корея.
Бизнес лидерите също изразяват нарастваща тревога. В доклад на Световния икономически форум, публикуван по-рано тази година и посветен на основните рискове пред световната икономика, се посочва – въз основа на анкети сред членове и експерти – че опасенията, свързани с киберсигурността, са значителни и продължават да растат.
В списъка на най-належащите рискове попадат „дезинформация и разпространение на невярна информация“, „негативни последици от технологиите с изкуствен интелект“ и „липса на киберсигурност“ – всички те са в челната десетка.
В хоризонт от две години „дезинформацията“ и „липсата на киберсигурност“ се нареждат съответно на второ и шесто място сред най-големите рискове. В десетгодишен план най-значителен ръст в притесненията се наблюдава при „негативните последици от ИИ“ – категория, която се изкачва с 25 позиции нагоре, достигайки пето място.
Съществуват и индикации, че частните инвеститори започват да споделят тези опасения.
Проучване на Британската асоциация на инвестиционните компании (AIC), представено в понеделник, разкрива значителна предпазливост сред членовете ѝ по отношение на цялостното въздействие на изкуствения интелект. Близо три четвърти от анкетираните се тревожат от „дезинформацията“ – опасение, което изпреварва притесненията относно загубата на работни места, ерозията на човешките умения, защитата на личните данни и екологичните предизвикателства.
„Докато инвестиционният бум в сферата на ИИ продължава и инвеститорите печелят, подобни страхове може да остават на заден план“, коментира Ник Бритън, директор „Проучвания“ в AIC. „Но ако настъпи пазарна корекция, компаниите, занимаващи се с ИИ, вероятно ще трябва да положат повече усилия, за да убедят инвеститорите, че могат да осигурят растеж, като същевременно адресират по-широките им опасения.“
При очевидна липса на искане за откуп, хакването на хладилници може да изглежда като безсмислен вандализъм. Но готовността, огромният капацитет и политическият обхват на подобни действия отразяват една по-опасна и непредсказуема глобална среда – такава, която може да излезе доста скъпо.
