Като намалява разходите и увеличава покупателната способност, технологиите разширяват търсенето и подкрепят заетостта в други сектори на икономиката. Макар че някои работници ще трябва да преминат през болезнен преход, историята ни дава основания да очакваме по-високи заплати и по-добри условия на труд, отбелязва Нейтън Смит в анализ за изданието Human Progress…
В една от сцените в романа на Джон Стайнбек „Гроздовете на гнева“, чието действие се развива в Оклахома в средата на 30-те години на ХХ век, пристига трактор и един човек на машината изведнъж върши работата на сто души. Семействата на селскостопанските работници, подобно на семейство Джоуд – главните герои в романа, – са прогонени от земята си. Следва трагедия, докато семейството се отправя на запад, където обещаната работа се оказва изключително трудно достъпна. Днес, с разпространението на изкуствения интелект в икономиката, старият страх, че машините ще лишат хората от работа, отново набира сила.
Технологиите обаче се развиват от векове, пренасочвайки работниците между различни професии, отрасли и региони, без да правят човешкия труд излишен. През последното столетие, когато машините изтласкват милиони американци от земеделието, повечето работници се преместват във фабриките, малките населени места и големите градове. В крайна сметка те заживяват по-комфортно от своите предшественици, обработвали земята. Икономиката на изкуствения интелект вероятно ще следва същия път: ще унищожава работни места, но и ще създава по-добри.
В терминологията на инженерите, работещи в областта на изкуствения интелект, изразът „човек в цикъла“ (human in the loop) означава човек, който проверява, одобрява или коригира действията на автоматизирана система. Този израз обаче описва и много по-широк процес. Инструментите и машините непрекъснато спестяват човешки труд, но хората остават част от процеса – вършат онова, което машините все още не могат. А когато машините увеличават общото производство, се появява и допълнителна работа. Икономистът Джоузеф Шумпетер нарича процеса, при който технологиите унищожават стари работни места, компании и отрасли, но същевременно създават нови, „съзидателно разрушение“ (creative destruction). Работниците в една динамична икономика трябва да бъдат адаптивни, но историята ни дава основания да гледаме на загубата на работни места вследствие на изкуствения интелект по-скоро с вълнение, отколкото със страх.
Големият спад на заетостта в земеделието и промишлеността
Загубата на работни места вследствие на технологичния напредък е реална, а земеделието е най-показателният пример. През 1800 г. около три четвърти от американските работници са земеделци. Делът на заетите в селското стопанство намалява през XIX век, но броят им продължава да нараства, като според една историческа статистическа серия достига 11,6 милиона през 1910 г. След това заетостта в земеделието навлиза в продължителен спад. Само между 1948 и 2017 г. тя намалява с 81%, въпреки че селскостопанската продукция почти се утроява. До 2022 г. пряката заетост в земеделието представлява едва 1,2% от всички работни места в САЩ. Днес американците консумират повече храна и отделят много по-малка част от доходите си за нея. През 1929 г. покупката на храна поглъща 23,4% от разполагаемия доход на средностатистическия човек, докато през 2025 г. този дял е едва 9,7%.
Три основни фактора стоят зад намаляването на заетостта в земеделието. Най-важният от тях са технологиите: тракторите, комбайните, по-добрите семена, пестицидите и торовете позволяват на стопанствата да произвеждат повече с много по-малко работна ръка. Нарастващите заплати ускоряват този процес. Когато фабриките започват да предлагат по-високо заплащане, машините, които преди са били твърде скъпи в сравнение с евтиния наемен труд, се превръщат в изгодна инвестиция. Увеличаващото се търсене на храни действа в обратната посока и създава необходимост от повече работници в земеделието, но ефектът му е ограничен. С нарастването на доходите хората купуват повече храна, но не чак толкова повече, тъй като количеството, което един човек може да изяде, има естествена граница. Освен това все по-голяма част от парите, похарчени за храна, отиват за фабрична преработка и ресторанти.
