Интервю на legrandcontinent.eu с Паскал Лами, бивш генерален директор на Световната търговска организация (СТО) и бивш европейски комисар по търговията, в което обяснява защо китайският промишлен модел нарушава равновесието в световната търговия и какви мерки трябва да предприеме Европейският съюз.
Двадесет и пет години след присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО) Паскал Леми смята, че Европа трябва да отговори на индустриалния максимализъм на Китайската комунистическа партия.
На 11 декември ще се навършат 25 години от присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001 г. Вие лично ръководихте двустранните преговори между Европейския съюз и Китай през 2000 г. Променило ли се е мнението ви за този исторически момент след 25 години?
Анализът ми се промени, но не и първоначалният ми избор. Грешката не беше в присъединяването на Китай. Грешката беше, че Съединените щати, Европейският съюз и Япония не затегнаха правилата на СТО за субсидиите и държавната помощ, преди Пекин да се присъедини. Причината беше желанието им да запазят подкрепата за собствените си големи национални компании — като Boeing, Airbus и Toyota.
Струва си да отбележим един малко известен факт: в края на 1999 г., две години преди присъединяването на Китай, членовете на СТО оставиха да изтече срокът на най-строгата разпоредба в споразумението за субсидиите, без да го удължат. Според нея се нанася сериозна вреда, когато субсидиите надхвърлят 5% от стойността на производството. Китай плати висока цена за присъединяването си към СТО, като се съгласи да ограничи средната си митническа ставка до 10% — равнище значително по-ниско от това в останалите новоразвиващи се икономики. Но като отслаби политиката си по отношение на субсидиите, СТО създаде възможност да не бъде ограничен мащабът на китайската държавна подкрепа, която рязко нарасна след 2010 г. Но като оставим на страна тези исторически бележки, днес ние имаме много по-сериозен проблем с Китай.
Много по-сериозен проблем?
Търговският дефицит на Европейския съюз с Китай достигна 360 милиарда евро през 2025 г., или близо един милиард евро на ден.
Йенс Ескелунд, председател на Търговската камара на Европейския съюз в Китай, описва сегашните икономически отношения по следния начин: „Огромен контейнеровоз с дължина 400 метра, натоварен с 24 000 контейнера, пътува към Европа и се връща почти празен“. Този дисбаланс се задълбочава, защото част от китайските стоки, предназначени за американския пазар, се пренасочват към Европа. През първата половина на 2026 г. китайският износ за САЩ е намалял с 23% спрямо същия период на 2025 г., докато износът за Европейския съюз се е увеличил с 5%.
Този дисбаланс е специфичен за търговските взаимоотношения с Китай. През 2025 г. ЕС всъщност е реализирал общ излишък в търговията със стоки от 128 милиарда евро. Ако изключим Китай, европейският излишък достига близо 490 милиарда евро. Следователно Европа няма общ проблем с конкурентоспособността си в търговията със стоки. Тя има сериозен проблем във взаимоотношенията си с Китай, какъвто няма с нито един от останалите си търговски партньори.
Европейската политика по отношение на Китай не е ли в процес на промяна?
Тя се променя с много бързи темпове, макар че много хора смятат тази тенденция за нетрайна. Но начинът, по който подхождаме към този проблем, остава структурно неподходящ.
Нека вземем един съвсем скорошен пример. На 9 юли Европейската комисия започна антидъмпингово разследване на вноса на патешко месо от Китай. Буквално на следващия ден Китай обяви, че спира временно целия си износ на хелий — газ, без който производството на полупроводници е невъзможно. Пекин обоснова тази мярка с прекъсванията на доставките, причинени от войната в Иран, и това обяснение вероятно е достоверно. Но разликата в подходите е много показателна.
В какъв смисъл?
От едната страна е европейската търговска защита, която действа продукт по продукт, чрез строго регламентирани юридически процедури, контролирани от Съда на Европейския съюз и с ясно разписан календар за няколко месеца. От другата страна Китай използва произволни административни инструменти, които се въвеждат в рамките на един ден и могат да засегнат цял един отрасъл. Следователно Европейският съюз се изправя срещу конкурент, който планира действията си по отрасли и реагира в рамките на няколко дни, използвайки инструменти, създадени за съвсем различен вид конфликт.
