fbpx

Повдигане на дъното: Как западните икономики стават по-справедливи и по-богати

Въпреки широко разпространената загриженост относно нарастващото неравенство, по-пълният поглед върху данните разкрива различна история: богатството в западните страни е нараснало по-широко разпределено, отколкото мнозина смятат, изтъква Даниел Валденстрьом* в анализ за блога на изданието Human Progress…

Преосмисляне на историята на неравенството

Лесно е да се създаде впечатлението, че неравенството в западните общества е извън контрол. Медиите и социалните платформи ни казват, че милиардерите се издигат все по-високо, докато средната класа изчезва, а демокрацията е застрашена. Тези опасения изглеждат реални, особено с оглед на скъпите жилища, нарастващите технологични богатства и пропуските в обществените услуги, разкрити по време на пандемията.

Но тези твърдения често се основават на ограничени или непълни данни. Когато вземем предвид всички части – данъци, трансфери, пенсионни права, собственост на жилища и променящите се доходи на хората през живота им – картината е по-балансирана. Западните общества не са толкова неравностойни, колкото мнозина се опасяват.

Това не означава, че трябва да игнорираме неравенството. Някои хора все още живеят в дълбока бедност, а екстремните концентрации на богатство могат да изкривят както пазарите, така и политиката. Но за да оформим правилните политики, трябва да започнем с правилните факти. Погрешните вярвания водят до вредни решения – като високи данъци върху богатството и раздути публични сектори, които рискуват да причинят повече вреда, отколкото полза.

Вместо това трябва да се стремим да увеличим икономическия пай, като същевременно гарантираме, че ползите от него са широко разпространени. Най-добрият начин да направим това е като повдигнем дъното – като помогнем на повече хора да изградят лично богатство и да участват в просперитета.

Какво наистина показват числата

Най-известната история за неравенството идва от „U-образната крива“ на икономиста Томас Пикети: неравенството е било много високо в началото на 1900 г., спаднало е след световните войни и след това се е увеличило отново след 1980 г. Изглежда е подкрепено от възхода на технологичните милиардери, стагниращите заплати за мнозина и нарастващия дял на горния един процент от доходите преди данъци.

Но гледната точка на Пикети пропуска няколко важни неща. Да се започне от 1980 г. всъщност е подвеждащо. Това беше време на необичайно ниско неравенство, поради високи данъци и строги правила, които обезкуражаваха поемането на риск. В сравнение с началото на 20-ти век, днешното неравенство е далеч по-ниско. Предишният наратив до голяма степен игнорира данъците и социалните помощи. Разглеждането само на доходите преди данъци пропуска как данъците и публичните разходи намаляват неравенството – особено в здравеопазването, образованието и пенсиите. И накрая, то погрешно тълкува данните за богатството. Много проучвания пренебрегват активите на средната класа, като например собствения капитал в жилища и пенсионните спестявания, които са огромни запаси от лично богатство.

По-пълните данни рисуват различна картина. Икономистите Джералд Отен и Дейвид Сплинтър например показват, че когато се вземат предвид недекларираните доходи, пенсионните спестявания и държавните помощи, неравенството в доходите в САЩ почти не се е променило от 1960 г. насам. А в Европа тенденцията е дори по-плоска.

Масово богатство, а не масово неравенство

По-внимателният поглед върху богатството на домакинствата показва някои изненадващи резултати.

Първо, личното богатство се е увеличило рязко в целия Запад от 1950 г. насам. Но важното е, че този растеж е споделен. По-голямата част от богатството сега се държи в домове и пенсионни сметки, а не в елитни корпоративни акции. Днес 60–70% от домакинствата в западните страни притежават домовете си, а повечето работници имат пенсионни спестявания във фондове, които следят фондовия пазар. Това е финансова демократизация.

Второ, богатството е по-малко концентрирано. В Европа най-богатият 1% сега държи само около една трета от дела на богатството, който е имал през 1910 г. В САЩ се наблюдава ръст от 70-те години на миналия век, но дори там концентрацията на богатство е по-близо до нивото си от 60-те години на миналия век, отколкото до началото на 20-ти век. Най-новите данни показват, че неравенството в богатството в САЩ всъщност е леко намаляло от средата на 2010-те години. По този начин основният акцент не е нарастващото неравенство, а нарастващата собственост.

