Страните от еврозоната се интегрират по-бързо със Съединените щати, отколкото помежду си, заяви в понеделник заместник-председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Борис Вуйчич. Според него тази тенденция прави блока по-уязвим към икономически сътресения в момент на нарастващо геополитическо напрежение.
Това наблюдение разкрива парадокс, който стои в основата на дългогодишните усилия на Европейския съюз за създаване на истински единен капиталов пазар: европейските спестявания все по-често се насочват към САЩ, докато националните граници продължават да фрагментират инвестициите в рамките на самия блок.
Позовавайки се на проучвания на ЕЦБ, Вуйчич посочи, че пречките пред трансграничните инвестиции в акции между еврозоната и САЩ са намалели с една четвърт от 2014 г. насам – спад, който е повече от два пъти по-голям от този на бариерите вътре в самата еврозона.
„Прави впечатление, че се интегрираме по-бързо със Съединените щати, отколкото помежду си“, отбеляза той в реч на финансова конференция в Дъблин.
По думите му, поуките относно начините, по които Европа може да повиши своята устойчивост, се различават от тези за други големи икономики, като Съединените щати и Китай, които се ползват от предимствата на мащаба по естествен път. Европа трябва да открие силата си в дълбочината на своята интеграция – като надмогне гледната точка на отделните държави членки и възприеме една истински европейска перспектива.
Когато дадена държава бъде засегната от сътресение по-тежко от останалите, интегрираните системи помагат за споделяне на тежестта. Това важи за пазарите на енергия и електроенергия, където физическите връзки и общите търговски центрове способстват за сближаване на цените. Същото се отнася и за финансовите пазари, където инвеститорите оперират отвъд националните и регионалните граници. Трансграничните инвеститори разпределят печалбите и загубите. Банките, които оперират отвъд националните граници, могат да спомогнат за поддържането на кредитирането в ситуации, когато вътрешните условия са неблагоприятни.
Данните са красноречиви. Проучване на ЕЦБ показва, че около 70% от шоковете в производството на ниво отделни щати в САЩ се поемат чрез пазарите и фискалните трансфери, като основната част от тази функция се изпълнява от капиталовите пазари. В еврозоната този дял е значително по-нисък – около 30%, като капиталовите пазари поемат едва 5 до 10% от шока, подчертава зам. председателят на ЕЦБ.
Вуйчич също така посочи данни, според които фрагментираните капиталови пазари в Европа правят икономиката по-малко устойчива.
Днес фрагментацията ни пречи да реализираме своя европейски потенциал, отбелязва Борис Вуйчич. Той изтъква, че твърде често националните правила, стандарти и процедури се разминават, което принуждава компаниите да се съобразяват с множество правни и регулаторни режими, когато извършват трансгранична дейност. Тези различия действат като вътрешни мита: според оценки на ЕЦБ те се равняват на мито от около 67% за стоките и 95% за услугите. Макар това да е горната граница на оценките, посланието е ясно: правенето на бизнес отвъд националните граници в рамките на Единния пазар е скъпо.
Проучвания на ЕЦБ показват, че по време на сътресението, предизвикано от COVID-19, фирмите, чиито акционери са предимно местни, са съкратили инвестициите си с около 20% повече в сравнение с компании, които имат международна база от инвеститори. Освен това, за разлика от американските фирми, европейските компании са склонни да ограничават инвестициите си, когато цените на петрола се повишат, добави той.
„В една фрагментирана Европа инвестициите се превръщат в основния механизъм за корекция при възникване на сътресение“, казва още Вуйчич.