В Германия обаче нещата започват да се променят…
Да, и това е нещо ново. Германската асоциация на машиностроителната промишленост (VDMA) вече настоява за изравнителни мита върху групи продукти и за обръщане на тежестта на доказване. Главният изпълнителен директор на Volkswagen Оливер Блуме, чиято компания беше сред основните противници на европейските изравнителни мита през 2024 г., сега настоява за мита върху хибридните автомобили, внасяни от Китай.
На френско-германската среща на високо равнище през юли канцлерът Фридрих Мерц заяви, че „се подразбира от само себе си, че трябва да се справим с този дисбаланс, защото той е във вреда на нашата промишленост“, а президентът Макрон поиска Комисията да може да действа чрез спешни мерки, вместо да провежда продължителни разследвания. Двете правителства се ангажираха да следват общ план по отношение на Китай, а подготвителните разговори вече са в ход предвид посещението на европейския комисар по търговията Марош Шефчович в Пекин.
Какво отговаря Пекин на тези критики?
Най-общо Пекин твърди, че става дума просто за разлика в конкурентоспособността и че няма основание да се говори за свръхпроизводствен капацитет.
Но това така ли е?
И да, и не. Вярно е, че Китай разполага със законни сравнителни предимства благодарение на размера на вътрешния си пазар, на стратегически насочената и решително провеждана индустриална политика, както и на по-ниските разходи за единица продукция. Но тази констатация е непълна.
Истинският въпрос е друг. Тази икономически гигант се е изградил във взаимодействие с останалия свят по начин, който поражда структурни макроикономически дисбаланси.
Като дял от БВП китайският излишък не е безпрецедентен. Излишъкът по текущата сметка на Германия например надхвърляше 7% от БВП през по-голямата част от 2010-те години.
Но Китай е втората по големина икономика в света, а търговски излишък от 1 200 милиарда долара, какъвто страната отчете през 2025 г., няма прецедент като абсолютна стойност.
Затова дебатът за сравнителните предимства често прикрива три трудно оспорими реалности.
Кои са те?
На първо място са субсидиите, за които вече споменах. Мащабът на подкрепата, предоставяна от китайското правителство, е безпрецедентен.
Според базата данни MAGIC на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в периода 2005–2024 г. предприятията, базирани в Китай, са получавали средно между три и осем пъти повече държавна подкрепа спрямо оборота си, отколкото предприятията в страните от ОИСР.Също според ОИСР държавната подкрепа е причина за 60% от увеличението на световния пазарен дял на китайските компании след 2005 г. Международният валутен фонд смята, че бюджетните разходи на Китай за индустриалната му политика възлизат на около 4% от БВП годишно.
Производителят на автомобили BYD добре илюстрира реалните конкурентни предимства на Китай днес. И все пак според Института в Кил дори тази компания е получила директни субсидии на обща стойност 2,1 милиарда евро през 2022 г., равняващи се на 3,5% от оборота ѝ2. Освен BYD има държавни предприятия или такива подкрепяни от държавата, които получават още по-големи помощи спрямо оборота си и чието съществуване не зависи от тяхната рентабилност. През август 2025 г. близо 30% от китайските промишлени предприятия са работили на загуба, в сравнение с около 20% преди пандемията.
Все повече анализатори разглеждат структурата на тези дисбаланси през призмата на паричната политика. Споделяте ли това мнение?
Отчасти да. Това е втората реалност. Валутните курсове показват, че китайската валута е подценена. Търговският излишък на Китай би трябвало да доведе до поскъпване на юана. Вместо това реалният ефективен валутен курс се е понижил с около 15% от март 2022 г. насам.
Но по-сериозните оценки за степента на подценяване на юана варират между 16% и 30%3. Този начин на действие не е тайна за никого: китайските банки отново започнаха да натрупват чуждестранни активи, за да ограничат поскъпването на националната валута. Споделям мнението на Гита Гопинат, Пиер-Оливие Гуринша и Елен Рей: няма никакво съмнение, че китайският юан е подценен4. Независимо дали става дума за съзнателен избор валутата да бъде подценявана, или за въздействие на китайските парични власти върху вътрешната инфлация, това подценяване осигурява значително конкурентно предимство.
