Мащабът на израелската атака срещу Иран поражда опасения за всеобхватен конфликт в региона. Ако това се случи, последиците за цените на петрола, инфлацията и монетарната политика ще бъдат значителни – което поражда потенциални опасения за финансовата стабилност, изтъква анализ на глобалният кредитен застраховател Кофас.
Ескалацията на напрежението предизвика рязко покачване на цените на петрола и бягство към сигурни активи. В краткосрочен план, особено поради факта, че ситуацията остава променлива, може да се очаква пазарна волатилност – особено на енергийните пазари. В по-дългосрочен план всяко трайно прекъсване на световните петролни потоци през Ормузкия проток може да доведе до рязко повишаване на цените, което ще има последици с голямо влияние за световната икономика.
Сред рисковете:
Израелските удари могат да доведат до ескалация на напрежението в региона. Миналата година беше избегната низходящата спирала на всеобхватен конфликт на фона на ответни атаки. Този път обаче ситуацията може да се развие по различен начин, като се имат предвид мащабът и целите на израелските атаки, което може да предизвика по-силен отговор. В най-лошия случай Иран може да избере да атакува американски военни бази в Близкия Изток, ако се убеди, че Вашингтон подкрепя пряко израелските операции срещу него, особено защото Израел остава извън прекия обсег на иранските самолети. Потенциалните цели включват бази в Катар, Бахрейн, американски активи в Оманския залив.
Цените на петрола се покачват. Въздушните удари, нанесени от Израел по ирански военни и ядрени обекти през нощта на 12 срещу 13 юни, бележат значителна ескалация към сценарий, който може да доведе до рязко повишаване на цените на петрола. Потенциалното въздействие върху световното предлагане на петрол далеч надхвърля ефекта от намаляването на износа на Иран с около 2 млн. барела на ден. Макар че един по-обхватен пожар в Близкия Изток, където се намират основните страни производителки на петрол, отговарящи за около една трета от световния добив, би могъл да повлияе на цените по множество канали, сега вниманието е насочено към риска един разширен конфликт да доведе по един или друг начин до затваряне на Ормузкия проток. През тази ключова точка се пренасят повече от 20 милиона барела суров петрол и рафинирани продукти всеки ден. Това е и основен маршрут за доставки на втечнен природен газ (LNG). Затова при този най-лош сценарий цените почти сигурно биха скочили значително над 100 щатски долара за барел.
Суровият петрол сорт Брент поскъпна с 12,5 %, след което намали печалбите си и в момента на писане на статията се търгуваше с около 8 % по-високо, над 75 щатски долара за барел. Рискът от ескалация на ситуацията в Близкия Изток върна цените над 70 щатски долари в момент, когато перспективите за петрола ставаха все по-неблагоприятни през последните месеци. Очакваше се комбинацията от свързаната с търговията несигурност, натежала върху световното търсене, и неочакваното ускоряване на постепенното прекратяване на съкращенията на добива от ОПЕК+ да допринесе за по-нататъшно натрупване на запаси, оказвайки натиск за понижаване на цените през 2025 и 2026 г.
Ако напрежението бързо намалее и петролната инфраструктура остане незасегната, тези пазарни сили могат да надделеят през следващите седмици. Най-вероятният резултат в този случай би бил по-висока премия за геополитически риск, която на практика би поставила по-твърд под на цените.
По-високите цени на петрола означават по-висока инфлация. Устойчивото повишаване на цените на петрола се отразява пряко на инфлацията чрез по-високите транспортни и енергийни разходи. Тези компоненти имат значителна тежест в потребителските кошници и съответно в индексите на потребителските цени по света. Поради това те са изключително чувствителни от политическа гледна точка както в развиващите се, така и в нововъзникващите и напредващите икономики.
Допълнителен натиск върху облигационните доходи? Основните централни банки, с осезаемо изключение на Японската централна банка, все още участват в цикъл на парично облекчаване, който е добре дошъл, за да се приспособи към протичащото икономическо забавяне. В това отношение нов петролен шок би могъл да усложни паричната политика, увеличавайки стагфлационния натиск. Политическите ръководители, като се започне от Федералния резерв, ще бъдат принудени да отложат намаляването на лихвените проценти или дори да обмислят подновяване на затягането на паричната политика.
Освен това нарастващите инфлационни очаквания и преоценката на динамиката на лихвените проценти в САЩ и в световен мащаб също ще допринесат за повишаване на доходността на облигациите при този сценарий. Това се случва в момент, когато търговската война и приемането от Камарата на представителите на „Един, голям, красив законопроект“, който ще увеличи федералния финансов дефицит и дълг, вече поддържат високи лихвени проценти. Като се има предвид централната роля на щатския долар и пазарите на държавни облигации в световните финанси, по-високите лихвени проценти в САЩ обикновено водят до затягане на финансовите условия в световен мащаб.
Ето защо това глобално преоценяване на лихвените проценти допълнително ще засили натиска за повишаване на доходността на облигациите на различните пазари. Последиците от по-високите лихвени проценти ще се отразят върху затруднените във фискално отношение правителства, както и върху потребителите и предприятията.
