Горещите вълни, засушаванията и горските пожари през това лято бяха предупреждение. Европа се нуждае от по-добра защита срещу финансовите последици от изменението на климата, както и от по-гъвкава енергийна система, която оползотворява максимално чистата енергия, заявава Кристин Лагард в свой коментар за блога на Европейската централна банка…
Рекордните горещини през това лято бяха преди всичко човешка и екологична трагедия. По време на горещите вълни в Европа бяха регистрирани над 30 000 смъртни случая над обичайните нива. Горски пожари унищожиха 400 000 хектара в Испания и Франция, а сушата доведе до спад на нивата на големи реки като Рейн и Дунав, което наруши ключови корабоплавателни маршрути и затрудни охлаждането на атомни електроцентрали.
По думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, това беше „лято на истината“. Европа е континентът, който се затопля най-бързо – с темпо, приблизително два пъти по-високо от средното за света, – а екстремните метеорологични явления стават все по-чести и по-тежки. Ето защо приветствам представената миналата седмица от Комисията рамка на ЕС за климатична устойчивост, която ще бъде от решаващо значение за повишаване на устойчивостта на Европа към климатичните промени.
Последиците надхвърлят преките щети
Според експерти от Европейската централна банка (ЕЦБ), екстремните метеорологични условия през това лято са оказали само слабо и временно въздействие върху икономическата активност в еврозоната. В Германия се очаква ефектът от рекордно ниските нива на река Рейн върху растежа на БВП да отшуми, след като речният отток се нормализира. В Италия производството ще пострада заради екстремните горещини и липсата на валежи, докато във Франция и Испания последиците от мащабните горски пожари до момента засягат предимно селското стопанство, горското стопанство и туризма.
Въпреки това, краткосрочната картина не отразява напълно рисковете, тъй като затоплянето на климата продължава. Еврозоната е изложена на широк спектър от рискове: близо три четвърти от предприятията в нея зависят в значителна степен от поне една услуга, предоставяна от природата, като най-уязвими са услугите, свързани с водните ресурси. Сътресенията, породени от климатичните промени, могат да оставят трайни следи в засегнатите региони, като засилят икономическата нестабилност и усилят въздействието на други сътресения.
Средно две години след гореща вълна икономическата активност в засегнатите региони е с 1,5% по-ниска, а четири години след суша – с 3% по-ниска. Това се дължи отчасти на спад в производителността и на миграция на населението. Сухите летни условия също така сериозно влошиха перспективите пред предлагането на селскостопанска продукция в Европа, което може да доведе до по-висока инфлация при хранителните продукти през следващата година.
Горещините и сушата не са единствените заплахи. Близо 12% от икономическото производство на еврозоната е изложено на рискове, свързани с недостатъчна защита от наводнения, което може да доведе до опустошителни загуби, подобни на тези, преживени в Испания и много други места в Европа през последните години. Възстановяването от подобни загуби не е лесно. В исторически план само една четвърт от загубите от катастрофи в Европа са покрити от застраховка, което означава, че домакинствата и предприятията често понасят основната тежест на разходите, освен ако фискалните власти не бъдат призовани на помощ, която вече не могат да си позволят.
Чистата енергия смекчи енергийния шок, но жегата я изпита
Енергийният шок от войната в Близкия изток съвпадна с жегата това лято и двете си взаимодействаха.
В началото на 2026 г. цените на електроенергията на едро реагираха по-слабо на покачващите се цени на газа, отколкото по време на кризата от 2021-22 г., до голяма степен защото много страни от еврозоната увеличиха производството си на нисковъглеродна електроенергия, особено чрез възобновяеми енергийни източници. Испания е забележителен пример. Делът на часовете, в които газовите централи определят цените на електроенергията, е спаднал от около 80% през 2020 г. до малко над 20% през 2026 г., въз основа на първите девет месеца на всяка година.
И все пак затоплящият се климат може да подкопае част от тази защита. Горещите вълни и сушата добавиха към ценовия натиск от конфликта. Търсенето на електроенергия се увеличи, тъй като хората и предприятията разчитаха повече на климатизация, докато ниските нива на водата намалиха водноелектрическата енергия, а ограничената охлаждаща вода ограничи ядрения капацитет. Заедно тези фактори повишиха цените на електроенергията на едро и намалиха потенциала на възобновяемата и ядрената енергия да смекчат по-високите цени на изкопаемите горива.
Жегата не засегна всички източници на енергия еднакво. По време на горещите вълни слънчевата енергия беше единственият основен източник на енергия, който се представи по-добре от обикновено. Доставките бяха най-ограничени, а цените най-високи вечер, когато производството на слънчева енергия намаля, но търсенето на охлаждаща енергия остана високо. Това показва необходимостта от по-интегрирана и гъвкава енергийна система, способна да премества евтина слънчева енергия до мястото и когато е необходима.
Три приоритета за Европа
Реакцията на Европа трябва да е насочена както към прякото попадение, така и към енергийния канал.
Първо, тъй като екстремните метеорологични условия се превръщат в редовна характеристика на летните ни месеци, Европа трябва проактивно да се подготви и да бъде по-добре защитена срещу финансовите си последици. Рамката на ЕС за устойчивост на климата на Комисията предлага системен отговор за увеличаване на защитата на климата във всички основни области на политиката, подобряване на наличността и използваемостта на данните и създава възможност за осъществяване на предложение на ЕЦБ и EIOPA за увеличаване на покритието на застраховката за климатични промени с публично-частна презастрахователна схема на ниво ЕС.
Второ, Европа се нуждае от енергийна система, която да използва максимално евтината, местно произведена чиста електроенергия. Планът за действие за електрификация на Комисията правилно цели да удвои дела на електроенергията в крайното потребление на енергия до 2040 г., но това ще се изплати само ако мрежите и съхранението на енергия поддържат темпото. Всяко евро, инвестирано в модернизирането на мрежата, спестява повече от 2 евро от други системни разходи, а съхранението на енергия би помогнало за преноса на евтина слънчева енергия до вечерните часове, когато горещите вълни натоварват най-много доставките.
Трето, тъй като изграждането на мрежата ще отнеме време, Европа трябва да улесни фирмите да се снабдяват сами междувременно. Фабриките инсталират свои собствени слънчеви панели и батерии, за да намалят разходите, а тъй като новите връзки към мрежата отнемат между две и десет години, центровете за данни въвеждат собствено производство и съхранение. Общите правила на ЕС биха могли да позволят на фирмите със собствено снабдяване „зад електромера“, генерирано и съхранявано на място, да се свързват по-рано в замяна на подкрепа на мрежата, когато тя е под напрежение.
Голяма част от тези инвестиции ще трябва да дойдат от частния сектор. Завършването на съюза на спестяванията и инвестициите и поддържането на стабилна рамка за климатичната политика, включително ценообразуването на въглеродните емисии, би направило финансирането по-евтино.
Срещата на върха COP31 в Анталия, която започва следващата седмица, е възможност да превърнем амбицията в действия в световен мащаб. Това лято няма да е последното по рода си. Екстремните горещини ще се връщат по-често и с по-голяма сила, а разходите им ще се отразят най-силно на тези, които са най-малко способни да ги понесат. Европа има средствата да ограничи щетите и ние сме длъжни на поколенията, които ще живеят с тези лета, да използват тези средства сега.