Каква е третата реалност?
Слабостта на вътрешното потребление. Отдавна обещаваното пренасочване на промишленото производството към вътрешното търсене все още не се е състояло.
Още през март 2007 г. Вън Цзябао формулира прочутите си „четири не-та“: според него китайският икономически растеж е „нестабилен, небалансиран, некоординиран и нетраен“5. Оттогава нищо не се е променило. Делът на вътрешното потребление от БВП е бил 39,8% през 2005 г., а през 2024 г. все още е 40%. За сравнение, през 2024 г. той е бил 53% от БВП в Европейския съюз и 68% в Съединените щати. Петнадесетият петгодишен план отново засяга този въпрос, но едновременно с това се ангажира да освободи „производителните сили от ново качество“ — тоест да засили модела, основан на инвестициите и износа.
Предупреждението, отправено от Си Дзинпин през 2021 г. срещу опасността да се попадне в „капана на социалните помощи, които насърчават мързеливите“, може би илюстрира по-добре от много други официални документи положението в Китай.
Смятате ли, че това е последица от определена политика и стратегия?
Да, но не само. Спукването на имотния балон доведе до такова намаляване на богатството на домакинствата, че китайските семейства все още усещат последиците. Продажбите на автомобили на вътрешния пазар намаляват в продължение на десет последователни месеца, докато техният износ скочи с близо 90%. При обща задлъжнялост, надхвърляща 300% от БВП, Пекин изглежда се стреми преди всичко да намали дълга си.
Как обяснявате политиката на Китайската комунистическа партия?
Да се залага на потреблението предполага или увеличаване на данъците, за да се финансира социална държава, която да намали необходимостта от спестявания „за черни дни“, или поемане на допълнителен дълг. Партията отказва и двата варианта. Така нетният износ остава единственият източник на растеж, който да не увеличава задлъжнялостта. Именно тук аргументацията на Пекин се проваля, дори и според теорията на Рикардо.
Наистина ли Рикардо е сред любимите автори на Си Дзинпин? В крайна сметка, с доктрината си за индустриалния максимализъм7 Комунистическата партия по-скоро е напът да разруши световната търговия…
Да, Китай е напът да унищожи системата на отворената световна търговия.
В своите „Принципи“ Рикардо обяснява, че когато една страна е най-добра във всичко, тя постепенно вижда как нейните предимства се поглъщат от валутния курс и заплатите, така че в крайна сметка всяка се специалицира в това, което прави относително най-добре. Китай е блокирал този механизъм. Контролът върху капитала и държавната намеса поддържат валутата подценена, а много високото равнище на спестяванията ограничава потреблението. Ръстът на производството, който би трябвало да доведе до повишаване на заплатите и увеличаване на вноса, е насочен към износа.
Нито един от ключовите участници в международната търговска система ли не е предвидил подобен сценарий?
Не. Системата, изградена през 1947 г. и реформирана през 1995 г., се основаваше на логиката на Рикардо. Всяка държава трябваше да се специализира, да произвежда и да търгува с определени стоки, а изкривяванията постепенно трябваше да се корегират малко по малко, продукт по продукт, доставчик по доставчик.
Азиатският модел, известен като „полет на дивите гъски“9, сякаш потвърждаваше тази логика. Япония първо се специализира в текстилната промишленост, след което Южна Корея и Тайван поеха щафетата, преди да предадат своя опит и ноу-хау на останалите страни от Югоизточна Азия. Сравнителните предимства се променят, а държавите изоставят някои отрасли, когато преминават към по-високотехнологично производство. Никой не си беше представял, че една държава, само благодарение на размера си, може да не остави нищо за останалите. Китай обаче продължи да произвежда текстил и играчки, като същевременно развиваше производството си на стомана, химикали, слънчеви панели, батерии, автомобили, металообработващи машини, полупроводници и лекарства. Делът на Китай в добавената стойност на световното промишленото производство се увеличи от 8,5% през 2004 г. на 28% през 2024 г. За същия период делът на Европейския съюз спадна от 25% на 17%.
