Сметната палата констатира, че разходите за заплати за периода 2020-2025 г. са скочили над 2 пъти, като ръстът им изпреварва увеличението на приходите от данъци и икономическия растеж, води до по-голям дефицит и емитиране на нов дълг.
Това става ясно от извършения одит за въздействието на промените в нормативните актове върху държавния бюджет и показателите на Консолидираната фискална програма (КФП) за периода 01.01.2020 – 31.05.2026 г. Той е поръчан от Народното събрание и изпратен в определения срок – 30 октомври 2026 г.
Одитираният обект е Министерството на финансите (МФ), като анализираните данни са до 30.06.2026 г.
Установено е, че промените в нормативните атове не осигуряват устойчивост на събраните приходи за сметка на постоянното нарастване на разходите за персонал, които заемат основен дял в общия размер на разходите по КФП. Това нарушава баланса на публичните финанси, свива ресурса за инвестиции и налага системно емитиране на дълг, който се трансформира от инструмент за инвестиции в механизъм за покриване на текущи нужди.
В динамиката на приходите се наблюдават два подпериода:
- 2021–2022 г.: В условията на инфлация БВП нараства номинално по-бързо от данъчните приходи поради антикризисните мерки (намалени ставки на ДДС, данъчни облекчения и освобождаване от акциз на електроенергия, газ и нефтен газ).
- 2023–2025 г.: Под влияние на инфлацията и административни мерки (повишаване на осигурителните прагове, минималната заплата и нормативни индексации) растежът на приходите изпреварва икономическия растеж, но не може да изпревари ръста на разходите за персонал.
Разходитге са разбити в следните категории:
За персонал
Отчетените разходи за възнаграждения през 2025 г. нарастват със 114 на сто спрямо 2020 г. – от 11,3 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв. Този ръст изпреварва с 25,3 процентни пункта увеличението на данъчните приходи, което е с близо 89 на сто. В резултат делът на разходите за персонал спрямо БВП достига 10,73% през 2025 г. при 9,40% в началото на одитирания период. През 2024 и през 2025 г. нарастването им е и над ръста на инфлацията – съответно 14,50 на сто и 16,22 на сто, при инфлация от 2,6 на сто и 3,5 на сто. Тези разходи се интегрират трайно в бюджета.
- Концентрация: Над 90,7% от прираста на разходите за заплати е концентриран в 11 ведомства, а над 60% от увеличението е в сектор „Отбрана и сигурност“ (МВР и МО).
Магистратски възнаграждения: Те са обвързани по закон с най-високите заплати в държавата, осигурявайки ръст от 79,66% (увеличение с 551,6 млн. лв.). - Численост на персонала: При спад на населението със 7,13%, щатните бройки на 1000 жители нарастват от 24,70 на 28,32. Заетите длъжности при първостепенните разпоредители се увеличават с 11 835 (+10%) до 129 819, а в общините – с 25 466 (+12,3%) до 232 367.
- Незаети щатове: Делът на незаетите бройки е между 5,25% и 7,66%, като те се използват за акумулиране на икономии за последващо увеличение на индивидуални заплати и бонуси.
Капиталови разходи
Капиталовите разходи по КФП бележат номинален ръст от почти 130% – от 5 млрд. лв. през 2020 г. на 11,5 млрд. лв. през 2025 г. Но средният процент на изпълнение спрямо плана е едва 78,1%.
- Структурен дял: Капиталовите инвестиции формират между 7% и 12,9% от разходите по КФП (без вноската за ЕС), докато между 87% и 93% от ресурсите отиват за текущи разходи.
- Общински инвестиции: Капиталовите разходи на общините нарастват близо 3 пъти – от 824 млн. лв. на 2,3 млрд. лв. Но инвестиционната програма за общински проекти за 2024 и 2025 г. не е била финансово осигурена, което води до неразплатени задължения.
