В своята статия за fibee.fr Уилфрид Галанд* подчертава бездействието на ЕЦБ, която реши да запази лихвените си проценти непроменени въпреки нарастващата несигурност. Разбира се, растежът от около 1%, инфлацията близо до 2% и относително високата заетост оправдават това спокойствие. Но общите условия остават твърде мъгливи: агресивна търговска политика на САЩ, напрежение относно регулаторните политики и дилеми пред европейските стратегии. Според икономиста, ЕЦБ не може да се задоволи да бъде просто наблюдател, а трябва да създаде отново климат на доверие, като облекчи финансовите си условия.
За пореден път Европейската централна банка отново остана безмълвна. На 11 септември тя реши… да не реши нищо и да запази както нивото на основните си лихвени проценти, така и темпа на намаляване на баланса си.
Аргументът е винаги един и същ, от заседание на заседание: в условията на несигурността, породена от американската търговска политика, европейската ситуация е „добра“ и не налага избързване с промяна на паричната политика, с риск да се направи крачка назад, ако това е необходимо.
Можем да разберем предпазливостта на институцията, както и нейното задоволство. Тази година, според собствените ѝ прогнози, растежът в еврозоната би трябвало да бъде между 1% и 1,5%, с инфлация около 2% и устойчив пазар на труда, въпреки проблемите в производствения сектор. Макар че показателите варират между отделните страни, нищо не предизвиква тревога.
Това е особено вярно, като се има предвид, че нивото на несигурност остава високо. Въпреки че сключеното на 27 август търговско споразумение между Европа и Съединените щати със сигурност позволи отпадането на редица въпросителни, все още има много проблеми, които остават висящи.
Преди всичко, споразумението все още не е получило зелена светлина от всички европейски институции; след това редица точки все още трябва да бъдат допълнително изяснени, като например волята да се води борба с „неправомерните препятствия пред конкуренцията в дигиталната търговия“, както се посочва в документа, договорен от Урсула фон дер Лайен, и най-вече остават несигурни последиците върху търговските операции на различните икономически участници.
Всъщност, промяната в икономическия пейзаж, породена от американската търговска политика и агресивното използване на митата, представлява „модификация на средата на икономическите агенти“, която вероятно ще промени поведението им, в смисъла, посочен от професор Грегъри Манкиу от Харвардския университет в неговите „10 принципа на икономиката“, публикувани за първи път през 1997 г.
Сред възможностите за промяна на икономическия климат е намаляването на нормата на спестяване на домакинствата – хипотеза, спомената от ЕЦБ по време на пресконференцията ѝ на 11 септември – в контекста на общо забавяне на икономиката и приток на американски продукти, освободени от мита.
Това би имало положителен ефект за избягване на дефлация във време, когато нарастването на цените намалява все повече, както и за растежа в еврозоната, която страда от дефицит на вътрешно търсене. Но при условие, че тя няма да разчита отново на страни като Франция, които изпитват най-големи трудности да балансират платежния си баланс… в който случай свръхрастежът би могъл да бъде само временен, в очакване на неизбежното затягане на фискалната политика.
Друг неизвестен фактор е как европейските компании ще се адаптират към тази нова среда. Преди всичко в управлението на разходите си предвид потенциалното увеличение на продажните им цени за американските потребители. Ще предприемат ли те съкращения на служителите си и ще прибегнат ли дори до намаляване на производството си в Европа, за да го прехвърлят в Съединените щати? Или, обратно, ще предпочетат да се отдръпнат от американския пазар и да пренасочат търговските си усилия други региони?
В по-дългосрочен план се поставя въпросът за инвестициите: като се има предвид натискът на американската администрация за увеличаване на производствените мощности, ще бъдат ли тези инвестиции насочени изключително към Чичо Сам или ще се диверсифицират в полза на други райони? А какво да кажем за Европа?
Към тези въпроси се добавя и европейската дилема от февруари 2022 г. и началото на конфликта в Украйна, която допълнително се изостри от новия мандат на Доналд Тръмп: как да се превърнем в надеждна стратегическа и военна сила, докато американският чадър за сигурност се отдалечава?
Затова са необходими мащабни и най-вече координирани усилия, за да се избегне натрупването на поръчки към американските доставчици и да се запази самостоятелна индустриалната база в Европа. Възможността за повторно стартиране на механизъм за взаимно задлъжняване с цел финансирането на тези усилия беше повдигана неколкократно от фон дер Лайен. Досега обаче без да получи неоспорима подкрепа.
Въпросът остава на дневен ред, както и по-общото позициониране на ЕС между двете „геостратегически и икономически зони“, които постепенно се очертават, едната доминирана от Китай, а другата – от Съединените щати.
Сближаването с Китай би могло да осигури достъп до потока от продукти, необходими за енергийния преход, но на цената на нарастваща зависимост. Изборът на Америка би облекчил натиска върху отбранителната способност, но би включвал болезнен отказ от множество норми и регламенти, особено в цифровия и екологичния сектор.
В този особено неясен контекст бездействието не е решение. В условията на бавен растеж, колебливост на домакинствата в потреблението или в ангажирането с дългосрочни инвестиционни проекти и намеренията на предприятията за разширяване, оставащи отчайващо под минималния праг, Европейската централна банка не може просто да се задоволи да призовава институциите на Съюза да задълбочат реформите и да приложат доклада Драги.
Точно обратното, тя трябва, както по времето, когато Марио Драги беше неин председател, не просто да прави буквален прочит на мандата си и на европейските договори, а да поеме своя риск и значително да облекчи финансовите условия на Стария континент, по-специално чрез намаляване на темпа на спад на баланса си, за да намали дългосрочните лихвени проценти и по този начин да създаде условия за възраждане на оптимизма.
В крайна сметка, вместо да бъде прекалено предпазлива, ЕЦБ би постъпила по-добре, ако препрочете Аристотел и приложи древната философия на „фронезис“ – предпазливостта, майката на действието, която проповядва равновесието, за да се балансира по-добре рискът и да се продължи напред. Това е цената, която Европа трябва да плати за възможността да пише собствената си история, а не да коментира тази, написана вместо нея.
*Уилфрид Галан, директор стратегии в инвестиционния фонд към банка Монпансие
