Анализът на Адриан николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
Подоходното неравенство в България остава най-високото в Европейския съюз. През 2025 г. коефициентът на Джини е 37,7 пункта – с 8,5 пункта над средното за ЕС и значително над стойностите в страните с най-равномерно разпределение на доходите. Лекото понижение спрямо предходната година не променя общото положение: зад високия показател стоят устойчиви разлики в заплащането, възможностите за реализация и достъпа до социална подкрепа, които се проявяват както между регионите, така и между отделните социални групи.
Страните в ЕС имат много големи различия помежду си в подоходното неравенство; коефициентът на Джини варира от 23 в Словакия и 23,4 в Белгия до 35,6 и 37,7 в Латвия и България през 2025 г. Не се откроява и някаква обща тенденция – в 13 от 27-те страни членки неравенството расте от началото на десетилетието, в 14 намалява, но разликите са минимални, в почти всички случаи в рамките на 1-2 пункта. Изключение прави Румъния, където между 2021 и 2025 има спад от цели 7 пункта, което я превръща от една от страните с най-високо неравенство в такава с близки до средните за ЕС стойност. Там обяснението обаче се крие най-вече в икономическата криза, която значително орязва доходи и социални придобивки в обществения сектор.
Регионалните разлики в България са сравними с тези между европейските страни; докато в Габрово и Перник коефициентът на Джини е едва 25, в столицата надхвърля 39, в Стара Загора – 38. Особеностите на регионите до голяма степен предопределят доходната структура – там където неравенството е ниско има по-силно застаряване и съответно пенсиите имат по-голяма тежест в общия доход на домакинствата. Конкурентните местни пазари на труд се характеризират с високо неравенство, както и тези с висока безработица и неактивност сред хората в трудоспособна възраст. И при областите в България обаче няма една посока на развитие, напротив, тенденциите са разнопосочни, на места (Смолян, Враца) има промени с над 10 пункта.
Хронично високото неравенство у нас има няколко основни движещи механизма:
1) Големи разлики във възнагражденията на наетите. Заплатите във водещите икономически дейности са около три пъти по-високи от тези на опашката. Това носи със себе си и регионални диспропорции заради концентрирането на отрасли с високо заплащане – например, ИКТ, енергетика, финанси – и такива с ниско – земеделие, туризъм – в конкретни части на страната. В ситуация с висока заетост и ниска безработица неравенствата на пазара на труд имат още по-голяма тежест.
2) Отчетливи слабости на социалната система. Заради относително малката тежест на социалните плащания, обвързани с доходен критерий в общата социална политики и почти пълно отсъствие на мерки за директна борба с бедността, социалната система в България е сред най-слабите в ЕС в намаляването на неравенството. През последните години има някои плахи примери в обратната посока – свързани най-вече с гарантирания минимален доход и енергийните помощи – но без фундаментално преосмисляне на механизма, насочеността и размера на социалното подпомагане няма как да очакваме значителни подобрения в ефективността.
3) Неравенство във възможностите. В много случаи реализацията на пазара на труда е предопределена от силно неравен старт в семейната среда, който образователната система не може да преодолее. Това води до маргинализиране на значителна част от децата от бедни семейства и такива с малцинствен произход. Важна роля има и достъпът до здраве и качеството на услугите, които допълнително разширяват отстоянието между хората с високи доходи и възможности и останалите.
4) Относително слаб ефект на пенсиите. Пенсионната система у нас има един от най-ниските коефициенти на заместване на доход в ЕС, което разширява разликите между работещи и пенсионери. В България пенсионната политика има особено значение заради застаряването – най-големият спад в неравенството в последните години е следствие от еднократно извънредно увеличение на пенсиите, но този ефект вече е до голяма степен изконсумиран от изпреварващия ръст на доходите от заетост.
5) Значителна сива икономика. Ролята на сивите практики на пазара на труд означава, че официалните данни често подценяват реалните заплати на част от хората в дъното на доходната структура. Отказът от декларирана заетост също такава ограничава достъпа до социални права..
Важно е да отбележим, че неравенството в дохода не е непременно нещо лошо; до определено равнище то действа по-скоро стимулиращо за икономическото поведение, тъй като високите заплати мотивират работниците (и младите хора, на които предстои да навлязат на пазара на труда) да целят високо образование и производителност, както и стимулират предприемачеството. Прекомерно високото неравенство обаче ограничава реализирането на потенциала на мнозина, оттам възможностите за икономически растеж.
Загубените пет години за свиване на неравенството в страната с най-висок коефициент на Джини в ЕС са до голяма степен обясними – в период на политическа несигурност и честа смяна на правителства трудно се прави фундаментално преосмисляне на социалната система, помощите и политиките на пазара на труд. Този период обаче отмина, и с него извиненията да не се адресират основните социални проблеми и да се отлагат решенията.