Историята на Стайнбек описва реален срив в земеделския сектор, но нещастията на семейство Джоуд се дължат в много по-малка степен на тракторите, отколкото на Голямата депресия, която не е причинена от технологиите. Милтън Фридман свързва нейната тежест с катастрофалното свиване на паричното предлагане през периода 1929–1933 г. Работните места в градовете изчезват. Всъщност заетостта в земеделието дори нараства в началото на 30-те години, тъй като останалите без работа градски жители се връщат към земеделието. В нормални времена селскостопанските работници постепенно се пренасочват към работни места във фабриките и градовете, които са по-комфортни и по-добре платени.
Промишленото производство следва подобен път няколко десетилетия по-късно. Заетостта във фабриките достига своя връх от 19,6 милиона души през 1979 г., след което постепенно намалява до 2000 г. През следващото десетилетие броят на работните места спада с почти шест милиона под влиянието на международната търговия и растежа на производителността. Оттогава обаче са възстановени около един милион работни места. Изследване на Ball State University приписва приблизително 88% от спада на заетостта в американската промишленост между 2000 и 2010 г. на повишаването на производителността, а не на външната търговия. Така фабриките се превръщат във втория голям пример за загуба на работни места вследствие на технологичния напредък.
Тези преходи не са преминали безболезнено. Някои от работниците, загубили работата си, никога не успяват да възстановят предишните си доходи, а някои населени места се обезлюдяват. Моята баба е израснала в Осгуд, щата Айдахо – по онова време общност на картофопроизводители. Когато посетих мястото през 2024 г., от тази общност беше останало съвсем малко. Но повечето работници, загубили работата си, и особено техните деца, успяват да намерят по-добре платена и по-комфортна работа другаде.
Кои са следващите? Автономните превозни средства може да отнемат работата на милиони шофьори, а изкуственият интелект вече измества значителна част от заетите в обслужването на клиенти. Новото при ИИ е, че той застрашава и високообразовани специалисти, които никога не са очаквали автоматизацията да засегне техния труд. Софтуерните инженери, писателите и преводачите вече усещат сътресенията, а лекарите, адвокатите и преподавателите се питат дали една машина не би могла да върши работата им по-добре. Но изчезването на определени професии не означава изчезване на труда.
Къде отиват изгубените работни места
За да разберем защо работата ще продължи да съществува, трябва да проследим движението на парите. Когато технологиите намаляват разходите в земеделието, храната поевтинява и хората купуват повече от нея. Но същевременно им остават повече средства, които могат да похарчат за нещо друго – здравеопазване, пътувания, ресторанти, образование и нови технологични устройства. Така се увеличават работните места в сектори, в които търсенето е еластично или растежът на производителността е по-бавен.
Да разглеждаме само отраслите, в които работните места намаляват, и от това да заключаваме, че трудът изчезва, е нещо, което икономистите наричат „грешка на композицията“ (fallacy of composition). Това, което е вярно за отделни части на икономиката, невинаги е вярно за нея като цяло. Обичайният модел е технологиите да намаляват заетостта в един или няколко отрасъла, но освободената покупателна способност да подкрепя създаването на работни места другаде, така че общият брой на заетите да нараства.
От 2000 г. насам, докато Съединените щати губят около 4,6 милиона работни места във фабриките, само четири сектора създават близо 24 милиона нови. Новите работни места в здравеопазването и социалните услуги, професионалните и бизнес услугите, развлеченията и хотелиерството, както и складовото стопанство и съхранението на стоки, многократно надхвърлят загубите в промишлеността. Заетостта във всеки от тези сектори нараства по-бързо от населението, като общо те създават повече от пет работни места за всяко едно изгубено във фабриките.
Как работните места стават по-добри
Работните места не просто се възстановяват – с течение на времето те се подобряват. Когато една голяма нова технология повиши производителността в множество отрасли едновременно, както се очаква да направи изкуственият интелект, цялата икономика забогатява. С нарастването на реалните доходи търсенето се увеличава достатъчно бързо, за да могат много отрасли да продават значително повече и да се нуждаят от повече работници, а не от по-малко. Тъй като всеки работник произвежда повече, работодателите могат и трябва да се конкурират по-активно за работна ръка, като предлагат по-високи заплати, по-кратко работно време и по-безопасни и приятни условия на труд.