По-конкретно какво това означава за едно европейско прадприятие?
Че то не се конкурира с китайските си съперници при равни условия — нито на китайския пазар, нито където и да било другаде.
Европейският производител на металообработващи машини вече не се конкурира просто с китайски производител от същия отрасъл, който използва същото оборудване. Срещу него стои цяла една държава, която разполага с дългосрочен план, местна администрация, решена твърдо да поддържа дейността на предприятието, за да запази работните места, и държавна банкова система, готова да продължи да отпуска кредити за да поддържа това предприятие независимо от пазарните условия или икономическата конюнктура.
Според Шумпетер позволяването на „съзидателното разрушение“ изпраща полезен сигнал от гледна точка на ефективността: изчезването на дадено предприятие показва, че то е използвало ресурсите си по-неефективно от конкурентите си. Но когато едно предприятие оцелява преди всичко благодарение на способността си да получава държавни средства, този сигнал изчезва. Тогава икономическият аргумент в полза на свободната, а не на нелоялната конкуренция вече не е валиден.
Можете ли да дадете пример?
Най-показателен е секторът на слънчевата енергия. През 2007 г. Европа произвеждаше близо 30% от фотоволтаичните клетки в света. Днес делът ѝ е едва около 1%. Тя вече не произвежда нито една силициева платка, а са останали само няколко завода за полисилиций. Кевин Ръд описа прекрасно логиката на Пекин: тези огромни субсидии са временни и ще бъдат прекратени, след като чуждестранните конкуренти бъдат елиминирани. Тогава цените ще могат отново да се повишат до равнището, подходящо за китайските производители, тъй като вече няма да съществуват други източници на доставки10. Връщането към нормалното положение може да отнеме много време, защото възстановяването на една верига на доставки изисква години, понякога десетилетия. Междувременно капиталът се изтегля и търси по-сигурни убежища.
Защо традиционната търговска защита не е достатъчна?
Това е интересен въпрос. Бихме могли да си кажем, че проблемът е просто в скоростта на действие, но че разполагаме с достатъчно добра правна рамка за справяне с подобна извънредна ситуация. Всъщност именно това беше първоначалната реакция на Европейската комисия: да направим същото, но по-бързо.
През 2024 г. Комисията започна 33 разследвания за търговска защита, рекорд след 2006 г. През 2025 г. те бяха 32, докато в исторически план средногодишният им брой е около 12. Само за една година броят на действащите мерки се увеличи от 199 на 232. Основният недостатък е, че разходите за обработване на досиетата нарастват с увеличаването на техния брой. Система, която изисква нови анализи, нови разследвания за нанесените вреди и нови оценки на причинно-следствената връзка за всеки отделен продукт, винаги ще бъде в неизгодно положение срещу нарушаването на цяла една верига на доставки.
Какво трябва да направи Европейската комисия в тези условия?
Да действа върху обемите. На практика тя вече разбра това: всичките 16 процедури, започнати срещу Китай през 2025 г., се основават на констатацията за значителни изкривявания в китайската икономика. Тази констатация се отнася за множество продукти.
По-общо, какво трябва да направи Европа? В наскоро публикуваното иследване за Институтите „Жак Делор“11 говорите за план А и план Б: преговори или създаване на нова рамка.
Преговорите за търговията и инвестициите, започнали на 29 юни тази година, обхващат пет области: възстановяване на равновесието в търговията и инвестициите; контрол върху износа; интелектуалната собственост; реформа на Световната търговска организация и съвместен механизъм за наблюдение на търговските потоци. Първият тест беше през септември при хибридните автомобили. Месечният им внос нарасна от 3800 броя през октомври 2024 г. на 50 000 от юли 2026 г., при положение че върху тях се прилага само стандартното мито от 10%. Европейската комисия поиска от Пекин доброволно да ограничи износа им.