Трето, мобилността е от значение. Хората се движат между доходните групи през живота си. Много от най-бедните 10% днес няма да останат там дълго, а някои отгоре може да паднат поради загуба на работа или пазарни промени. Също така, пенсионните права и социалните помощи намаляват допълнително неравенството. Например в Швеция, преброяването на съкращенията на държавните пенсии измерва неравенството в богатството почти наполовина. В САЩ, ако добавим социалното осигуряване и здравното осигуряване, които са ангажимент на работодателя, жизненият стандарт на средната класа изглежда далеч по-добре, отколкото показват суровите данни за доходите.

Успехът на върха може да повдигне всички

Някои се притесняват, че успехът на милиардерите е знак, че системата е манипулирана. Но често тези богатства отразяват широк икономически растеж. Технологичните гиганти, например, не само обогатиха своите основатели – те създадоха работни места, повишиха производителността и разшириха данъчната база.

От 1980 г. насам продължителността на живота в развитите икономики се е увеличила с шест години. Завършването на средно образование стана почти повсеместно. Стоките, някога смятани за лукс – като персоналните компютри – сега са често срещани. Това са признаци на система, която е повдигнала дъното, дори когато някои отгоре процъфтяват.

Растежът е важен не само за отделните хора, но и за публичните финанси. Всеки процент, добавен към БВП, генерира милиарди данъчни приходи. Това подкрепя училища, болници и инфраструктура. Политиците трябва да се съсредоточат върху политики, които едновременно увеличават печалбите и разпределят печалбите от тях – като например насърчаване на собствеността на жилища, улесняване и евтино пенсионно спестяване и поддържане на отворени и конкурентни финансови пазари.

По-интелигентно данъчно облагане и разумна политика

Някои сега призовават за нови данъци върху богатството, включително предложения, обсъждани от Г-20 и ООН. Но тези данъци са проблематични. Те често се налагат върху активи, които са трудни за продажба, като частни предприятия или ферми, принуждавайки собствениците да поемат дълг или да продават преждевременно. В Скандинавия данъците върху богатството бяха изпробвани и до голяма степен изоставени – те събираха малко пари, бяха скъпи за управление и изтласкваха капитала в чужбина.

По-малко лош, макар и далеч от идеален, начин за данъчно облагане на капитала е чрез доходите му: дивиденти, капиталови печалби и корпоративни печалби. Този подход е по-ефективен и не наказва хората за притежаването на активи.

Не диагностицирайте погрешно проблема

Прекаленото фокусиране върху неравенството може да отвлече вниманието от реалните предизвикателства: бавен растеж на производителността, застаряващо население и разходи за адаптиране към изменението на климата. Тези проблеми ще изискват инвестиции и иновации – и двете зависят от здравословен частен сектор.

Прекаленото реагиране на неравенството може да бъде и регресивно. Облагането с данъци върху жилищното богатство, например, може да засегне пенсионерите, които са богати на активи, но бедни на пари. Високите данъци върху малкия бизнес могат да ги принудят да продават на мултинационални корпорации с по-лесен достъп до кредити.

Недоверието нараства и когато на хората се казва, че само елитът се възползва от капитализма – дори когато собственият им живот се подобрява. Това отваря вратата за популистки обещания, които често влошават ситуацията.

Балансирана програма за бъдещето

Вярвам, че неконтролираната концентрация на богатство може да навреди на демокрацията. Но решението не е да се атакува самото богатство. То е да се изградят системи, които позволяват на повече хора да споделят успеха.

Правителствата трябва:

  • Да подкрепят предприемачеството чрез намаляване на бюрокрацията
  • Да поддържат ниски данъци върху труда, за да насърчават работата и спестяванията
  • Да фокусират публичните разходи върху предоставянето на инструментите за успех на хората – особено чрез образование и инфраструктура
  • Да улеснят домакинствата в изграждането на лично богатство

Това не е призив за пълна невмешателска политика, нито за крайно равенство. Това е признание, че най-важното постижение на западните икономики е широкото покачване на жизнения стандарт – не богатствата на няколко милиардери, а ежедневният комфорт на милиони, чиито баби и дядовци са живели без антибиотици, централно отопление или висше образование.

Преди да обявят криза, политиците трябва да проверят отново данните. И те трябва да продължат да правят това, което работи: защита на пазарите, насърчаване на натрупването на богатство и повдигане на дъното.

*Даниел Валденстрьом е професор по икономика в Изследователския институт по индустриална икономика и автор на „По-богати и по-равни: Нова история на богатството на Западa“

 

244111921722mz




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"