Фискалната децентрализация от 2003–2007 г. по същество работи. Резултатите обосновават въвеждането на механизъм за споделяне на преизпълнението на приходите от ДДФЛ между общините и централната власт, който създава стимули за разширяване на местната данъчна база.
Това е сред изводите на анализ, изготен от Пламен Ненов, член и секретар на Съвета за икономически анализи, създаден преди няколко години като част от Министерски съвет.
Анализът на тема „Фискална децентрализация, която работи: поуки от реформата от 2003 г.“ припомня, че през 2003 г. в България е проведена реформа, която за първи път предоставя на общините частично право върху растежа на местната данъчна база по данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ). До 2002 г. общините формално получават 50% от събрания на тяхна територия ДДФЛ, но реалната пределна възвръщаемост от допълнителните приходи е практически нулева. Причината е, че преизпълнението на планираните данъчни приходи намалява субсидията или увеличава вноската към централния бюджет със същата сума. Реформата от 2003 г. запазва тази обвързаност при планираните приходи, но променя третирането на преизпълнението – част от него, до 20%, вече остава в общината, която го е реализирала. Възможността общините да задържат част от преизпълнените данъчни приходи съществува до 2007 г.
Важна особеност на реформата е, че отделните общини получават различно увеличение на преотстъпения им дял от ДДФЛ. По-голямото увеличение на този дял предполага по-силен стимул за разширяване на местната данъчна база, тъй като общините получават възможност да задържат част от преизпълнението на данъчните приходи. Анализът използва различията в законоустановените дялове, за да оцени възможния причинно-следствен ефект на въведените фискални стимули върху местната икономическа активност и данъчната база.
Резултатите показват, че реформата води до повече от пропорционално нарастване на местно събрания ДДФЛ спрямо увеличението на законоустановения дял. Това е съпроводено с разширяване на данъчната база и увеличение на отчетената местна заетост, особено в преработващата промишленост. Възможен механизъм е наблюдаваното пренасочване на общинските разходи към заплати и текуща издръжка, което може както да стимулира местното търсене и създаването на нови работни места, така и да насърчи формализирането на съществуваща заетост и възнаграждения. Ефектите върху общата заетост и данъчната база са концентрирани в по-малките общини от категории 3–5, които традиционно имат по-ниски равнища на заетост и икономическа активност.
Според съвета предимство на този подход спрямо други възможни конфигурации на фискалната децентрализация е, че страната вече разполага с институционален опит от периода 2003–2007 г.