Според мен Европа е на повратен момент в отношенията си с Китай. Или Пекин ще приеме да възстанови равновесието в търговията, или Европейският съюз ще трябва значително да засили търговската защита, за да предпази своята промишленост. Трябва да дадем реален шанс на преговорите. Но план А има стойност само ако е подкрепен от надежден план Б, защото Китай изглежда вече залага на това, че в крайна сметка Европа ще отстъпи.
При положение че план Б вече е в процес на изготвяне, какво реално можем да очакваме от тези преговори?
Много малко. Документът, в който Пекин излага позицията си, засега не съдържа никакви съществени отстъпки. Това, което Китай може да предложи, е да купува повече стоки. Страната прояви интерес към увеличаване на вноса на оборудване за производство на полупроводници — единственият голям европейски износен продукт, който би могъл да допринесе за известно подобрение на баланса, но възможностите са ограничени по съображения за сигурност. Вероятният резултат ще бъде недостатъчно и закъсняло предложение, чието изпълнение ще отнеме една или две години.
Според мен трябва да бъдат изпълнени три условия: действително ограничаване на обемите на износа в отраслите, в които е доказана нанесена вреда; включване на въпроса за валутния курс в дневния ред на Международния валутен фонд и Г-20; поемане на ангажимент относно производствения капацитет в отраслите, набелязани от Пекин в специалната му кампания срещу „инволюцията“ (връщане към предишните обеми)12.
Върху каква институционна рамка за възсатновяване на равновесието се основава вашият план Б?
Върху модел, който вече съществува: регламента за стоманата, влязъл в сила на 1 юли. Той беше приет само за осем месеца — рекорд за Брюксел. Официалната му цел е да отговори на глобалния свръхкапацитет. Обемът на безмитния внос беше намален с около 47%, а за количествата над определената квота се налага мито от 50%. Точно от това се нуждае Европа във всички отрасли, изложени на подобни структурни сътресения.
Как това би функционирало на практика?
Механизмът се основава на няколко принципа. Първо, обосновката му: да се противодейства на вредните последици от структурните дисбаланси. Какво би го задействало? Разследванията ще започват въз основа на поведение, наблюдавано по цялата верига на доставки, а не отделно за всяка тарифна позиция. Съответните признаци са известни: непрекъснато нарастване на вноса; цени под установените производствени разходи; производствен капацитет, надвишаващ вътрешното търсене; високо равнище на държавните субсидии; признаци за намеса с цел поддържане на валутата на ниско равнище. След като веднъж бъде определен обемът на вноса, всичко става автоматично: когато квотата бъде изчерпана, започва да се прилага митото за количествата над нея, без да е необходимо ново решение.
Защо тарифна квота, а не обикновена количествена квота?
В крайна сметка основният въпрос действително е в количествата, но се използва тарифна квота: ниско мито до определен обем и високо мито над него. Причината е юридическа — така се спазват правилата на СТО, както винаги е настоявал Европейският съюз. Едно чисто количествено ограничение противоречи на член XI от ГАТТ, докато член XXVIII позволява предоговоряне на обвързаните митнически ставки и следователно въвеждане на тарифни квоти. Обемите се разпределят по държави въз основа на историческите търговски потоци, както беше направено при защитната мярка за стоманата през 2018–2019 г. Така се запазват пазарните дялове на доставчиците, които са спазвали правилата, а Пекин получава предварително известен лимит.
Предлагате също правилата за произход да бъдат заменени с правила за собственост. Какво би означавало това?
Ще се разшири прилагането на подхода, известен като „топене и изливане“ (melt and pour)13. Продукт, произведен с китайска суровина, ще си остане китайски, дори ако заводът се намира в Мароко или Унгария. Произходът ще се определя според собствеността и състава, а не според крайния етикет за произход. Правилата за етикетиране също ще бъдат затегнати. Това съответства на неофициалните предложения на пет държави членки. Целта е да се попречи на компании собственост на китайски капитали, разположени в Мароко или Унгария и използващи китайски суровини, да бъдат използвани за заобикаляне на ограниченията.
Настоявате за политическо измерение, което е поне толкова важно, колкото икономическото: фонд за солидарност срещу ответните мерки.