Модел Т на Хенри Форд е класически пример за тази динамика. Номиналната му цена спада от около 825 долара през 1909 г. до под 300 долара към средата на 20-те години, а продажбите нарастват до милиони автомобили. Ако отчетем инфлацията, понижението на цената е още по-драстично. През 1914 г. Форд прочуто удвоява заплатите до пет долара на ден, за да привлече и задържи работници. От края на XIX до средата на XX век, с разпространението на железниците, автомобилите, електричеството, телефоните и поточните производствени линии, много отрасли следват същия модел. За работниците резултатът е забележителен: значително по-високо заплащане срещу много по-малко часове труд.
Заплатите и работното време не са единствените ползи от съзидателното разрушение. Трудът става и много по-безопасен. Когато през 1971 г. е създадена Американската администрация по безопасност и здраве при работа (OSHA), смъртните случаи сред работниците вече са намалели с приблизително две трети спрямо равнищата отпреди Първата световна война. Машините поемат голяма част от тежкия и монотонен труд, оставяйки на хората повече задачи, изискващи преценка и творчество.
Измерваният ръст на заплатите се забавя от 70-те години насам, успоредно със забавянето на растежа на производителността. Анализът на HumanProgress, който измерва покупателната способност чрез времето, необходимо за изработване на дадена стока или услуга, обаче показва, че един час труд и днес осигурява около 20% повече стоки и услуги, отколкото през 2000 г. Тази статистика и данните от проучванията вероятно подценяват последните подобрения, тъй като и двете използват индекса на потребителските цени, който вероятно надценява инфлацията. Въпреки това бързият ръст на заплатите от средата на XX век не се е завърнал. Една мощна нова технология с широко приложение като изкуствения интелект би трябвало, ако не друго, да сложи край на периода, който икономистът Тайлър Коуен нарича „Голямата стагнация“, и да върне бързото нарастване на заплатите.
Бъдещият разцвет на човешкия труд
През май 2025 г. главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей предупреди, че изкуственият интелект може да унищожи половината от всички начални позиции за служители в офисите и да повиши безработицата до 10–20% в рамките на една до пет години. Goldman Sachs прогнозира, че през следващото десетилетие 15 милиона работници, или 9% от работната сила, ще бъдат изместени от работните си места. Историческият опит обаче поставя тези прогнози под съмнение. Все пак изместването на работници в рамките на десетилетие е различно от равнището на безработица в даден момент. Работниците намират път към нови професии.
Хората ще останат част от процеса по две причини. Първо, изкуственият интелект все още зависи от човека, когато става дума за инициатива, преценка, творчество и критично мислене. Второ, както отбелязва роботикът Ханс Моравец, компютрите се справят много по-лесно със задачи, които са интелектуално „трудни“, отколкото с физически „лесни“ дейности, които почти всеки човек може да извършва. В момента инвестициите в центрове за данни, необходими за обучението и функционирането на ИИ, създават хиляди работни места в строителството. Проучване от 2024 г. на Съвместната комисия за законодателен одит и преглед на щата Вирджиния (Virginia’s Joint Legislative Audit and Review Commission) оценява, че индустрията на центровете за данни, свързани с изкуствения интелект, осигурява 35 000 преки работни места, предимно в строителството.
По подобен начин анализатор на Goldman Sachs прогнозира създаването на 500 000 нетни нови работни места до 2030 г., особено за строителни работници и електротехници, тъй като производственият капацитет на електроенергия трябва да се разшири, за да отговори на нуждите на нарастващия брой центрове за данни. Списание The Economist съобщава за бум на работните места, свързани с изкуствения интелект. С обогатяването на икономиката благодарение на ИИ създаденото от него благосъстояние продължава да привлича работниците обратно в процеса, но вече срещу по-високи възнаграждения.
Историята на Стайнбек заслужава да бъде запомнена не като предсказание или дори като предупредителна история, а като повод да бъдем благодарни, че сме оставили онези времена зад гърба си. Семейство Джоуд поема на път в търсене на работа, дом и по-добро бъдеще за децата си, но намира единствено разочарование. Днешните работници имат много по-добри перспективи, макар че вероятно няма да бъдат пощадени от някои изненади и трудности. Въпреки всичко човешкият труд процъфтява както никога досега, а работата на бъдещето ще бъде още по-добра.