Защото ответни мерки ще има, ако план Б бъде задействан. Те ще бъдат насочени именно срещу държавите членки, които могат да повлияят на формирането на квалифицирано мнозинство. Преди дебата в Комисията през май китайска медия публикува списък продуктите, които могат потенциално да бъдат засегнати: козметика, алкохолни напитки, месо и луксозни стоки. Това е списък на стоки идващи от Франция, Испания и Италия. Този фонд за солидарност ще бъде неразделна част от същия регламент и ще се финансира от приходите от митата върху вноса над квотите с цел да се компенсират Средствата ще служат за компенсиране на държавите членки и уязвимите отрасли. По информация от Брюксел Комисията в момента подготвя подобен механизъм. Всъщност, ако разпределението на разходите не бъде предварително уредено, заплахата, която стои зад план А, има малки шансове да бъде възприета сериозно в Пекин.
Трябва да сме наясно какво този инструмент не може да направи: той няма да позволи да спечелим битката за критичните тесни места във веригите на доставки. Забрана за износ на хелий или ограничаване на лицензите за критични минерали може да парализира европейските производствени вериги за няколко седмици и дори промяна в търговските правила на ЕС не би променила нищо в краткосрочен план. Този инструмент е ограничен, но по-лесно реализируем. Той има за цел да даде на европейските преговарящи допълнителен лост, като им осигури резервен вариант в рамките на текущите преговори с Китай.
Пет държави членки се позовават на националната сигурност, за да обосноват тези мерки за защита. Защо отхвърляте този подход?
Защото Европейският съюз би се отрекъл от собствените си принципи, ако възприеме американско тълкуване, което сам оспорва — тълкуване, според което националната сигурност може да бъде изтъквана като основание във всяка ситуация.
Европейският съюз подаде жалба срещу Съединените щати, когато през 2018 г. Вашингтон се позова на националната сигурност, за да обоснове митата върху стоманата и алуминия. В Женева ЕС винаги е отстоявал позицията, че член XXI не може да бъде оставен единствено на преценката на всяка отделна държава. Многократно е заявявал и че този член трябва да подлежи на разглеждане от механизма за уреждане на спорове. Позоваването на това изключение за справяне със свръхпроизводствения капацитет би поставило Европа на страната на тълкуването, срещу което тя се бори от почти десетилетие.
А какво да кажем за валутата? Споменахте разминаването във валутния курс. Възможно ли е то действително да се превърне в проблем на търговска политика?
Това може да се разглежда по същия начин — като измеримо поведение, а не просто като резултат. Гопинат, Гуринша и Рей са прави, когато твърдят, че е грешка валутният курс на юана да се превръща в условие за всяко споразумение. Валутният курс отразява цялостната икономическа политика на Китай, основана върху резервите, и „когато се оказва натиск за реформа на валутния курс, се създава конфликт“14. Но намесата, насочена към предотвратяване на поскъпването на валутата, е измерима мярка, която може да бъде обект на докладване, включително когато се осъществява чрез държавните банки. Освен това Китай продължи да купува чуждестранна валута и през 2025 г. Следователно това може да се използва като основание за задействане на системата, а реалният валутен курс да служи като критерий за отмяна на мерките в следващия етап.
Откъде да се започне?
Съветът на Европейския съюз първо трябва да използва правомощията, които му предоставя член 219 от Договора за функционирането на Европейския съюз — правомощия, които никога досега не са били използвани — за да разработи общи насоки за валутната политика спрямо трети държави. След това Европа трябва да информира Международния валутен фонд и Г-20 за тази си позиция. Европа не може да иска от другите да обсъждат валутните въпроси, ако самата тя не е готова да го направи.
Последният елемент от вашето предложение, може би и най-впечатляващият, е да се определят предварително условията за отмяна на мерките. Защо това е толкова важно?
Разумен ориентир би бил връщането на китайския промишлен излишък до приблизително една десета от вноса на стоки в останалата част на света, което равнище той достигаше преди срива на имотния пазар.
Критериите за прекратяване на мерките изискват промени в данните, които могат да бъдат проверени, а не просто поредица от декларации за намерения. Предварителното им публикуване е това, което би направил един субект, спазващ правилата, когато упражнява правомощия, предоставени му именно от тези правила. Така той обяснява на партньорите си какво прави, защо го прави и кога ще спре. Регламентът за стоманата предвижда дата за преразглеждане. Предложеният тук инструмент трябва да има конкретна количествена цел.
Двадесет и пет години по-късно какви изводи можем да направим за бъдещето на самата система?
В момента Европа е най-големият единен пазар, който разполага с висока покупателна способност и който остава отворен за китайските стоки. Следователно Пекин се нуждае от достъп до този пазар и затова отговаря по-скоро със заплахи, отколкото с предложения. Европа е също така най-голямата икономика, която продължава да се придържа към една търговска система, основана на правила. Ето защо други държави, като Япония, Южна Корея и Канада, следят толкова внимателно как тя управлява тази криза и защо подходът ѝ по този въпрос е също толкова важен, колкото и целта.
Архитектите на споразумението от 1995 г. бяха убедени, че пренастойването ще се осъществява от само себе си: ако една държава произвежда прекалено много, цените, заплатите и стойността на валутата ѝ ще се повишават, докато тя не съкрати производството. Този механизъм не работи при най-голямата промишлена сила в света, защото правилата не са били създадени за участник, способен да го неутрализира. Европа трябва внимателно и прозрачно да използва съществуващите инструменти в рамките на системата и да разработва липсващите регламенти заедно с онези, които са готови да ги приемат, вместо да чака ситуацията да се промени или някой друг да формулира новите правила. Тя трябва също да подобри собствената си конкурентоспособност, като започне с бързото завършване на интеграцията на вътрешния си пазар там, където все още има пропуски — във финансите, енергетиката и свързаността.
Източници:
- Делегация на Европейския съюз в Китай (@EUdelChina), публикация в X, 27 май 2026 г.
- Франк Бикенбах и съавтори, Foul Play? On the Scale and Scope of Industrial Subsidies in China, аналитичен доклад на Института в Кил, април 2024 г.
- Брад Сетсър, „Ренминби изглежда е подценен с 30%“, Съвет за международни отношения, 1 септември 2026 г.
- Гита Гопинат, Пиер-Оливие Гуринша и Елен Рей, „Не обвинявайте подценения юан за глобалните дисбаланси“, The Economist, 28 юли 2026 г.
- Вън Цзябао, пресконференция след петата сесия на Десетото Общокитайско събрание на народните представители, Пекин, 16 март 2007 г.
- Си Дзинпин, „Последователно насърчаване на общия просперитет“, реч пред Централната комисия по финансови и икономически въпроси, 17 август 2021 г.
- Лу Фън, „Индустриалният максимализъм: икономическата доктрина на китайския век“, в Le Grand Continent, 2026 г.
- Давид Рикардо, Принципи на политическата икономия и данъчното облагане (1817).
- Канаме Акамацу, „Исторически модел на икономическия растеж в развиващите се страни“, 1962 г.
- Кевин Ръд, За Си Дзинпин: как марксисткият национализъм на Си оформя Китай и света, Oxford University Press, 2024 г.
- Паскал Лами, Никола Кьолер-Сузуки и Виктор Луис до Прадо, „Нов инструмент на ЕС за структурно възстановяване на равновесието в отговор на китайския износ“, аналитичен документ на Института „Жак Делор“, 2 октомври 2026 г.
- Инволюция (neijuan, 内卷) — в Китай терминът обозначава ожесточена и безплодна конкуренция, при която предприятията водят ценова война за сметка на маржовете си, без да постигат повишение на производителността. Явлението засяга най-вече отрасли със свръхкапацитет, като слънчевата енергия, електрическите автомобили, батериите и стоманата. През юли 2024 г. китайските власти започват да осъждат този вид „инволюционна конкуренция“, а през юли 2025 г. стартират официална кампания срещу нея.
- „Топене и изливане“ (melt and pour) — подход за определяне на произхода на стоките въз основа на произхода на използваните материали.
- Гита Гопинат, Пиер-Оливие Гуринша и Елен Рей, цитираният по-горе труд.
